Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 19.04.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 30/2025
Вид
Решение № 101
Подписан
19.04.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Разлог, 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200030 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Г..“ЕООД с ЕИК*, с адрес *, с М.К.В., с/у НП №*/02.10.2024 г., издадено от Н-ка на о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“, с което на „Г..“ЕООД с ЕИК*, за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция от 1`300.00 лева.

С жалбата се иска НП да бъде отменено, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като в случая са били налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не се явява. Явява се упълномощен процесуален представител, който твърди, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

При това се поддържа, че не е осъществен съставът на вмененото адм. нарушение.

Алтернативно се прави искане, в случай че съдът приеме наличие на нарушение, същото да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид конкретните обстоятелства – наличие на само един обслужващ служител в обекта с голям капацитет и значителна натовареност, което е довело до обективно затруднение при своевременното издаване на фискалния бон, а не до съзнателно неизпълнение на задълженията.

Въззиваемата страна - редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от пълномощник, с които се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, становище по хода на делото, претендира се и юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните док-ства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2024 г., в 15:30 часа, свидетелят Инсп. по приходите при ЦУ на НАП извършили данъчна проверка в търг. обект - механа „Л.с.", в *, стопанисван от „Г..“ЕООД с ЕИК*. При проверката е установено, че след отпечатване на бон - копие от 23.08.2024 г. от наличното в обекта пос терминално устр-во „MY POS", е установено плащане с дебитна/кредитна карта на стойност 30,20 лв., което плащане не е фискализирано, ч/з издаване на фискална касова бележка от инсталираното в обекта ФУ модел DATECS FP - 2`000.00 с индивидуален № на ФУ /.ИН на ФУ/ DT796072 и индивидуален № на фискална памет /ИН на ФП/*. Горното се потвърждава и от разпечатана справка от КЛЕН на ФУ за регистрираните продажби във ФУ за дата 23.08.2024 г., от която било видно, че направеното плащане с карта не е регистрирано 1 във ФУ ч/з издаване на фискална касаова бележка.

За констатираното при проверката бил съставен и протокол за извършена проверка сер. АА №* от 23.08.2024 г..

След извършване на проверката и съставяне на протокола за извършена проверка, актосъставителят В.Д.С., в присъствието на свидетеля при съставяне на акта Т.В.С. и В.А.П., и управителя на дружеството-жалбоподател, съставил АУАН №* от 03.09.2024 г., като квалифицирал констатираното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът се връчил с разписка, лично и с/у подпис на управителя на „Г..“ЕООД, В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от нарушителя.

Въз основа на така съставения АУАН, на 02.10.2024 г. АНО в лицето на С.К.Д. - Н-к на о-л "ОД"-С., Д"ОД" в ГД“ФК", оправомощен със Заповед на ИД на НАП за упълномощаване на АНО №* от 27.02.2024 г., издал атакуваното НП №*/ 02.10.2024 г., с което на основание чл.185, ал.1 от ЗЗДС, наложил на „Г..“ЕООД, имуществена санкция от 1`300.00 лева. НП било връчено с/у подпис с нарочна разписка на управителя на дружеството-жалбоподател на 10.10.2024 г., като в законоустановения срок ч/з АНО е подадена разглежданата в настоящето производство.

Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя С., който ч/з показанията си установява, мястото и времето на проверка, констатациите и действията по ангажиране на отговорност, процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа посоченото от този свидетел са и показанията на св. С. и сВ.П., които са присъствали при съставянето и връчването на АУАН.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около извършената проверка и съставянето на АУАН, като с показанията си потвърждават резултатите от нея. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени док-ства, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в АУАН

Посочената фактическа обстановка се установява и от разпита на свидетеля К.И., която заявява, че на 23.08. е работила като сервитьор в г.Б. на у.„П.“№29. Сочи, че тогава са били налице 2 неприключили сметки, по които е било извършено плащане, включително с карта, заявява че е приела плащанията и се насочила към ФУ с цел издаване на съответните фискални бонове, но е била възпрепятствана от легитимиралите й се проверяващи лица от НАП, които не й разрешили да приключи сметките.

Установява се и от разпита на св. К.Ч., който заявява, че на процесната дата е бил в механа „Л.с.“, тъй като помагал на дъщеря си. Твърди, че е присъствал по време на проверката и е възприел действията на проверяващите лица, които са се насочили към сервитьора К..

Последната тогава издавала междинни касови бонове. Свидетелят е направил опит да обясни на проверяващите лица разликата м/у междинен и окончателен бон, като посочил, че междинният не представлява приключване на продажбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата с/у НП е допустима. При служебна проверка, съдът констатира, че същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП.

Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени.

Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя и връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок така, че 2 жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено Адм. нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

В хода на съд. производство е настъпила промяна в представителството на дружеството, като е вписан нов управител в ТР – Б.Г., което обстоятелство не се отразява на законосъобразността на НП.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС, лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в НП обект ч/з издаване на фискална касова бележка от ФУ /фискален бон/ или ч/з издаване на касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Плащането ч/з банкови карти не освобождава търговеца от задължението за издаване на фискален бон.

От събраните по делото док-ства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в НП дата, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е установено плащане с дебитна/кредитна карта на стойност 30,20 лв., което не е фискализирано, ч/з издаване на фискална касова бележка от инсталираното в обекта ФУ модел DATECS FP - 2000 с индивидуален № на ФУ /ИН на ФУ/ DT* и индивидуален № на фискална памет /ИН на ФП/*.

Съставът на нарушението е формален и се счита за осъществен в момента на неиздаване на фискален документ при получаване на плащането. Не е необходимо настъпване на вредни последици.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е ЮЛ, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

Съдът намира че настоящият случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН, и в тази връзка преценката на НО е била правилна. При осъществяването на нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на продажбата, не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена опасност на самото нарушение. По гореизложените съображения, съдът намира че не е оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От друга страна неизпълнението на задълженията, създават благоприятни условия за избягване установяването и плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.

Неоснователно е възражението от страна на жалбоподателя, че за процесната дата и процесната сума е издаден фискален бон. Съдът намира че представените в тази насока писмени док-ства – извадки от ФУ /л.71 и л.72/ са създадени за целите на настоящето производство, като не намират подкрепа в показанията на св. К.К., която заявява, че не е успяла да издаде фискален бон поради започването на проверка от Инсп. по приходите.

След като правилно е приел, че е извършено нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, АНО е наложил на дружеството-жалбоподател адм. наказание, съгласно санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от 3

ЗДДС, се налага имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ от 1`000.00 до 4`000.00 лева. В случая обаче АНО не е съобразил, че се касае за нарушение извършено за първи път от жалбоподателя, без наличие на предходни допуснати нарушения по ЗДДС, както и при липса на док-ства за завишена тежест на нарушението, което обуславя и несъобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Ето защо съдът намира че така наложеното наказание следва да бъде намалено до законоустановения минимум, а именно 1`000.00 лева /511.29 EUR/, като именно санкция в такъв вид и размер би била съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и постигнала целите на закона по чл.12 от ЗАНН.

Приемайки разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено по вид, но завишено по размер, съдът намира че обжалваното НП следва да бъде изменено в санкционната част, като се намали размера на наложената санкция, до минималната такава предвидена в закона.

Предвид изхода от делото, направеното искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на юрк. възнаграждение за участие в делото, съдът счита за основателно.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130.00 до 190.00 лева. Съдът като съобрази че делото е приключило в едно СЗ, фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрк. процесуални действия, счита, че следва да се присъди възнаграждение от 66.47 € /130.00 лева/.