Решение № 149 от 23.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр. Хасково, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20255640200399 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Г. М. от град ********, обл. Хасково срещу Наказателно постановление № 25-1253-000318 от 06.02.2025 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения.

Първото от тях се изразявало в липсата на надлежно описание на извършеното нарушение, като се развиват подробни и конкретни съображения в тази 1 насока. Жалбоподателят счита също, че не бил извършил описаните нарушения на правилата за движение и твърди, че наказателното постановление било издадено в нарушение на материалния закон. В тази насока също се излагат аргументи, както и за пропуска на наказващия орган да изложи мотиви за приложението на нормата на чл. 28 ЗАНН. Не била приложена правилно и по – благоприятната норма, последвала за нарушителя до влизане в сила на наказателното постановление, като го уведоми писмено, че има право да отправи предложение за сключване на споразумение за приключване на административно – наказателното производство по реда на чл. 58г от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. Т.Н. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива подробни съображения за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.01.2025 г., свидетелите Д. Т. Л. и В. К. В., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково били на работа и въз основа на сигнал, били изпратени да посетят мястото на настъпило пътно – транспортно произшествие по път III 8007, в района на км 16 от град ********, обл. Хасково в посока град Хасково. След пристигането им на място извършили оглед на местопроизшествието и превозното средство, като възприели, че времето било влажно, имало снеговалеж, а следите от гуми 2 сочели завъртане на превозното средство преди да излезе от пътното платно.

Бил извършен оглед и на лек автомобил марка „*****“, марка „*****“ с рег. № *****, който бил излязъл от пътното платно вляво по посока на движението и бил в спряло положение в крайпътна канавка с леки щети отдолу на предната броня. След справка установили, че посоченото по – горе моторно превозно средство било собственост на жалбоподателя Д. Г. М. от град ********, обл.

Хасково. Самият собственик на превозното средство бил открит от органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, като с оглед направените на мястото на инцидента констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от него, като водач на лек автомобил марка „*****“, марка „*****“ с рег. № *****, нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. В резултат на този извод, и след като не отрекъл, че той именно бил управлявал собственото си превозно средство при настъпване на инцидента, срещу жалбоподателя – Д. Г. М. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. Д. Т. Л. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 1018699 от 15.01.2025 г., за нарушения, квалифицирани по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 15.10.2019 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосф. условия, релефа, условията на виД.ст, интензивн. на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидима опасност за движението. ПТП“ и 2) „не спира и не установява последиците от ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и съответно административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Т. Л. и В. К. В., които излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На 3 следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на жалбоподателя, като собственик на превозното средство, предполагаем участник в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

НеобхоД. на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвиД. препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на 4

Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необхоД.стта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необхоД. да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби и е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи. По силата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е 5 изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения, като изложените в обратна насока доводи на жалбоподателя следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, както и по отношение на второто от описаните в него нарушения – това по чл. 123, ал. 1 ЗДвП, като тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, явяващ се е пряка връзка с въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по 20, ал. 2 от ЗДвП, но както в обстоятелствената част, така и при изписване на правната квалификация, актосъставителят е въвел твърдения за преценката си, че водачът се е движел с несъобразена скорост при управление на моторното превозно средство, но съвсем лишено от конкретика е продължил да изброява, че несъобразяването било с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и с интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, като липсват твърдения за конкретни факти, които да могат да бъдат проверени със средствата и способите на НПК, приложим и в настоящото производство в процеса на събиране на доказателствата, които да обосновават преценката, че скоростта е била несъобразена. Това може да стане само след конкретни твърдения за наличие на определен фактор, който да не е бил съобразен в преценката на водача, а това пряко влияе на правото на защита на привлеченото към 6 административно наказателна отговорност лице, което следва да е наясно и да знае фактите, въз основа на които се цели такава да бъде реализирана.