Решение № 316 от 23.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Сливен, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230101543 по описа за 2024 година Предявени са кумулативно съединени искове за обявяване на нищожност на сключен договор за кредит, поради противоречие с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя, както и в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на недължимо заплатена сума от ищцата по договора- неустойка, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 19.09.2023 г. ищцата сключила с ответното дружество Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5961510, по силата на който „Вива Кредит“ ООД е предоставил заемни средства в размер на 1 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите – 49,50 % и срок за погасяване 1 на заема 9 седмици.

Сочи, че в чл.1 ал.3 от Договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 898,29 лева.

Съгласно чл. 5 от Договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение, дължал неустойка в размер на 598,86 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка, ищцата е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което погасителната вноска е нараснала на 362,25 лева.

Ищцата усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс и до момента по сключения договор за заем извършвала плащания по кредита.

Сочи се, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Процесният договор за потребителски кредит попадал в полето на ЗПК, от което следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Счита се, че договорът за потребителски кредит 2 нарушава разпоредби недействителен. от

ЗПK, поради което е

Сочи се, че в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 49.50%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение не ставало ясно как е формиран ГПР от 49.50%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент - 40.32%. сочи се, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Твърди се, че в договора не се съдържа погасителен план със законоустановеното съдържание, като само е посочен паричен размер на вноската, без да е ясно какво точно ще се погасява с нея и падеж на плащането им. Както лихвеният процент, така и ГПР били определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не можела да се извлече информацията за размера на включените в месечната 3 погасителна вноска суми за главница, лихва и такса ангажимент. Оставал неизяснен въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имали съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им щяла да служи неизплатената част от главницата. Дори са се приеме, че кридитополучателят е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождавало кредитодателя от задължението вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т.нар. „оскъпяване” на кредита. В тази връзка се счита, че неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение вземането за неустойка се сочи, че за договорите за потребителски кредит на общо основание, съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - 148 от ЗЗП.

Клауза като уговорената в чл.5. ал.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 598.86 лева при неизпълнение на задължението по чл.6 ал. 1 за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на 4 заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК.

Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна 5 лихва било недопустимо и в този смисъл съдебната практика била константна.

Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск, че сключеният между тях Договор за паричен заем „Standart 30” № 5961510 е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал. 1, 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, във вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Прави се възражение за прекомерност на възнаграждение за процесуално представителство в настоящото исково производство. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез процесуален представител, в който се оспорват изцяло предявените от ищцата искове. Моли да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Излагат се аргументи по отношение твърденията, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.

22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК, както и по отношение твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се сочи съдебна практика. Претендират се разноските по делото.

Предявен е насрещен иск от „Вива Кредит“ ООД чрез процесуален представител, в който се на основание чл.240 от 6

ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се моли съда да постанови решение, с което да осъди ищцата да заплати на „Вива Кредит“ АД, универсален приемник на „Вива Кредит“ ООД, неплатените суми по Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5961510 от 19.09.2023 г.

С настоящата насрещна молба на основание чл.8 ал.3 от Договора за паричен заем, „Вива Кредит“ АД обявява вземането по Договора за предсрочно изискуемо, като се моли настоящата искова молба да се счита и за Уведомление за обявяване на всички вземания по Договора за паричен заем за предсрочно изискуеми.

Моли да се постанови решение, с което да осъди ответницата по насрещния иск да заплати на „Вива Кредит“ АД, сумата в общ размер на 1140,38 лева, от които: 1048,67 лева – главница по Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5961510 от 19.09.2023 г.; сумата от 91,72 лева – начислена и незаплатена договорна лихва, за периода от 11.01.2024 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Претендират за присъждане на разноски по делото.

В случай, че съдът счете предявените от дружеството искове за основателни, както и че предявените от първоначалния ищец искове са основателни, на основание чл.

103 ал.2 от ЗЗД, е направено възражение за прихващане на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях и се моли съда служебно да направи прихващане на несрещни 7 задължения до размера на по-малкото от тях, в това число и присъдени разноски и хонорар. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещния иск, като се счита, че същият е неоснователен и недоказан.

Счита се, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, като се излагат аргументи в тази насока.

Сочи се, че дори кредитополучателят изначално да е наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождавало кредитодателя от задължението вменено му с императивна правна норма от ЗПК да информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноски и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява т. нар. „оскъпяване“ на кредита. В тази връзка се твърди, че неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

По отношение вземането за неустойка се твърди, че с процесната клауза в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава кредита от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се 8 обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33 ал.1 от ЗПК. В тази връзка се твърди, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

В случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор. В обобщение се счита, че сключеният между страните Договор за паричен заем следва да бъде прогласен за нищожен на основани чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявеният насрещен осъдителен иск от „Вива Кредит“ АД, поради недействителност на сключения Договор за паричен заем „Standart 30“ № 5961510 от 19.09.2023 г. на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.10 ал.1, 2 от ЗПК и чл.11 ал.1 т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират за присъждане на направените разноски по делото по представените в производствата документи за това.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява от пълномощник. С писмено становище поддържа молбата и молят за уважаването и в пълен размер.

Разпечатката съдържа 38 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da6b0df3-c8d4-410d-861b-00529420d114