Решение № 80 от 17.06.2026, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Асеновград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20265310200071 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №25-0239-001017/09.10.2025г. издадено от *, на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на М. Д. Т. с ЕГН**********, от * на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1,т.5,пр.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева/ 76.69 евро за нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 13 контролни точки.

Жалбоподателя М. Д. Т. се явява лично по делото, като в хода по същество не взема становище. Чрез отразеното в жалбата подадена от адв. Т. К. , моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно, необосновано и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се прави искане за преквалификация на случая като маловажен съгласно чл.28 от ЗАНН.

Упълномощения повереник, който се явява в хода на делото поддържа доводите за отмяна на обжалваното НП, така както са отразени в жалбата против него, като доразвива същите съобразно събраните по делото доказателства. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се 1 навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Св. Г. Д. Б. работи като мл.автоконтрольор в РУ Асеновград, като за времето от 19.00 часа на 26.08.2025г. до 07.00 часа на другия ден, той бил нощна смяна. Около 22.30 часа, на първата дата св. Б. и неговия колега * извършвали контрол на пътното движение и се намирали на пътно уширение намиращо се на ул. „Съединение“ в гр.

Асеновград, непосредствено пред ДИП „България“ /мястото установено в хода на съдебното следствие и отбелязано на схемата на лист 30 от съд.дело/. Малко след това, към тях се присъединили полицейските служители от АП-522 в състав св. А. С. Т. и *.

Улицата в този участък представлявало едно платно за движение с по една лента за движение във всяка посока, като съответно двете ленти били маркирани с непрекъсната /надлъжна/ пътна маркировка тип М1. В района имало поставени и пътни знаци, като непосредствено след пътно уширение, в южна посока от него, имало и поставени пътен знак В27, пътен знак В26 ограничаващ скоростта на движение до 40км.ч. , както и пътен знак А24 /лист 30 от съд.дело/След тези пътни знаци, на ул.

„Съединение“ имало кръстовище урегулирано със светофар и поставена маркировка за пешеходни пътеки. Тъй като било късно и в тъмната част на денонощието, по ул.

„Съединение“ нямало интензивно движение на автомобили. Докато служителите си говорели, около 22.45 часа, те забелязали, че от северна посока по ул. „Съединение“ се движи лек автомобил „АУДИ А8“ със затъмнени стъкла, чиято скорост била видимо несъобразена. В следващия момент автомобила преминал покрай мястото където се намирали полицейските служители и продължил по улицата на юг. Служителите проследили неговото движение, като видели, че движейки се по ул. „Съединение“ и поддържайки същата висока скорост, въпросния лек автомобил застигнал движещите се пред него други два леки автомобила. Служителите забелязали, че водача на наблюдавания, вместо да се съобрази с пътните условия и дори с пътната маркировка, предприел маневра изпреварване, която реализирал в района на намираща се на ул.

„Съединение“ пешеходна пътека, като с това създал и опасност за преминаващите по същото време по нея двама пешеходци. Опасното и безразсъдно поведение на водача на лекия автомобил „АУДИ А8“, станало причина служителите от двата екипа да предприемат действия по неговото спиране и установяване. Предвид взетото решение те се разделили на две, като св. Б. и колегата му * тръгнали със служебния автомобил по ул. „Съединение“ в посока на юг, след автомобила нарушител, а св. А. Т. и колегата му- * поели със служебния автомобил по ул. „Съединение“ на север, с цел да го пресрещнат по друг маршрут. Движейки се в посоката в която се отдалечавал лек автомобил „АУДИ А8“, св. Б. и колегата му забелязали, че той завива наляво по т.н.

2

„Железен мост“, като преминавайки по него продължава в права посока. Екипа на св.

Б. продължил в същата посока, но след преминаването им през моста, те изгубили визуален контакт с преследвания автомобил. Въпреки предприетите „заградителни“ мероприятия, другия полицейски екип също не успял да пресрещне търсения лек автомобил „АУДИ А8“. Св. Б. запомнил регистрационния номер на търсения автомобил, а именно СВ * КЕ, още повече, че във връзка с работата си, при предходни извършени проверки, като водач на същия бил установяван М. Д. Т. от гр. Асеновград.

По регистрационни номер бил установен и собственика на автомобила, а именно лицето * Т.а от *. Св. Б. и колегата му съставили докладна записка от 26.08.2025г., в която описали всички обстоятелства по случилото се включително и данните относно проверката на номера на МПС-то. Съставената докладната записка, била докладвана на св. М. И. И. работещ на длъжност-Началник група „Пътен контрол“ в РУ Асеновград.

Той извършил допълнителна проверка, като установил, че на 26.08.2025г. въпросния лек автомобил „АУДИ А8“ с ДК№ СВ * КЕ е бил управляван от нарушителя М. Д. Т., който се оказал син на собственичката. Предвид установеното, М. Т. бил призован да се яви на 27.08.2025г. в РУ Асеновград за вземане на административно отношение.

Междувременно случая отново бил прехвърлен на св. Г. Б., като при явяването на нарушителя, именно той следвало да вземе административно отношение. На 27.08.2025г. св.Б. бил на работа, като при явяването на Т. той разговарял с него. В хода на разговора, М. Т. си признал, че е управлявал автомобила, като това било отразено и в снетите от него саморъчни обяснения. Във връзка с констатираното, касаещо управлението на лек автомобил „АУДИ А8“ с ДК№ СВ * КЕ, св. Б. съставил спрямо М. Д. Т. два АУАН-а и един фиш. Първия акт бил серия GA № 3496666 от 27.08.2025г. в който описаното нарушение било квалифицирано, като такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Текстово нарушението било, затова, че на 26.08.2025 г. в 22:45 часа, в гр. Асеновград, на ул. „Съединение“ като водач на въпросния лек автомобил, започва и завършва маневра изпреварване на 2 бр. МПС при наличие на надлъжна пътна маркировка М 1 (единична непрекъсната линия) и пред очертана пешеходна пътека, като създава реална опасност от възникването на ПТП, като във връзка с тази маневра не съобразява поведението си с пътната маркировка. Втория акт бил серия GA № 3496667 от 27.08.2025г. в който описаното нарушение било квалифицирано, като такова по чл.

119, ал.2 от ЗДвП и то било във връзка с извършената от Т. маневра на пешеходната пътека на ул. „Съединение“. Фишът бил съставен от св. Б. във връзка с установеното затъмнение на стъклата на автомобила, като то било квалифицирано по чл.105, ал.1 от ЗДвП. Съставения в присъствие на нарушителя Т. АУАН серия GA № 3496666 от 27.08.2025г. му бил представен за подпис, като същия отказал да го подпише и да получи препис от него. Неговия отказ бил удостоверен с подписа на друг свидетел. Въз основа на така съставения АУАН серия GA № 3496666 било издадено обжалваното НП №25-0239-001017/09.10.2025г.

3

На 23.12.2025г. нарушителя Т. се намирал в гр. Пловдив, където управлявал МПС. Около 13.50 часа, той бил спрян за проверка от полицейски служители, между които бил и св. С. П. П. –старши полицай в Група „ППД“ Сектор „ОП“ при V-то РУ Пловдив. В хода на проверката била извършена справка касаеща водача, като се установило, че спрямо същия има издадено НП №25-0239-001017/09.10.2025г., което не било връчено. Св. П. счел, че няма пречка при условията на чл. 186а, ал.3 от ЗДвП да връчи лично на водача Т. въпросното НП, още повече, че той бил съгласен. Предвид това, св. П. разпечатал дигитален образ на документа и го връчил срещу подпис на водача, като отбелязал това на акта. /листи 42, 48 и 50 от съд.дело/.

Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на Г. Д. Б., А. С. Т., М. И. И. и С. П. П., както и приложените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а разгледана по същество за основателна.

Безспорно по делото се установи, че на 26.08.2025г. в 22.45 часа, управлявайки лек автомобил „АУДИ А8“ с ДК№ СВ * КЕ и движейки се по ул. „Съединение“ в гр.

Асеновград, нарушителя е извършил маневра, с която е реализирал състава на нарушението по чл. 6, т.1 от ЗДвП. Предвид констатираното нарушение, събраните доказателства и резултатите от извършената от св. И. допълнителна проверка, правилно се явява решението на актосъставителя Г. Б. да състави АУАН. С оглед събраните доказателства, правилно се явява и решението на АНО да издаде НП, което по съдържание следва да отговоря на всички изисквания посочени в чл.57, алинеи 1-3 от ЗАНН. Анализа в обжалваното НП установява, че при неговото издаване е било допуснато процесуално нарушение, свързано с т.5, на ал.1, към чл.57 от ЗАНН, където е посочено, че освен другите обстоятелства, НП следва да съдържа и описание мястото, където е извършено.Този пропуск на АНО, се установява при сравняване на дигиталния образ на документа връчен на нарушителя Т. от св.П. /лист 42 от съд.дело/ и оригиналния екземпляр на обжалваното НП приложен към адм. наказателната преписка. Докато в първия документ мястото на нарушението е посочено, само като „ул. Съединение“, то във втория документ, вече това обстоятелство е било допълнено, като е посочено, че е „в гр. Асеновград,на ул. Съединение“. Установеното представлява и съществено противоречие, което няма връзка с поведението на жалбоподателя. Доколкото законодателя, чрез разпоредбите на чл.186а и сл. от ЗДвП е приравнил правните последица на връчено в оригинал /т.е. подписано от АНО наказателно постановление/ и такова във вид разпечатан дигитален образ на документа, то следва и извода, че допуснатото процесуално нарушение при издаването на един от тези актове се отразява и на другия. Доколкото констатираното от съда допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, при съставяне на дигиталния образ 4 на обжалваното НП №25-0239-001017 не било отстранено, чрез връчване на екземпляр от НП, в който мястото на нарушението е било коректно посочено, то съдът намира, че жалбата се явява основателна. Констатираното процесуално нарушение се явява съществено, като то прави обжалваното НП незаконосъобразно и то следва да се отмени. В този смисъл жалбата на М. Т. и неговия повереник се явява основателна и като такава тя следва са бъде уважена. Установеният порок е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да се обсъждат останалите доводи в жалбата.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, а разгледано по същество, то следва да бъде уважено в пълен размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие / листи 4 и 43 от съд.дело / се установява, че от страна жалбоподателя М. Т. е бил изплатен хонорар на адв. Т. К. в размер на 210 евро. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. Т. К. е изготвила жалбата и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната фаза и е видно, че тя е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя е било наложено едно административно наказание- което представлява глоба в размер на 150лева или 76.69 евро, което е било свързано и с отнемането на 13 контролни точки, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение, се явява съобразен с Наредбата. Направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано Съобразно изложеното и прието по-горе, то размера на присъдено възнаграждение следва бъде определен и уважен изцяло или съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград, в което като Началник Сектор се явява е издателя на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР) да заплати на жалбоподателя сумата от 210,00 евро.