Решение № 488 от 20.11.2024, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 241/2024
- Вид
- Решение № 488
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 24.12.2024
- Състав
- Галина Магардичиян
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- Чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1-3 · Кодекс за застраховането
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 488 гр. Русе, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500100241 по описа за 2024 година
ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45 Ищцата Г. В. К. твърди, че на 14.10.2023г около 14маса на бул.“Липник“ в гр.Русе е настъпил пътен инцидент с участието на л.а марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег № Р 2004АР, управляван от Ж. В. В.. Същият се е движел по пътя между с.Н.о и с.Червена вода, като до разклона на хижа „Алек Мак“ поради несъобразяване на скоростта си на движение с пътните условия, широчината и радиуса на пътя, навлиза в лентата за насрещно движение и удря правомерно движещият се в дясна пътна лента л.а марка „Пежо“, модел 206 с рег Р ****, управляван от Ю.Г.Н., който от удара се завърта и при това си движение се удря в л.а марка „Рено“, модел „Меган“ с рег № Р 3940 РМ, управляван от И.И.Л.. Твърди, че тя е пострадала при инцидента в качеството й на пътник в л.а марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег № Р 2004 АР. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 851 от 14.10.2023 като местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОДМВР-Русе и било образувано ДП № 366/23 по описа на ОДМВР-Русе. Счита, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а.“Фиат“, модел „Пунто“ с рег № Р 2004АР, който не е съобразил поведението си на пътя и е нарушил чл.5, чл.15, чл.16, чл.20 и чл.23 от Закона за движение по пътищата. Твърди, че след инцидента била откарана в УМБАЛ“Канев“АД с оплаквания от силна болка в областта на глава, торса и крайниците. Била и поставена диагноза „ диафизарна фрактура с дислокация на лявата раменна кост, диафизарна фрактура с дислокация на лява бедрена кост, фрактура на 7-мо и 8-мо ребро вляво по МКБ, разкъсноконтузна рана в областта на лявата вежда“. Била приведена в ОИЛЗХН за активно лечение и реанимация като на 14.10.2023г и на двете фрактура на горен и долен ляв крайник е проведена закрита репозиция. След стабилизиране на общото й състояние била приведена в клиниката по ортопедия и травматология, където на 24.10.2023г една след друга са извършени две оперативни интервенции. Първата относно фрактура на ляво 1 бедро е поставена заключваща плака и винтове, а втората по отношение на фрактура на лява ръка са поставени три броя заключващи винта.Поставена е и гипсова шина. Твърди, че болката от получените травми била особено интензивна през първия месец от възстановителния период. Било поставена на постелен режим и не можела да посреща самостоятелно дори найелементарните си битови нужди, за което разчитала на помощта на близките си. След инцидента се затворила в себе си, станала нервна и неспокойна.
Инцидента се отразил силно негативно и върху представянето и в училищепропуснала голям период от първия срок като изпитвала затруднения да навакса с уроците си. Чувствала се непълноценна и в тежест на хората, които се грижели за нея. Изпитвала страх и уплаха от случилото се като споменът за инцидента ще бъде в съзнанието й завинаги оттук нататък. Твърди, че по отношение на л.а“Фиат“, модел „ Пунто“ с рег № Р 2004 АР към момента на произшествието е била налице сключена застраховка „Гражданка отговорност“ при „ДЗИ Общо застраховане“АД, поради което на 01.12.2023 сезирала застрахователя с писмена претенция, но с писмо от 01.03.2023г застрахователят я уведомил, че не може да се ангажира с определяне и изплащане на обезщетение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв/ след допуснато изменение на иска/, частично предявен от иск от 120 000лв за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на посоченото пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 01.12.2023г-датата на сезиране на застрахователя на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ, до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.
С допълнителна молба вх. № 4089 от 10.04.2024г е конкретизирала претърпените от нея болки и страдания вследствие на получените от нея увреждания като резултат от пътното-транспортно произшествие.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със седалище и адрес на управление- гр.София в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита исковете за допустими, но неоснователни като ги оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден към датата на пътнототранспортно произшествие договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а „Фиат“, модел „Пунто“ с рег № Р 2004 АР. Оспорват твърдението на ищцата, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования в дружеството водач, респективно договорната отговорност на „ДЗИ-ОЗ“АД. Доколкото във връзка с пътното-транспортно произшествие е образувано досъдебно производство и същото е на етап разследване, не може категорично да се твърди, че причина за реализираното ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а“Фиат пунто“ с рег № Р 2004 АР. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение осъществено от водача на този лек автомобил., както наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и получените от ищцата телесни увреждания. Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило. Ищцата не е посочила къде е седяла в лекия автомобил, което обстоятелство е от значение за проследяване на причинно-следствената връзка между механизма на настъпване на произшествието и получените от ищцата телесни увреждания.
Оспорват съставения протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТ“, тъй като е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща 2 съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. При условията на евентуалност, ако в делото бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а „ Фиат пунто“, респ. договорната отговорност на застрахователя твърдят, че пострадалото лице има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата, която е пътувала без поставен предпазен колан, с което процесното МПС е било оборудвано.
Считат, че с това си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалата лично е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137 а, ал.1 ЗДП и сама се е поставила в опасност и е допринесла за настъпилите телесни увреди. Правят възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Искът за неимуществени вреди и силно завишен и неотговарящ на реално претърпените и доказани от ищцата болки и страдания. Предявеният иск не е съобразен с критерия „ по справедливост“ и с практиката на съдилищата по аналогични случаи.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на иска за лихва за забава от претендираната дата. Съгласно КЗ лихва за забава се дължи от изтичане на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя. По изложените в отговора съображения считат, че следва да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Ha 14.10.2023г., около 10:40 часа, през светлата част нa денонощието, в лесопарк „Липник" /местност „Текето"/, нa пътя в посока от с. Червена вода към с. Н.о се е движил л.а. „Фиат Пунто", с per. № *****, управлявано от Ж.
В., на 19г. Пътници в този автомобила са били: на предната седалка вдясно - Г.
Н., на 19г.; нa задната седалка вдясно се е намирала Г. К., нa l8г. Koгaтo тoзи aвтoмoбилa е дocтиrнaл кръстовището за х. „Ален мак", в условията нa дясна хоризонтална крива (десен завой) е започнал да навлиза в частта oт платното за движение, предназначено за насрещно движение. B този момент и в тoзи paйoн, в насрещна посока и в полагащата мy ce част oт платното се е движил л.а. „Пежо 206 ЦЦ", с рег. № P ****, управляван от Ю.Н, нa 70г. При описаното движение, между автомобилите е възникнал удар с предните им леви и странично леви части.
При това ПТП е пострадала ищцата Г. К., която е получила следните травматични увреди, a именно — диафизарна фрактура с дислокация нa лявата раменна кост, диафизарна фрактура с дислокация на лявата бедрена кост, суспектни /нeсигуpни/ фрактури нa 7-мо и 8-мо ребро вляво пo MKH и разкъсно-контузна рана на лявата вежда.
Според приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, при приемането на ищцата в спешно отделение на УМБАЛ“Канев“АД – Русе са направени Ро-графия и бодискенер. Направена е гипсова имобилизация no спешност на крайниците и директна скелетна екстензия на ляв долен крайник. 3ашита е травматичната рана на лява вежда.
Проведени са консулти с различни специалисти и е настанена за 3 дни в Интензивно хирургично отделение. Ha 24.10.23г ca направени открити репозиции и метални остеосинтези нa фрактурите на лявa мишница и лявo бедро. Изписана на 30.10.23г. B тoзи период ишцата е била на антибиотична 3 терапия и силни бoлкoocпoкoявaщи /вкл. Лидол/. Уврежданията й, които са резултат от процесуалното ПТП са високо енергийни пo cилa и следва да се преценяват no медико-биологични признаци като трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, за срок повече oт 30 дни и като трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни.
Според вещото лице ищцата е приета в болницата веднага след пътнототранспортно произшествие и описаните в медицинската документация увреждания са свързани с него.
Вследствие на уврежданията Г. К. е изпитвала интензивни и силни болки непосредствено при пътното-транспортно произшествие и настаняването й в интензивното хирургично отделени. Силни болки е изпитвала непосредствено след операциите, след което те са били медикаментозно копирани. Силни бoлки oтнoвo настъпват след изписването й и домашният престой дo премахване на конците. Добре е понасяла рехабилитация без съществени оплаквания. Изпитвала е дискомфорт пpи продължителното носене на гипсова шина нa лявa ръка. Бoлки и контрактури се появяват периодично npu натоварвания и промяна на времето. Към настоящият момент, вещото лице е констатирало при прегледа на ищцата на 10.10.2024г е налична все още хипотрофия /отслабване/ нa бедрената мускулатура като разликата в oбикoлкaтa на бедрото е 1 см.; множество цикатрикси /белези/ нa ляво бедро, кaтo нaй-дългият е 7 см. Вещото лице е установило и цикатрикс пo външната повърхност на лява мищница с дължина 14 см с неравни груби ръбове и периодична поява на сърбеж. Походката на ищцата към момента на прегледа е самостоятелна без пoмoщни средства, нo c поява на болка при продължително натоварване и промяна на атмосферното налягане.Силно затруднение при вдигане на тежест с лявата ръка. Предстои й отстраняване нa металните тела, което според вещото лице, в момента не е наложително.
Според показаният ана св.И.С., която е майка на ищцата Г. К., на 14.10.2023 около 10 часа бащата на ищцата й се обадил и й казал, че дъкщеря им е претърпяла катастрофа. Свидетелката й се обадила по телефона и я чула като пищи. Майка й веднага отишла на мястото на катастрофата. Не могла да отиде точно до мястото на катастрофата, тъй като бащата на ищцата, който вече бил там, й казал, че в този момент вадят дъщеря им от колата от багажника на превозното средство и я качват в линейката и няма смисъл да ходи на място. Отишла в УМБАЛ“Канев“АД-Русе, тъй като разбрала, че ще я заведат там. Когато отишла там линейката още не била там, тъй като шофьорът споделил по-късно, че карал бавно, тъй като дъщеря й много пищяла и той не смеел да кара по-бързо. Когато свидетелката видяла дъщеря си тя плачела и пищяла. Състоянието й „било плачевно“ като костта на лявото бедро стърчала. Вкарали я на скенер където установили, че лявото бедро било счупено на две, както и лявата й ръка, на мястото по средата между лакътя и рамото, също била счупена. Освен тези наранявания лекарите казали, че има леко пукнато ребро, но това не било обезпокоително.Останала в интензивното отделение, тъй като лекарите казали, че трябва да я наблюдават непрекъснато 48 часа. Казали, че след това ще я преместят в отделението по ортопедия.
Разпечатката съдържа 23 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da6a983c-cb8a-47ae-a54f-cd9b94a752ac