Решение № 17369 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17369 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110111272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Б. Ч., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 330.22 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 03.08.2022г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 90.56 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 11.07.2022г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.

Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за 1 привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението по чл.

414 ГПК ответникът е възразил, че вземането е платено. Релевирано е възражение за погасяване на вземането по давност.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 08.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 12.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса. Доказва се , освен от посочените доказателства, но също от съдебно-техническата експертиза, че именно това дружество е осъществявало дяловото разпределение.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата 2 императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 88, том I, рег.

№ 1119, дело № 56 от 2019г., топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се в гр.

София, район „Л.“, ж.к. „Л.“, ул. „...“, блок ..., към 10.03.2019г. е бил собственост на ответницата Р. Б. Ч., която с този нотариален акт е продала имота на трети за спора лица – М. А. И. и В. Т. И.

По делото ответницата не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на имота, поради което съдът приема, че то е доказано по делото. В допълнение, установява се от представеното удостоверение за наследници на С. А.

Н. /л. 77/, нотариален акт за покупко-продажба № ..., дело №20074/04.12.1992г. и съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба № .., дело № 56 от 2019г. в частта на описаните представени документи, съдът извежда, че топлоснабдения имот – апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „..“, блок ..., е придобит от Р. Б. Ч. по наследство от покойната на ответницата майка С. А. Н., починала на 12.02.2015г. В акта, с който С. А.

Н. е придобила имота, е посочено, че той се придобива заедно с друго лице – Й. С. Ф., неин син, при равни права /доколкото изрично това не е указано/, но в съдържанието на нотариалния акт от 2019г. е посочено, че е представен нотариален акт за дарение на идеални части, от което обстоятелство този състав извежда, че ответницата е придобила идеалните части на Й. Ф. и към исковия период се явява собственик на жилището. Както се посочи, ответникът не е оспорил качеството си на потребител като собственик на имота, поради което и доколкото сама се е разпоредила с правото на собственост върху жилището, този състав приема, че това обстоятелство е доказано по делото.

В обобщение, представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответницата в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот. Като собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника.

По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, вещото лице по която е установило, че задължението възлиза на 330.22 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.28.02.2019г., 78.28 лева мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.

3

Посочено е, че ответникът в процесния период е направил плащане от 130.78 лева, но то било отнесе за погасяване на друго задължение, различно от процесното. Отговорено е, че вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 03.08.2019г. е в размер на 342.92 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 65.06 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г. Вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 03.08.2019г. е в размер на 52.36 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.28.02.2019г. и 13.22 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 03.08.2022г. Вземанията, възникнали преди 03.08.2019г. се явяват погасени по давност и възлизат в размер на е в размер на 342.92 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 65.06 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.11.07.2022г.

Общият размер на вземанията след 03.08.2019г. възлиза на 52.36 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 13.22 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.

При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност вземания, предявените искове следва да се уважат до тази сума, а за разликата над нея до пълния искан размер на главница за доставяна топлинна енергия и лихва върху нея – подлежат на отхвърляне.

По разноските

При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.

С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея право на разноски имат ответника, каквито обаче не са претендирани и не са представени доказателства за заплащането им, поради което не следва и да се присъждат.

Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 500.00 лева, от които 75.00 лева по ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, и 425.00 лева – разноски в настоящото производство: 25.00 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 77.91 лева, от които 11.68 лева по ч.гр.д. № 42235/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 66.23 лева в настоящото производство.

4

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Б. Ч., ЕГН **, с адрес: гр.София, ж.к. „Л.“, бл.

...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .... следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 52.36 лева – главница за доставена топлинна енергия за период 01.05.2018г.-28.02.2019г. за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.603, вх.А, ет.4, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 03.08.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния искан размер от 330.22 лева като погасен по давност; на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - сумата 13.22 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния искан размер от 90.56 лева като погасен по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Б. Ч., ЕГН ***, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК сумата 77.91 лева – разноски съобразно уважената част от исковете, от които 11.68 лева по ч.гр.д. № 42235/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 66.23 лева в настоящото производство.