Решение № 71 от 06.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Казанлък, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно наказателно дело № 20255510200623 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от Н. Т. М. с ЕГН ********** против Наказателно постановление №25-0284-000342 от 28.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и пледира за недоказаност на констатираните нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. М.А. в едно от съдебните заседания по делото, който като надлежен процесуален представител в с.з. и в писмено становище към преписката, оспорва депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.

СЪДЪТ, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с 1 обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащо на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление №25-0284-000342 от 28.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък на жалбоподателя Н. Т. М. на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП, за това, че на 31.01.2025г. в 15,58 часа в гр.К., на ул.“********* *********“, в посока юг-север управлявал лек автомобил марка „******** ****“, с рег. № ** **** **, негова собственост, като на кръстовището с ул.“***** ******“ не пропуска пешеходка, изчакваща на северната пешеходна пътека в източната част, движеща се в посока изтокзапад. Жалбоподателя по време на движение използвал и мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му – държал телефона с лява ръка до ляво ухо.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН сер. GA №3489409 от 31.01.2025г., съставен от командир отделение в РУКазанлък, при ОД на МВР - Стара Загора. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка, без възражения.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за частично установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото - НП №25-0284-000342 от 28.02.2025г. на Началник група ОДМВР – Стара Загора, РУ- Казанлък, АУАН серия GA № 3489409 от 31.01.2025г., Докладна записка от 31.01.2025г., Заповед №8121з1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Справка нарушител/водач на Н. Т. М. от 14.05.2025г., Писмо с вх.№9864/16.06.2025г. от ОД МВР- Стара Загора, с приложената административнонаказател преписка в цялост.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели И. Ц. Ц. – актосъставител, К. Д. И. - свидетел по акта – очевидец и свидетелката Х.Р.С..

В съдебно заседание е разпитана свидетелката Х.Р.С., посочена като пешеходец в акта. От нейните показания се установява, че към момента на преминаване на автомобила тя не е предприела пресичане на пътното платно и не е имала намерение да пресича, като се е намирала на тротоара и не е навлизала върху пешеходната пътека. Свидетелката споделя още, че жалбоподателя я поканил да пресече, но тя му направил а знак, че няма да 2 пресича, и той я разбрал. Познавали се с Н., тъй като съпругата му й била клиентка. Не видяла полицаи и не чула звуков сигнал, гледала си в телефона и не чула. Останала на мястото няколко минути след това. Н. след това й се обадил и й казал : „Заради теб пострадах“, тя дори не разбрала защо, но впоследствие й се изяснило.

Разпитан актосъставителят И. Ц. Ц. заявява, че в този ден били дневна смяна с колегата К. И., посочен като свидетел. Били в придвижване, изчаквали на знак „Стоп“ на улица „***** ******“, движели се в посока „запад-изток“, били първа кола на стопа. Тогава възприели жалбоподателя, който се движел в посока „юг-север“ по ул.„********* *********“, прозореца на автомобила му бил отворен и се виждало, че държи телефон и разговаря - държал телефона с лява ръка на ляво ухо. Имало пешеходка, която чакала да премине, той не я пропуснал и това провокирало тяхната проверка. Последвали го по улицата, спрели го със светлинен и звуков сигнал, извършили проверка и съставили акт. Нямало как да го спрат веднага. Застигнали го пред „Опела“ и там го спрели.

Въз основа на горното, съдът формира следните правни изводи:

1.Относно нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 о т ЗД в П към датата на деянието, преди изм. от 07.09.2025г. - При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин наличието на такава фактическа обстановка.

От показанията на свидетелката Х.Р.С. се установява, че същата не е предприела пресичане на пътното платно и не е имала намерение да пресича към момента на преминаване на автомобила на жалбоподателя, като е останала на място и не е навлизала върху пешеходната пътека. При оценката на достоверността на показанията й съдът съобрази и отчете близките извънпроцесуални отношения на свидетелката с жалбоподателя, като установява се, че двамата се познават. Последното се оценява като факт, който би могъл да бъде потенциален източник на заинтересованост от изхода на делото. Същевременно това обстоятелство не означава, че автоматично показанията на Стойнова са недостоверни и в тях се потвърждават неистини.

Същата е допустим свидетел в процеса, поради което липсва правно основание да се подхожда с предубеждение към истинността на твърденията й.

Съдът съобразява показанията на полицейския служител Ц . относно възприетата от него фактическа обстановка, доколкото същия пресъздава неговите непосредствени сетивни възприятия. Същевременно следва да се отчете, че този свидетел не мо же да има непосредствени възприятия относно вътрешното, субективно намерение на пешеходката дали да предприеме пресичане.

При липсата на навлизане на пешеходката върху пешеходната пътека или предприети действия по пресичане не възниква задължението на водача 3 по чл.119, ал.1 от ЗДвП да пропусне пешеходец.

Ето защо съдът приема, че описаното в наказателното постановление нарушение не е доказано по несъмнен начин. Съгласно принципа „in dubio pro reo“ всяко съмнение следва да се тълкува в полза на наказаното лице.

Поради това наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

2.Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП.

Относно второто нарушение, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля И. Ц. Ц., които прецени като еднопосочни, безпротИ.речиви и съответни на писмените доказателства по делото, относно възприятието му, че жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си по време на управление на автомобила - държал телефона с лява ръка до ляво ухо. Тези показания не са опровергани от други доказателства по делото. Що се отнася до показанията на свидетеля по акта - К. Д. И., тъй като същия няма спомени за случилото се, същите не допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съгласно чл.104а о т ЗДвП към датата на деянието, преди изм. от 07.09.2025г. На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Предвид установените факти съдът приема, че е осъществен съставът на посоченото административно нарушение, като административнонаказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказаващият орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. Презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не е опровергана и оборена. Напротив изцяло е потвърдена от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставянето на АУАН. С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част.

На последно място относно твърденията на жалбоподателя, че притежава смарт часовник и че управляваният от него автомобил разполага със система, позволяваща провеждане на телефонни разговори без държане на устройството в ръка, Съдът намира тези твърдения за недоказани.

4

В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, от които да се установи, че автомобилът действително е оборудван с такава система за комуникация, нито че е била използвана по време на управлението.

Липсата на доказателства не позволява съдът да приеме за установено наличието и използването на системата. Самото притежание на смарт часовник или възможността автомобилът да разполага с такава функция не опровергава възприятието на свидетелите, че водачът е държал телефон в ръка. Относно твърдението за личен конфликт с полицейския служител, както жалбоподателя се изразява в с.з. : “лична неприязън от свидетелят Ц., може би на личностна основа, най-вероятно заради жена“, съдът намира това твърдение също за неподкрепено с доказателства. Не се установиха данни за предходен конфликт, който би поставил под съмнение безпристрастността на проверката.

Съдът приема, че възраженията на жалбоподателя остават недоказани и не могат да разколебаят доказателствената стойност на показанията на полицейския служител, които се отнасят до непосредствени възприятия относно държането на мобилен телефон в ръка по време на управление.

По разноските :

Потвърждаването на НП във втората му част дава основание на съда да приеме, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в тежест на жалбоподателя, е основателно. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на наказващия орган е взел участие, а същият е изготвил и депозирал писмено становище, придружаващо АНП, следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лв. – 66,47 евро.