Решение № 216 от 26.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Петрич, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева в присъствието на прокурора П. Асп. К. като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101421 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ.

Ищецът – С. А. Г. , с адрес в гр. П., ул. „Ат. М.“ № **, ЕГН **********, твърди, че е бил обвинен в извършването на престъпен акт по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, за който е било образувано ДП № ЗМ-136/20 г. на РУ на МВР – гр. П. (пр. пр. № 434/20 г. на Районна прокуратура – гр. П. /сега Териториално отделение – гр. П. към Районна прокуратура – гр. Б./). Заявява, че наказателното производство е било прекратено, съгласно прокурорско постановление от 02.10.2020 г., тъй като деянието не съставлява престъпление. Поддържа, че от неоснователното обвинение е претърпял неимуществени вреди (душевни болки и страдания), за които трябва да получи обезщетение от 4 000 лв. Изтъква, че са му били причинени и имуществени щети от 600 лв., изразяващи се във възнаграждението, което е заплатил на адвокат Б. И. Х. от Адвокатска колегия – гр. Б. (по договор за правна защита и съдействие серия АВ и № 0000146198 от 21.04.2020 г.), който е бил негов защитник в наказателния процес. Иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати визираните суми, ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от 09.10.2020 г. до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

1

Ответникът – Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. С., бул.

„В.“ № *, оспорва ищцовите претенции и по основание, и по размер, настоявайки те да бъдат отхвърлени.

Съдът приема следното:

1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

1.1.) Повдигнатият правен спор налага най-напред да бъдат отчетени някой основополагащи принципни положения, които са относими към него и ще бъдат изходна база за правилното му разрешаване.

1.1.1.) Предпоставките, пораждащи гражданска отговорност за вреди на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, по правило са четири, а именно: 1/ привличане на ищеца към наказателна отговорност за извършването на престъпление; 2/ прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието не е извършено от него или извършеното деяние не е престъпно; 3/ настъпване в правната му сфера на конкретни вреди (неимуществени и/или имуществени) и 4/ причинна връзка между тях и неоснователното обвинение.

1.1.2.) Носител на пасивна материалноправна легитимация е Прокуратурата на Република България (съобр. Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк. д.

№ 5/13 г., ОСГК на ВКС). Самата отговорност е обективна, тъй като, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, тя не е поставена в зависимост от виновно поведение на длъжностно лице от състава на прокурорските органи (вж. Решение № 70 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 2433/16 г., IV г. о. на ВКС).

1.1.3.) За възникне на отговорността е достатъчно прекратителното постановление на прокурора да е било съобщено на лицето, което претендира обезщетението, и да няма данни то да е било отменено, при условията, разписани в чл.

243 НПК, без да се изисква някакъв друг негов стабилитет (вж. Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/10 г. и Решение № 205 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 863/19 г. – и двете по описа на III г. о. на ВКС).

1.1.4.) Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя при спазване на постулата, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – от съда по справедливост. „Справедливостта“ по смисъла на този нормативен регламент не е абстрактно понятие, а е детерминирана от преценката на редица конкретни факти, които са обективно съществуващи при всеки отделен случай (вж. т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, както и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/04 г., ОСГК на ВКС). Такива правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; продължителността на наказателното производство (и причините за нея); видът на взетата мярка за неотклонение; наличието на други ограничителни процесуални мерки;

2 начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца (конкретните негови преживявания и изобщо цялостното отражение на предприетото наказателно преследване върху живота му /семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр./); съдебното минало на ищеца (доколкото интензитетът на негативните изживявания поначало е различен при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда, и при такива, които са били обект на наказателно преследване и вече са били осъждани за други престъпления); общото ниво на социално-икономическо благосъстояние и стандарт на живот в страната (вж. Решение № 166 от 08.06.2016 г. по гр. д. № 631/16 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 200 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/16 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 236 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 1543/16 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/17 г., III г. о. на ВКС и Решение № 275 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 5174/16 г., IV г. о. на ВКС). Нормално е да се приеме, че по време на едно наказателно производство всяко неоснователно обвиненото лице изпитва типичните при подобна ситуация неудобство, унижение, притеснение и несигурност, като за негативни последици, по-големи от обичайните, трябва да бъдат ангажирани конкретни доказателства (вж. Решение № 180 от 01.12.2017 г. по гр. д. № 715/17 г., III г. о. на ВКС).

1.1.5.) Несъмнено е, че разноските, извършени в рамките на наказателното производство, са имуществена вреда по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото са пряка и непосредствена последица от неоснователното наказателно преследване. В тях се включва и адвокатското възнаграждение, заплатено за защитата по наказателното дело (вж. Решение № 255 от 02.11.2015 г. по гр. д. № 1011/15 г., III г. о. на ВКС ), тъй като то е вид разход, който не може да бъде присъден по реда на НПК (вж. Решение № 843 от 23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/08 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/09 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/09 г., IV г. о. на ВКС). Следователно адвокатското възнаграждение в наказателното производство представлява имотна вреда, подлежаща на обезщетяване, но когато е действително заплатено, защото едва тогава ще е налице и реално засягане в отрицателен аспект на имущественоправната сфера на ищеца. Съдът може да определи обезщетението за тези имуществени вреди и в размер, по-малък от платения в наказателния процес, ако адвокатският хонорар надвишава съществено разумната и обичайна стойност на дължимото възнаграждение, защото тогава изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение (вж. Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/17 г., ОСГК на ВКС).

1.1.6) Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва върху обезщетението е от издаването на постановлението на прокурора, доколкото от този момент то поражда действие (вж. Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/15 г., IV г. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна практика).

3

1 . 2 . ) Фактологията, която е релевантна в настоящия казус, установена посредством относимите към него доказателствени източници, е следната:

1.2.1.) От материалите, съдържащи се в кориците на изисканото и приложено досъдебно производство, водено срещу ищеца, както и от приетите като писмени доказателства постановление за прекратяването му и обратни разписки за връчване на същото, се констатира, че:

- ДП № ЗМ-136/20 г. на РУ на МВР – гр. П., наблюдавано по пр. пр. № 434/20 г. от Районна прокуратура – гр. П. (сега Териториално отделение – гр. П. към Районна прокуратура – гр. Б.), е стартирало на 19.04.2020 г., като то е било образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел, съгласно чл. 356, ал. 2 НПК.

- На 22.04.2020 г. ищецът е била привлечен в качеството на обвиняемо лице, на основание чл. 219, ал. 1 НПК, с постановление на разследващ полицай, утвърдено от наблюдаващия прокурор.

- Обвинението е било за умишлено престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ до 5 години и с „глоба“ от 10 000 лв. до 50 000 лв.

- Ищецът не е бил осъждан за други престъпления до момента на ангажирането на наказателната му отговорност по този начин.

- Спрямо него не е била вземана мярка за неотклонение, нито са били прилагани други мерки за процесуална принуда.

- Наказателното производство е било прекратено от прокурора с постановление от 02.10.2020 г., издадено по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

- Копие от прекратителното постановление е било връчено на ищеца на 09.10.2020 г., като няма данни то да е било подлагано нито на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност (чл. 243, ал. 4 – ал. 8 НПК), нито на инстанционен контрол от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал. 10 НПК).

- Защитник на ищеца е бил горепосоченият адвокат. Той е взел активно участие в процесуалните действия по привличането му като обвиняем, по неговия разпит в това качество и по предявяване на материалите от разследването.

Между тях е бил сключен цитираният по-горе договор за правна защита и съдействие от 21.04.2020 г., в който е отбелязано, че споменатото адвокатско възнаграждение (от 600 лв.) е изцяло платено в брой.

1.2.2.) От показанията на разпитаните свидетели – М.Г. и В.П., както и от копие на удостоверение за раждане на детето на ищеца, става ясно, че:

- Ищецът е семеен (живее на семейни начала със свидетелката П. и двамата имат едно малолетно дете /родено на 26.08.2019 г./).

- Към 22.04.2020 г. той е работил като международен шофьор.

4

- По време на наказателното производство ищецът се е чувствал притеснен и стресиран. Настъпило е известно влошаване в отношенията му и с неговия семеен и приятелски кръг (не е имал желание да общува с близките си роднини и приятели ). Започнал е да проявява и раздразнителност по различни незначителни поводи, включително при разплакване на невръстното му дете. Изпитвал е страх, че при осъждане може да загуби работата си (при налагане на наказание „пробация“, тъй като няма да може да извършва продължителни шофьорски курсове). Притеснявал се е, че може да има последващи затруднения при намиране на друга работа, ако е осъждан, при което няма да може да издържа семейството си и няма да е в състояние да заплати евентуално наложена му „глоба“.

- Няма доказателствена информация обвинението, повдигнато срещу ищеца, да е получило някакъв обществен отзвук, но то е станало достояние на поблизките му хора (роднини, приятели и колеги), сред които случаят е бил коментиран, което за него е било неприятно.

- След като е бил уведомен за прекратяването на наказателното дело, ищецът скоро е почувствал облекчение в психоемоционален план и за около два месеца е успял да преодолее изброените проблеми, без те да оставят някакви трайни последици за него.

1.2.3.) Липсват основания тези гласни доказателствени средства да не бъдат възприети. Заявеното в тях е логично и последователно, не съдържа вътрешни противоречия, не се опровергава от останалия доказателствен материал и преимуществено е формирано от лични впечатления. Обстоятелствата, че първата свидетелка е майка на ищеца, а втората живее с него на съпружески начала, сами по себе си не са опора за обратния извод. Показанията на лице, попадащо в предметната рамка на чл. 172 ГПК, се ползват с доказателствена стойност и единствено близката връзка със страната, посочила го за свидетел, не води до отричане на достоверността на изнесеното от него (вж. Решение № 118/2020 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/20 г., II г. о. на ВКС).

1.2.4.) От писмените доказателства, включващи справка за всички трудови договори на ищеца, за образувани спрямо него други досъдебни производства и за съдимостта му, се изяснява още, че: от 19-годишна възраст той на практика винаги е бил трудово ангажиран; не е бил осъждан за престъпления и след приключване на процесното досъдебно производство; извън последното и до сегашния момент никога не е бил обект на друго наказателно преследване.

Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da6909c1-cac9-4008-94d4-676df985e103