Решение № 20230 от 07.12.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20230 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110114539 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК

Образувано е предявен на 20.03.2023г. от ищеца Д. М. Д. против М. Е. Ч. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК - за уреждане на въпроса за родителската им отговорност по отношение на общото им дете Виктор Димчев Д., роден на 31.01.2019г. Ищецът твърди с ответника са живели на съпружески начала от 2016г. заедно са отглеждали и сина му от предходна връзка – Илин Д.. Вземайки предвид хармоничните им отношения, страните през 2018г. закупуват жилище в режима на обикновена съсобственост. Следващата година се ражда общото им дете – Виктор Д.. Ищецът твърди, че след раждането на детето ответницата става нервна, избухлива и често пъти агресивна. В началото на месец април 2019г. същата внезапно напуска жилището в гр. София с детето без да извести за това ищеца. Той разбира, че тя е при майка си в гр. Русе едва през месец юни същата година. Той успява да я прибере в гр. София с детето. Продължават съвместния живот, опитвайки се да възстановят нарушеното доверие един към друг. Отношенията им се нормализират до края на 2022г. когато в дома им се нанася майката на ответника. Същата отново става раздразнителна и агресивна, Променя се отношението й към ищеца и към сина му Илин.

Неговата майка уведомява бащата за обидно отношение на настоящата му партньорка и майка й към детето, което го стресирало. Отношенията между страните ескалират когато на 10.03.2023г. около 20 часа ответникът Ч. без видима причина според ищеца изпада в състояние на агресия и почти в истерично емоционално състояние. Ищецът се опитал да я успокои и да установи причината за това състояние, но тя го нападнала с юмруци и го надрала по тялото. Това се случило в присъствието на детето Илин Д.. Ищецът запазва спокойствие и се затваря с двете деца в едната стая, а ответникът с майка си в хола. На сутринта на 11.03.2023г. установява, че двете са напуснали жилището и са отишли на неизвестен за него адрес, изоставяйки детето. След тази дата страните са се виждали по повод уреждане на имуществени отношения, като ответникът с помощта на своя процесуален представил е взела личните си вещи, за което са съставили приемопредавателен протокол и ги е отнесла на неизвестен адрес. Като съобразява възрастта, пола на детето и привързаността му към неговото семейство ищецът желае предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Виктор Д., а на майката да бъде 1 определен режим на лични отношения с детето и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си в размер на 500 лв. месечно. В съдебно заседание се явява лично и заявява изрично желание да се грижи за детето си.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. Е. Ч., в който оспорва всички твърдения на ищеца. От своя страна предява насрещен иск, с който иска предоставяне на родителските права по отношение на общото им дете Виктор, като изтъква доводи, че е по-подходящия родител да ги упражнява. Майката твърди, че страните са живели съвместно от 2016г. до 11.03.2023г. когато ищецът не й дал възможност да се върне в съсобственото им жилище и да си вземе детето и лични вещи.

Твърди, че след раздялата им ищецът извършва действия, с които цели да отчужди детето от нея. Въпреки че е записано в общинска детска градина „Хосе Марти“ в кв. Люлин, бащата го водел на частна такава без да уведоми майката къде точно се намира. По този начин допълнително е ограничил възможността да общува с детето. В исковата молба се твърди, че е наела самостоятелно жилище в кв. Люлин 7, близо до детската градина и може да се грижи постоянно за детето, защото за разлика от бащата, който ходи на работа, както и неговите родители, които му помагат, тя работи от вкъщи и постоянно е на разположение за грижите за детето. По изложените съображения моли за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на общото им дете Виктор Д., като на бащата бъде определен режим на лични отношения без преспиване, както и претендира минимален размер на издръжка от 250 лв. месечно. Претендира претендира разноски в настоящото производство на спорна администрация.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0124/13.02.2019г., издадено от Столична Община, район Люлин страните са родители на малолетното дете – Виктор Димчев Д., роден на 31.01.2019г. Към настоящия момент съгласно определение за привременни мерки, постановено по делото, детето се отглежда от бащата - Д. Д. в съсобственото на страните жилище с адрес гр. София ж.к.

Люлин, бл. 326, вх. Д, ет. 3, ап. 65. Това обстоятелство се установява от приложено по делото копие на нотариален акт за покупко -продажба от 01.10.2018г.

От изявлението на двете страните по делото се установи, че са съжителствали заедно от 2016г. до 11.03.2023г. когато се разделят. Страните са живели заедно в съсобствено жилище с посочен по –горе адрес, който са закупили преди раждането на общото им дете.

М. Ч. е напуснала жилището на 11.03.2023г. и след това не е могла да се прибере в него и при детето си, защото ищецът е ограничил достъпа й. На жената се наложило да наеме на същия ден жилище в квартала, за да може да живее заедно с нейната майка и същевременно да е близо до детето. Към момента на приключване на устните състезания по делото ищцата живее в жилище под наем с адрес гр. София, ж.к. Люлин № 707, вх. Б, ет. 5, ап. 36, заедно със своята майка.

Двамата родители са изслушани в условията на чл. 59 ал. 6 от СК в съдебно заседание, проведено на 17.07.2023г. Ищецът Д. М. Д. заявява, че живее с общото дете Виктор. Занимава се с техническа поддръжка на кафе машини. За отглеждането му помагали неговите родители и разширеното му семейство. Предлага контактите между майката и детето да са в защитена среда, закщто детето било в шок от поведението на майката при раздялата. Обяснява, че по лекарско предписание след диагностицирането му с астма трябва да контактува с по-малко деца и затова ходи на частна градина. Бащата твърди, че към момента на изслушването се чувствало добре, въпреки липсата на майката. Към настоящия момент твърди, че детето не боледувало много.

При изслушването в същото съдебно заседание майката М. Ч. заяви, че работи като специалист с руски и английски език в международна компания и има възможност да работи от вкъщи. Обяснява, че детето й липсва, но има страх от бащата да приближава общото им жилище, защото последния път той я бил уличил в кражба. Освен това имал 2 оръжие, което се притеснявала, че може да използва. Обяснява, че причина за раздялата им бил пореден скандал между ищеца и нейната майка, при който той започнал да ги гони и двете от жилището. Вечерта ищецът демонстративно взел двете деца и се затворил в спалнята, не й дал възможност да контактува с детето. На сутринта рано излязла да пазарува. Ищецът й се обадил, че след като веднъж е напуснала жилището вече не може да се върне в него. Не й дал нито да си вземе вещи, нито да си вземе детето. Вечерта спали с майка й на хотел и на другия ден наели жилището, в което живеят в момента.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят М.на Петкова – майка на ищеца, която е начален учител по образование, твърди, че тя и съпругът й винаги са помагали в отглеждането на двете деца на техния син. Свидетелката заявява, че двете деца на сина й са много привързани едно към друго и прекарвали много време заедно. Според свидетелката бащата е по-авторитетен, докато майката е по-позволителен тип, разрешавала всичко на сина си. Поведението му ставала още по невъздържано в присъствието на другата баба, дори майката казвала, че ставал много непослушен. Според свидетелката след напускане на майката детето е напреднало много в развитието си благодарение на грижите, полагани от бащата. Свидетелката преразказва разказ на сина си за повода за последната им раздяла. Според него ответникът и нейната майка скочили да го бият по повод възпитание на детето. Свидетелката заявява, че майката е кротък и интелигентен човек и била изненадана, че посегнала на нейния син. Но децата били свидетели и разказали цялата случка. Според свидетелката синът й канил майката в дома им да види детето, но тя отказвала. Според свидетелката Петкова детето е разочаровано от майка си, защото му обещавала много неща, но не ги изпълнявала. Споделя, че М. се е променила като отношение към децата и семейството след пристигане на нейната майка. Свидетелката разказва, че страните са имали кучи, което са махнали и са го отвели на село, за да не им създава проблем. Според нея синът й не е проявявал агресия към животното. Свидетелката се опитала да говори с ответника Ч., но последната сметнала това за намеса в техните отношения и отказала разговор. Съдът кредитира показанията на свидетеля Петкова в частта, в която преразказват лични впечатления, а в частта, в която споделя видяно, чуто и разказано от трети лица в това число и от сина й и детето Виктор, съдът не кредитира и няма да вземе предвид при постановяване на решението.

Свидетелски показания пред съда е дала и майката на първоначалния ответник – свидетелката Е. Ч. Същата разказва, че е бесарабска българка и в момента живее постоянно в страната с дъщеря си, заради войната в нейната родина. Свидетелката разказва, че до раздялата на страните дъщеря й се е грижила за двете деца на ищеца и за общият им син Виктор и за по-големият – Илин. Свидетелката разказва, че е помагала на страните в отглеждането на двете деца, когато се е налагало е ходела да взема Илин от училище Според свидетелката М. не е деляла децата и винаги се е грижила добре за двете.

Тя е забелязала ,че ответникът е агресивен човек когато през 2012г. имали куче, лабрадор и той го биел жестоко пред децата. Понякога наказвал и Виктор без причина. При опит на свидетелката да го защити казвал, че няма тя да го учи как се гледат деца. Свидетелката Ч. разказва, че детето Виктор е много привързано към майка си. Когато я види в момента се гушка, милва я, тя му липсва. Според свидетелката ответникът е агресивен и опасен човек.

Той не е дал възможност да М. да се прибере в жилището при детето си и да си вземе лични вещи. По такъв начин се отнасял и към другото си дете. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ч. в цялост като същите са плод на непосредствени впечатления по време на съвместното й съжителство със страните.

По делото са съставени по два социални доклада за целите на настоящото производство. Съдът базира мотивите си на социален доклад, изготвен от ДСП Люлин след среща с двете страни. Социалните работници са познавали страните по повод на сигнал от майката, че няма възможност да вида детето поради възпрепятстване от страна на бащата.

Социалните работници имали сведения, че в продължение на два месеца бащата укривал местонахождението на детето. констатациите са, че и при двамата родители има подходящи за отглеждане на детето условия. В жилището на майката макар и с по-малка площ също 3 има обособено място за отглеждане на детето. към момента на изготвяне на доклада детето Виктор е контактувало само с разширено семейство на бащата, като същият е ограничавал достъпа на майката и нейните близки. При изготвяне на социалния доклад не е наблюдавана връзка на детето с отглеждащия го баща, поради отсъствие на детето. Родителите не контактували помежду си по въпроси, свързани с отглеждането на детето. Препоръката на социалните работници е, че в интерес на малолетното дете е да му бъде осигурена сигурна и стабилна семейна среда, отговорни и всеотдайни грижи да отглеждането му. За правилното отглеждане на детето е добре то да има връзка и с двамата си родители, като контактите се осигуряват по сигурен и безопасен начин.