Решение № 32 от 20.02.2026, Районен съд - Севлиево

Съд: Районен съд - Севлиево
Дело: Гражданско дело 1390/2025
Вид: Решение № 32
Подписан: 20.02.2026
Състав: Гергана Николаева Божилова

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
чл. 142 · Семеен кодекс
чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
чл. 143 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Севлиево, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230101390 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 150 от Семейния кодекс.

Производството по делото образувано по исковата молба на Д. И. П., ЕГН:

********** - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка И. Г. Х., ЕГН:

**********, двамата с адрес: гр. Севлиево, ж.к. ***********, чрез адв. М. М. – ГАК, със служебен адрес: гр. Севлиево, ул. *********** против И. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: ***********

В исковата молба се сочи, че ищецът е син на ответника и И. Г. Х.. С решение, постановено по гр.д. № 664/2016 година по описа на РС – Севлиево И. Г. П. бил осъден да заплаща на Д. И. П. месечна издръжка в размер на 130 лв.. В исковата молба се твърди, че от тогава до сега размерът на издръжката не е променян, а предвид възрастта на детето бил необходим по-голям такъв. Сочи се, че ответникът е физически здрав е работоспособен, поради което бил в състояние да реализира доходи, достатъчни за осигуряване на издръжка на непълнолетното си дете. От присъждането на издръжката през 2016 година са изтекли повече от 9 години, през което време са настъпили изменения на социално-икономическите условия в страната, пораснали са нуждите на детето.

Отправя се искане за постановяване на съдебно решение, с което определената сума за месечна издръжка да се увеличи от 130.00 лева месечно на 300.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба 26.11.2025 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със 1 законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на просрочените суми за дължимата издръжка. Претендират се и разноски. Представени са писмени доказателства.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не представя писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът К. Г., действащ със съгласието на майка си, не се явява. Представлява се от адв. М. М.. Направено е и прието за разглеждане изменение на иска, като същият да се счита предявен за 160 Евро, вместо 300 лева месечно.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево представя социален доклад.

В хода на съдебното дирене са приобщени следните писмени доказателства:

Справка от АВ- Севлиево с вх. № 186/14.01.2026 г.; Справка от НАП с вх. № 220/15.01.2026 г.; Социален доклад вх.№ 415/27.01.2026 г.; Гр.д.№664/2016 по описа на РС-Севлиево.

В съдебно заседание е разпитана свидетеля П. К. Г. Същият твърди, че познава ищеца и майка му отдавна, тъй като те заедно с ответника са живели в село Младен, където живее и свидетелят. Ответникът ги е напуснал, когато детето е било съвсем малко. Не е търсил детето, не му плаща издръжка, а майката получава такава от Общината и се грижи изцяло сама за Д.. Детето учи в ПГМЕТ „Ген. И. Бъчваров“ и тренира джудо. Ходи по състезания.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че детето Д. И. П. е син на ответника и И. Г. Х., родено по време на тяхното съвместно съжителство. След раздялата им, с решение по гр. д. № 664/2016 година по описа на РС- Севлиево е определена издръжка в размер на 130.00 лева, която ответникът по настоящото дело е следвало да заплаща на малолетното си тогава дете Д. П. чрез неговата майка и законен представител.

По делото също така не се спори и по няколко други обстоятелства, които бяха и доказани по съответния ред. Установено е, че детето Д. П. е ученик в 10 клас на ПГМЕТ “Ген. И. Бъчваров“ през учебната 2025/2026 г. От представените доказателства се установява, че ответникът има регистриран безсрочен трудов договор от 17.02.2016 година. По данни на майката и детето, бащата не се интересува от развитието му, не поддържа контакти с него. От социалния доклад става ясно, че детето живее заедно с майка си и сегашния й съпруг в град Севлиево на ул. ***********. Има самостоятелна стая и добри битови условия. Между майката и детето има изградена емоционална връзка, каквато липсва спрямо бащата.

По делото няма данни ответникът да страда от заболявания, които да ограничават 2 трудоспособността му, както и да е задължен да дава издръжка на други лица, освен на детето си.

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс. Същият е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. При преценката на съда следва да се съобразят и разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК. Нормативно предвиденият размер на издръжката е посочен в чл. 142, ал. 2 от СК и е определен според минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент, съгласно ПМС № 243/13.11.2025 г., считано от 01.01.2026 г. размерът на минималната работна заплата за страната е 620.20 Евро /левова равностойност 1213 лева/. Т. е. минималният размер на издръжката е 155.05 Евро /левова равностойност 303.25 лева/ месечно. От друга страна следва да се вземат предвид нуждите на лицето, което има право на такава и възможностите на лицето, което я дължи. При определянето се отчита, че всеки от двамата родители е длъжен, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на живот необходими за развитието на детето.

Родителите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. В този смисъл издръжката определяна по този ред е безусловна.

Към настоящия момент детето Д. П. е непълнолетен, ученик в 10- ти клас. И двамата родители следва да подпомагат и издържат детето, независимо, че майката И.

Г. фактически упражнява родителските права над него. В хода на делото са изтъкнати различни фактори, които влияят до изменение на издръжката –изменението на МРЗ, изменените нужди на детето, съобразно израстването му, изменените социално – икономически условия. Събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и социалният доклад, потвърждава изложеното в исковата молба и установените нужди на детето.

Безспорно от 2016 г., когато е постановено решението за издръжка в размер на 130 лв. до настоящия момент са изминали повече от девет години. Изменили са се всички обстоятелства, довели до определяне на издръжката от 130.00 лева месечно. На първо място, както се посочи по – горе, е увеличена установената за страната МРЗ.

Това води до промяна на минималната дължима издръжка. Чисто физически нуждите на едно дете от дрехи, обувки, храна, участие в социални дейности се увеличават с напредване на възрастта. С нарастване на възрастта се увеличават и нуждите на детето от помагала и пособия за учебния процес. Сумата от 130. 00 лева е крайно недостатъчна за допълване издръжката на детето.

Според настоящият състав искът следва да бъде уважен изцяло, като размерът на издръжката се определи на 160.00 Евро /левова равностойност 312.93 лева/ месечно.

Освен посоченото по – горе следва да се отбележи и друго. С осигурявания от 3 родителите доход се задоволяват не само нуждите от храна, дрехи и обувки.

Издръжката на детето осигурява възможността му да учи, да има социални ангажименти – да практикува спорт, да се занимава с хоби, изкуство, да развИ. уменията и надгражда познанията си. Следва и двамата родители да поемат своя дял от грижите и издръжката за него, като тежестта е за майката, която полага и фактическите грижи за детето и следва бащата да осигури посочената парична сума за издръжката на детето. Това също е мотив за настоящия състав да определи издръжка в посочения размер за детето, като той е съобразен и с възможностите на родителя.

Следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответника да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството, а именно сумата от 255.65 Евро /левова равностойност 500.00 лева/ за заплатената адвокатска помощ.

Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд гр. Севлиево и държавната такса върху увеличения уважен размер на издръжката, която се равнява на сумата 134.70 Евро /левова равностойност на 263.45 лева/.

Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, касаеща присъдената издръжка.

Мотивиран така и на основание чл. 150 от Семейния кодекс, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от Семейния кодекс, размера на определената с Протоколно определение№ 598 от 08.09.2016 година по гр.д. № 664/2016 година по описа на Районен съд - Севлиево издръжка в размер на 130.00 лв., която е бил осъден да заплаща И. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, на Д. И. П., ЕГН:

**********, чрез неговата майка и законен представител И. Г. Х., ЕГН: **********, като УВЕЛИЧАВА същата, както следва:

ОСЪЖДА И. Г. П. с ЕГН: **********, с адрес: *********** да заплаща на Д. И.

П., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка И. Г.

Х., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.Севлиево, ж.к. ***********, сумата от 160.00евро /сто и шестдесет/ евро – равностойността на 312.93 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И. Г. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Севлиево СУМАТА от 134.70 Евро /сто тридесет и четири евро и седемдесет евроцента/ - левова равностойност 263.45 лева, представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на издръжка по чл. 1 от Тарифата за ДТССГПК, 4 както и 2.56 Евро - левовата равностойност на 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

ОСЪЖДА И. Г. П. с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

И. П., ЕГН: ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка И. Г.

Х., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Севлиево, ж.к. ***********, сумата от 255.65 Евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ - левова равностойност 500.00 лева, представляваща направени разноски за адвокатска защита.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от 23.02.2026 г., за което страните са уведомени в о.с., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.