Решение № 384 от 30.09.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Ботевград, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200803 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. А. В. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №78-А от 09.08.2023г., издадено от Началник РУ – гр.Правец, с което за нарушение на чл.4 от ЗМВР, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г. К. от САК, която поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Въззивната страна –Началник РУ - Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № 78-А/02.07.2023г.; докладна записка – 2л.; разпореждане на БРП;

1 докладна записка – 2бр.; сведение; Заповед за задържане на лице; протокол за личен обиск на лице; АУАН № 78-А/02.07.2023г.; характеристична справка; електронна справка за съдимост; сведение – 3бр.; протокол за предупреждение – 2л.; постановление на БРП – 2л.; известие за доставяне и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. Д. В. и Г. Ц. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 02.07.23г. около 22.10ч. свидетелите М. Д. В. и Г. Ц. Н.полицейски служители при РУ – Правец били на работа и се движели със служебен автомобил в с.Джурово, обл.Софийска по ул.“Г. Д.“. Тогава те забелязали жалбоподателят, който ходел по платното за движение.

Полицейските служители спрели и разпоредили на В. да не се движи по улицата, тъй като същият бил видимо употребил алкохол и създавал предпоставки за ПТП. Жалбоподателят не им обърнал внимание и си продължил, при което свидетелите В. и Н. му поискали да представи документ за самоличност, но той размахал с ръка отворено кенче с бира и ги залял с нея.

Полицейските служители задържали В., след което св.В. му съставил АУАН за нарушение на чл.4 от ЗМВР. В РУ – Правец била извършена проверка и материалите по същата били изпратени в БРП. С постановление на прокурор при БРП работата по преписката била прекратена с отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №78-А от 09.08.2023г. от Началника на РУ – Правец.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. и Н. както и от приетите по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

2

Съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя, които налагат цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.к Както в АУАН, така и в НП не е описано пълно и точно извършеното нарушение - обстоятелствата, при които е осъществено, както и изпълнителното деяние, с което се твърди, че жалбподателят е осъществил нарушението по ЗМВР. В АУАН, така и в процесното НП въобще не е посочено с какво конкретно деяние В. е нарушил физическата неприкосновеност на полицейските служители. При фактическото описание на нарушението и в двата акта не е посочено по какъв начин е било осъществено нарушението на физическата неприкосновеност на полицейските служители, и не става ясно и на кои, и какъв брой- дали въобще на всички полицейски служители в системата на МВР или на някои конкретни такива.

На следващо място в АУАН и НП, като квалификация на нарушението е посочена разпоредбата на чл.4 от ЗМВР, която гласи, че „Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции“. В случая в АУАН и в НП при фактическото описание на нарушението въобще не присъстват съставомерните елементи, съдържащи се в чл.4 на ЗМВР.

Жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 2000лева, на основание чл.264, ал1 от ЗМВР, която се отнася за тези лица, които противозаконно пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си, но не е относима, нито към квалификацията на нарушението му по чл.4 от ЗМВР, нито към фактическото му описание. На следващо място, съдът следва да отбележи, че наложеното на В. наказание глоба в размер на 2000лева не е предвидено в посочената в НП санкционна норма чл.264, ал.1 от ЗМВР, а в чл.264, ал.2 от ЗМВР.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

3

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр.

94 от 29.11.2019 г. / н а адв.Г. М. К. с ЕГН********** от САК се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение с адв.Г. М. К. от САК по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв, което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е видно, че възнаграждението следва да е с начислено ДДС.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на адв.Г. М. К. разноски в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл.ДДС за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 803/2023г. пред Районен съд Ботевград .

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №78-А от

09.08.2023г., издадено от Началник РУ – гр.Правец против В. А. В. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на адв.Г. М. К. с

ЕГН********** от САК разноски, в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 803/2023г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4

5