Разпореждане № 1551 от 06.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1551 гр. Кюстендил, 06.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100734 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 1280,79 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане; 255,65 евро – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; 119,24 евро – законна лихва за забава за периода от 02.10.2024 г. до 25.02.2026 г.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на 1 кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът извърши изчисление с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не са включени възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Това означава, че ГПР е невярно посочен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се приема, че ГПР е неточно посочен.

В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово съС.ие на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от средствата.

Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи. Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае за реални услуги следва и от размера им – едната е почти колкото главницата 2 по кредита, а заедно я надвишават. Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са договорна конструкция за прикриване на възнаградителна лихва, с която се цели извеждането й извън ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4 ГПК. Това следва от факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до тази граница.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. В случая заявителят е посочил с уточняваща молба, че длъжникът е заплатил 508,74 евро. Поради това от размера на чистата стойност на кредита – 1789,52 евро (3500 лв.) следва да се приспаднат 508,74 евро, т.е. дължими остават 1280,78 евро. Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми.

На заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Предвид посоченото по-горе, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 77,36 евро за юрисконсултско възнаграждение и 21,77 евро за държавна такса.

3

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2873/26.02.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 255,65 евро – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; 119,24 евро – законна лихва за забава за периода от 02.10.2024 г. до 25.02.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу С.

В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми:

1280,79 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 26.02.2026 г. до окончателното изплащане;

77,36 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 21,77 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4