Акт от 08.07.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 гр. Габрово, 8.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и пети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

Секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 93 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-668 от 19.04.2021 г., подадена от Т.И.Д.

***, с ЕГН: **********, против частичен мълчалив отказ за произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 104-00-5 от 17.03.2021 г. на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“.

С подаденото от Д. Заявление до директора на дирекция „Национален парк

Централен Балкан“, Габрово, се иска достъп до следната информация: „ Съгласно Доклад относно ерозията в НП „ЦБ“ от 2010 г. с автор ***, 20 000 хка от площта на обезлесената зона в НП „ЦБ“ е годна за пашуване територия, а 4 490 хка са пасища с висока консервационна значимост. Т.е. общата площ на пасищата възлиза на 24 490.2 хка. С Ваши заповеди от 2020 г. паркът е отдал под наем пасища с обща площ от 14 622.80 хка, т.е. остава свободна за пашуване и неотдадена под наем част от тези пасища с обща площ от 9 86.4 хка. Бих желал да получа информация за това, каква е причината тези 9 867.4 хка пасища да не се отдават под наем, кои терени обхващат те и по-конкретно – кадастрални номера и/или друга действаща към момента индивидуализация; как се разпределя тази площ между двете категории пасища.“.

С Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 5 от 30.03.2021 г. на ответната страна се разпорежда „предоставяне на пълен достъп“ до наличната ДНПЦБ и исканата с горепосоченото Заявление информация на посочения от заявителя електронен адрес, като е определен и срок за достъп до нея.

Предоставена е и информация, на основание същото Решение на този орган. Съгласно нея, към изготвянето на доклада от 2020 г. е действал старият план за управление, приет с Решение на МС № 522 от 4.07.2001 г. Той се различава от настоящия план за управление, действащ за периода 2016 – 2025 г. по отношение на териториите, разрешени за паша, основно поради въведената забрана за паша в зона „Ограничено човешко въздействие“ /ОЧВ/ в новия план, както и на променения географски обхват на същата зона. Посочените в доклада от 2010 г. 4 490.2 хка ливади и пасища са определени като такива в резултат на наличната към онзи момент информация.

Причисляването им изцяло към терените за паша е погрешно, т.к. това са площи, предназначени основно за опазване на високата консервационна значимост. Цитирането на площи в доклада от 2010 г., годни за паша, не означава, че такава е налице върху цялата територия като съвместима с целите на НП, определени в ЗЗТ и Плана за управление. Това е взето предвид и в настоящия план за управление, като са отделни площите, които реално могат да се пашуват, без да настъпят вреди върху местообитания и видове, водещи до влошаване на състоянието им. Съгласно действащият План площта за паша е 16 720 хка. Предоставена за ползване за 2020 г. е 15 459.3 хка, като това не е отдадена под наем площ, а предоставена такава за ползване по силата на годишно разрешително за паша, издавано на основание чл. 5, ал. 3, т. 11а и чл. 7, ал. 1, т. 7 от ПУДДНП. Според процедурата по случайно разпределение на пасищата, проведена в средата на юни, 2020 г., не са заплатени държавни такси и, съответно, не са издадени разрешителни за 128 хка пасищни площи. За тях е издадена Заповед за разпределение и те не са включени в общия размер на предоставените през 2020 г. площи. Друга част остава нераздадена за ползване площ и тя съставлява разчертани полигони, определящи границите на пасищните площи, отдадени за ползване на ползватели и елиминиращи възможността за застъпване на съседни парцели. Съгласно изискванията на ИСАК, изчертаването на полигоните предвижда всеки от тях да бъде равен или малко по-голям от площта, вписана в разрешителното, т.к. в противен случай полигоните биха били отхвърляни от системата като негодни. Така реалната площ на всеки разчертан полигон е малко по-голяма - между 0.05 и о.5 хка, от вписаната в съответното разрешително. Запазването на целостта и възстановяването на малки по площ чувствителни влажни и преовлажнени местообитания, крайречни и край поточни местообитания, ерозирани територии и територии, в които са изпълнявани или се изпълняват противоерозионни, укрепителни и/или други природоохранителни дейности, налага допълнително ограничаване на ползването на площи, попадащи в слоя за паша. Поради малкия размер на тези територии или поради възникнала необходимост, тяхната площ не е извадена от слоя за пашуване, но реално това са места, в които паша е недопустима. Поради тези причини е налице разлика между предоставените за паша територии и предвидените площи в настоящия план и, съответно, ДНПЦБ и „няма как да се посочи точно кои имоти не се предоставят за ползване“.

Оспорването на Д. е конкретизирано с Молба вх. № СДА-01-811 от 14.05.2021 г. на жалбоподателя, с която същият уточнява, че е налице мълчалив отказ по отношение на следната изискана от него информация: „… кои терени обхващат същите и по-конкретно – кадастрални номера и/или друга действаща към момента индивидуализация; как се разпределя тази площ между двете категории пасища.“.

Жалбоподателят мотивира правото си на достъп до посочените в заявлението факти с разпоредбата на чл. 17 от ЗООС, според който текст всеки има право на информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес, като чл. 26, ал. 1 от същия нормативен акт препраща в тази връзка към ЗДОИ.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената от него жалба. Не оспорва, че е получил горецитираното Решение № 5 от 30.03.2021 г. и приложената към него информация, но намира същата за непълна. Сочи, че исканата от него информация е налице при ответника, т.к. видно от представена от него скица на района, в който му е позволено пашуване, е налице индивидуализация на същия. Такова позволително и скица следва да има всеки пашуващ, следователно трябва да е налице информация за предоставените за ползване терени и тя е трябвало да се предостави на заявителя.

Ответната страна – директор на дирекция

„Национален парк Централен Балкан“, Габрово, се представлява от адв. Й. Ц., която оспорва депозираната жалба. Намира, че на заявителя е отговорено по всички заложени в заявлението му въпроси, поради което не е налице мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване. По отношение на направената в допълнителната Молба конкретизация относно съдържанието на правния спор счита, че отговор също е бил предоставен, т.к. е обяснено и отговорено, че не е налице информация при ответника относно „конкретни имоти, терени и площи“, които не са предоставени за пашуване, индивидуализирани с кадастрални номера или по друг такъв начин. За ответника липсва нормативно задължение да индивидуализира предоставените за паша територии в НП посредством кадастрални номера, като заявителят изрично е уведомен, че нямам как да бъде информиран за номерата на имоти, които не са предоставени за ползване. Съгласно Плана за управление пасищните райони на територията на парка са индивидуализирани с наименования и с местонахождение в съответен парков участък. По този начин е направена и индивидуализацията в приложението към годишния план за паша за 2020 г., в който се посочват единствено пасищни райони. Не е налице нормативно задължение директорът да създава и съхранява исканата от заявителя информация, поради което той не е задължен и да предоставя такава. В процесната част Решение № 05 ома характера на уведомление по чл. 33, ал. 1 от ЗДОИ

Съдът извърши проверка за допустимост и редовност на жалбата, както и за нейната основателност - по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на същия.

Като подадена в законния срок, от лице с правен интерес и против подлежащ на съдебно оспорване пред АСГ административен акт, жалбата се явява редовна и допустима, поради което бе разгледана по същество.

По спорния въпрос – непредоставяне на искана от жалбоподателя информация относно индивидуализирани посредством кадастрални номера и/или по друг начин на имотите, непредоставени за пашуване, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като разгледа въпроса дали и по какъв начин става тази индивидуализация и могъл ли е и бил ли е длъжен директорът на НПЦБ да предостави такава.

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

По делото е безспорно установено, че с посоченото по-горе Заявление Д. е поискал достъп до информацията, посочена в същото, както и че по искането е отговорено с Решение № 5 от 30.03.2021 г. В това решение подробно е отговорено на една част от питането, а именно – каква е причината определени като пасища площи да не се предоставят за ползване. Безспорно не е отговорено на другата част от искането – относно това „кои терени обхващат същите и по-конкретно – кадастрални номера и/или друга действаща към момента индивидуализация; как са разпределени тези площи между двете категории пасища.“.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от него, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Задължени да предоставят информация по ЗДОИ са субектите, посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2

ЗДОИ. В случая информацията е поискана от директора на дирекция „Национален парк Централен Балкан“, която не е субект по чл. 3, ал. 1 от Закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, дирекциите на националните паркове са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика за управление и опазване на поверените им защитени територии, като ал. 2 признава на дирекциите на националните паркове статута на юридически лица на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 6 от същия Правилник, дирекцията на национален парк се ръководи и представлява от директор, който се назначава и освобождава от длъжност от министъра на околната среда и водите, следователно изпълнено е условията по §.1, т. 4, б. „б“ и б. „в“ от ЗДОИ, определящо същността на публично правната организация. Изводът, който се налага, е че дирекция „НПЦБ“, Габрово е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ.

Настоящият състав на АСГ намира, че исканата от Д. информация е обществена по своя характер, тъй като касае дейността на публичен субект – дирекция „НПЦБ“ и по-конкретно – изготвяне и прилагане на план за управление; издава разрешителни за паша; охранява поверени и защитени територии, а също така, съгл. чл. 5, ал.

3, т. 15 и 16 от Правилника, организира и поддържа база данни за: горските екосистеми, природните местообитания, растителните и животинските видове, посетителския поток, културно-историческите обекти, обектите на капиталното строителство и други обекти и дейности на територията на поверените й защитени територии; предоставя информация за поверените й защитени територии на заинтересовани организации и лица. С получаването на исканата информация Д. би могъл да си състави мнение за функционирането на предприятието по отношение на управлението на териториите, предназначени за пашуване, като и самият той има разрешително за осъществяването на такава дейност. По тази причина в случая съдът намира, че ЗДОИ се явява приложим.

Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно чл. 24 и сл. от ЗДОИ достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване, каквото в случая е отправено от жалбоподателя до задължен субект.