Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 14.05.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1533/2025
Вид
Решение № 133
Подписан
14.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Магдалена Момчилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.72 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 11, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИЛ. БОНЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20252230201533 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. С.

Н. от гр. С., ул. „К.Б. I“ против Наказателно постановление № 25-0804-007127 от 06.10.2025 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Сливен, РУ Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – "глоба" в размер на 200.00 лева / 102.26 евро, за извършено административно нарушение по чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият заема становище в с. з., с което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 29.08.2025 г. в гр. Сливен на бул. „Цар Симеон“ жалбоподателят управлявал лек автомобил "Форд Фокус" с рег. № *****, собственост на П.О.Н., в посока бул. „Илинденско въстание“ до склад на фирма Еко Асорти, като при проверката от контролен орган било установено, че МПС-то е със значителна техническа неизправност, тъй като през тъмната част на денонощието лява къса светлина не работи, нарушение във вр.с 4.1.1а от таблица за оценка на неизправностите на превозните средства по методика за 1 извършване периодичен преглед за проверка техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно Наредба Н - 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA № 3881808/29.08.2025г.

АУАН за нарушение на чл. 139 ал. 1, т.1 от ЗДвП, а именно, че управлява МПС със значителна техническа неизправност. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, с което му е наложено наказание по чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, именно глоба в размер на 200.00 лева / 102.26 евро.

Жалбоподателят оспорва констатациите по акта, като твърди, че не е управлявал с технически неизправно МПС, особено със значителна техническа неизправност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства не беше установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Действително, съгласно разпоредбите на ЗДвП, редовно съставените по ЗДвП актове се ползват с доказателствена сила. По делото е безспорно установено и доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС, на което не е работела предна лява къса светлина. В този смисъл са показанията и на актосъставителя и на свидетеля по акта. Следва обаче да бъде установено, че на първо място водачът е знаел за тази неизправност и на второ място, че тази неизправност е значителна по смисъла на закона.

В ЗДвП, както и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства се съдържа легално определение на значителна техническа неизправност. Така съгласно пар. 6, т.72 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а съгласно чл.37 от Наредбата значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. Значителни неизправности са и несъответствия между данните за регистрационния номер и/или идентификационния номер на превозното средство от свидетелството за регистрация и представеното за преглед ППС. Според чл.37 ал.1 от Наредба № 2

Н-32 от 16.12.2011 г. за всеки елемент, който се проверява, в приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите, установени при извършването на периодичните прегледи на ППС, се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: 1. незначителни неизправности; 2. значителни неизправности; 3. опасни неизправности. Съгласно чл.37 ал.3 изр.първо от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. значителни са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.

В същия смисъл е и легалната дефиниция посочена в §6 т.72 от ДР на ЗДвП.

Според чл.37 ал.3 изр.второ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. при констатиране на значителни неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението. Според Приложение № 5 на Наредба № Н-32/16.12.2011 г., в част 4. „Светлини, светлоотразители и електрическо оборудване“, т. 4. 1. „Фарове“, са посочени възможните неизправности, по отношение фаровете на МПС. Същите са групирани според причините за неизправностите, обособени в колона 3, а към всяка неизправност е приложена съответна оценка, която според характера на неизправността може да бъде незначителна, значителна или опасна. По отношение на фаровете в подт. 4.1.1, като неизправност в б. „а“ е посочена „дефектна или липсваща светлина/светлинен източник. Тази неизправност е диференцирана по два начина: 1. Неизправност, представляваща дефектна или липсваща светлина/светлинен източник, при ППС, снабдено с множество светлини/светлинни източници, или представляваща нефункциониращи до 1/3 светодиоди (LED) при ППС, снабдено със светодиоди (LED). Неизправността е класифицирана като незначителна; 2. Неизправност, представляваща дефектна или липсваща светлина при единична светлина/светлинен източник на ППС, а при светодиоди, водеща до сериозно засегната видимост. Неизправността в този случай е класифицирана като значителна.

В конкретния случай е установен неизправен преден ляв фар с неработеща къса светлина. По отношение на лек автомобил безспорно не се касае за ППС с единична светлина/светлинен източник, за да се класифицира неизправността като значителна, съобразно посочената методика за определяне на вида неизправност.

Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, МПС и тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя повредите или неизправностите, изброени изчерпателно в т. 1 до т. 12.

Съгласно т. 12, б. „в“ на цитираната норма технически неизправно МПС е 3 това, което има неизправност по осветителната уредба, състояща се в несветещи дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини. В чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП отново се предвижда несветещи дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини, като и в двете разпоредби изрично се посочва че следва да се касае за неработещи светлини, а не за една неработеща светлина.

От всичко изложеното до тук, следва да се приеме, че констатираната неизправност е незначителна.

Независимо от това, доколкото движението с ППС с неизправност противоречи на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, следва да се разгледа и въпроса кога е настъпила повредата в късата светлина на левия преден фар на управлявания от жалбоподателя автомобил - дали по време на движение, непосредствено преди установяването на нарушението или му е била известна преди това, но въпреки това същият е предприел движение на ППС с известната му повреда и то през тъмната част на денонощието. От решаването на този въпрос ще зависи дали НП следва да се измени като се наложи наказание за управление на МПС с незначителна техническа неизправност или НП следва да се отмени поради липса на умисъл у водача за управление с технически неизправно МПС, макар и с незначителна техническа неизправност.

Жалбоподателят не отрича, че при проверката е било констатирано, че левият къс фар на управляваният от него автомобил действително е бил не работещ. Сочи, че автомобилът му не разполагал с бордова система за индикация на неизправна светлина, понеже бил стар. Също така твърди, че на процесната дата се е предвижвал през светлата част на денонощието, идвайки от гр. Пловдив, където живеел. При наличие на работещо улично осветление отляво на булеварда в гр. Сливен, където бил спрян за проверка и работещ десен фар, габаритни и задни светлини, обективно твърди, че не е имал възможност да узнае за повредата. В заключение сочи, че още на следващия ден след проверката крушките му били сменени. Индиректно в тази насока /а именно, че най- вероятно жалбоподателят не е знаел за настъпилата повреда/ е и обстоятелството, че се е разминал с полицейския автомобил и ако е бил наясно, че фарът не работи щеше да предприеме действия по преустановяване на движението си с цел да избегне проверка или съставяне на акт.

Между страните по делото няма спор относно факта, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като контролните органи са установили, че не работи лява къса светлина на управляваното от него МПС. Основното възражение, поддържано от жалбоподателя в хода на цялото административнонаказателно и съдебно производство, се състои в незнание на обстоятелството за неработещите светлини към момента на спирането му за проверка от полицейския патрул.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. За неизпълнение на това задължение при констатирана незначителна техническа неизправност, 4 разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв. Административното нарушение е на формално извършване, което е възможно само при пряк умисъл.

По делото няма доказателства неизправността да е била известна на водача преди или по време на движение на управляваното от него МПС. Няма данни да е знаел за неизправността и в по-ранен момент, съгласно установеното по делото от фактическа страна.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административното нарушение е деяние – действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Формите на вината като умисъл и непредпазливост регламентирани в НК, съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

Непредпазливостта по дефиницията на чл. 11, ал. 3 от НК е възможна като форма на вината само при резултатните деяния, защото касае отношението на дееца към общественоопасните последици. При формалните нарушения отсъства резултат /последици/, поради което те могат да се извършат само при пряк умисъл. За да е налице такъв, деецът трябва да съзнава всички факти от обективната действителност и общественоопасния им характер по аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК. Отсъствието на обективни факти, от които да се установи знание на дееца за констатираната значителна техническа неизправност, обуславя извод, че отговорността му е била ангажирана при неправилно приложение на материалния закон.