Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 15.11.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 371/2024
Вид
Решение № 247
Подписан
15.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Полина Пенкова, Велемира Денчева Димитрова, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Габрово, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д. при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Велемира Д. Въззивно гражданско дело № 20244200500371 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат Х. М., в качеството му на пълномощник на Ж. Д. Н., ЕГН**********, Й. М. Г. , ЕГН**********, Р. Г. Г., ЕГН**********, и М. Г. Г., ЕГН**********, против Решение № 259/22.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1423/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил за ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО, на основание чл.288,ал.6 от ГПК/отм./, Решение №27 от 19.01.1973 г. постановено по гр. дело № 279/1972 г. по описа на Габровски народен съд, по предявения иск от Р. Т. С., ЕГН********** и П. Т.

С., ЕГН**********, действаща чрез настойника си Р. Т. С., ЕГН**********, против Ж. Д. Н., ЕГН**********, Й. М. Г., ЕГН**********, Р. Г. Г., ЕГН**********и М. Г. Г., ЕГН********** всички с пълномощник: адвокат Х.

М. от АК-Габрово.

Със същото решение е прогласено за ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО, на 1 основание чл.288,ал.6 от ГПК/отм./, и Решение № 466 от 05.10.1977г., постановено по гр. дело № 544/1977 г. по описа на Габровски районен съд, по предявения иск от Р. Т. С., ЕГН********** и П. Т. С., ЕГН**********, действаща чрез настойника си Р. Т. С., ЕГН********** двете с пълномощник адвокат И. Р. от АК- София, против Ж. Д. Н., ЕГН**********, Й. М. Г., ЕГН**********, Р. Г. Г., ЕГН********** и М. Г. Г. , ЕГН**********, всички с пълномощник: адвокат Х. М. от АК-Габрово и са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените разноски по делото в размер на 4430.22лв.

/четири хиляди четиристотин и тридесет лева и двадесет и две ст./, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Според жалбоподателя решението е немотивирано и неправилно като прави искане въззивният съд да го отмени изцяло.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата Р. Т. С., ЕГН********** и П. Т. С., ЕГН**********, действаща чрез настойника си Р. Т. С., ЕГН**********, двете с пълномощник адвокат И. Р. от АК-София, с който въззивната жалба се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка на обжалваното решение, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл.288,ал.6 от ГПК, /действащ през периода 1972г.-1977г., който е отменен/.

В исковата молба се излагат твърдения, че през 1928г. И.Д.И. купува недвижим имот, находящ се в **, при съседи: И. Д., улица „Орловска", И. С., сделката е инкорпорирана в Нотариален акт №429 от 1928 г. на Габровски мирови съдия. И.Д.И. е починал на 20.10.1949г. като за свои законни наследници оставя: И. Д. - син, А. И.ова Б. - дъщеря, К. И.ова С. - дъщеря и Р.

2

И.ова И.ов - съпруга.

На 24.09.1968г. е извършена доброволна делба между Р. И.ова Д.а, С.

И.ов Д., А. И.ова Б., всички наследници на И.Д.И., на наследствения имот, описан в Нотариален акт № 429/1928 г. Съгласно договора за доброволна делба А. И.ова Б. получава в дял целия втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 84 кв. М.,изградена в дворище с пл. № 913 от кв. 148 по плана на гр. Габрово, неурегулирано с площ 114 кв. м. при граници: ул. с. О. Р. 1143а - 1142, дв. пл. № 912, дворище без пл. № собственост на ГНС, дв. пл. № 914, за което дворище и за дворище с пл. № 914 е отреден парцел II - 913-914 от кв. 148 по плана на гр. Габрово, заедно с 1/2 идеална част от дворището, върху което е застроена жилищната сграда, съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съгласно чл. 38 от ЗС; С. И.ов Д. и Р. И.ова Д.а получават в дял две стаи на първия етаж зад дюкянското помещение, една стая и кухня на запад зад мазейното помещение към двора - **, от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ 84 кв.м., изградена в посоченото дворище, 1 /2 идеална част от дворището, съответните идеални части от общите части на сградата, съгласно чл. 38 от ЗС.

На 16.01.1972г. почива К. И.ова С., която оставя за свои наследници двете си дъщери П. Т. С. и Р. Т. С..

На 14.02.1972 г. почива Р. И.ова И.ова - съпруга на И.Д.И., като оставя за свои наследници С. И.ов Д., А. И.ов Б., П. И.ова С. и Р. И.ова С..

Наследниците инициират дело за делба на наследството, оставено им от Р. И.ова И.ова. Образувано е гр. дело № 279/1972 г. по описа на Габровски народен съд. За С. И.ов Д. имотът предмет на делбата е бил единствено жилище. С Решение № 27 от 19.01.1973 г., постановено по гр. дело № 279/1972 г. по описа на Габровски народен съд на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК се поставя в дял на С. И.ов Д.: две стаи на първия етаж, зад дюкянското помещение и една стая и кухня на запад, зад мазейното помещение към двора - ** от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху 84 кв.м. в дворище с пл. № 913 от кв. 148 по плана на гр. Габрово, съдържащо 114 кв.м., при граници ул. О.Т. 1134-а-1142, дв. пл. № 912, дворище без пл. № собственост на ГНС, дв. пл. № 914, за което дворище и за дворище с пл. № 914 е отреден парцел II - 913-914 от кв. 148 по плана на гр. Габрово, както и 3

1/2идеална част от дворището върху което е построена двуетажната масивна жилищна сграда и съответните общи части на сградата. Съгласно чл. 38 от ЗС при пазарна оценка 2400 лв. Осъжда С. Д. за уравняване на дяловете, да заплати на останалите съделители паричната равностойност на техните дялове - на П. Т. С. и Р. Т. С. по 200 на всяка и на А. И.ова Б. сумата от 400 лв. в сроковете по чл. 288 ал. 6 от ГПК. Решението е потвърдено с Решение № 74 от 20.03.1973 г., постановено по гр. дело № 184/1973 г. по описа на Габровски окръжен съд.

Твърди се, че по Решение № 27 от 19.01.1973 г. постановено по гр. дело № 279/1972 г. по описа на Габровски народен съд, С. И.ов Д. не е заплатил в сроковете по чл. 288, ал. 6 за уравняване на дяловете, на останалите съделители паричната равностойност на техните дялове - на П. Т. С. и Р. Т. С. по 200 на всяка и на А. И.ова Б. сумата от 400 лв.

На 23.02.1977г. почива С. И.ов Д., като оставя за свои наследници своята съпруга М. Г. Д.а, А. И.ова Б. - сестра и племенниците П. И.ова С. и Р. И.ова С.. Наследниците инициират дело за делба на наследството оставено им от С.

И.ов Д.. Образувано е гр. дело № 544/1977 г. по описа на Габровски районен съд. С Решение № 466 от 05.10.1977 г., постановено по гр. дело № 544/1977 г. по описа на Габровски районен съд, се поставя в дял на М. Г.Д.а на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК следния недвижим имот: две стаи на първия етаж - зад дюкянско помещение и една стая и кухня в сутерена на запад към двора, които представляват реална част от двуетажната жилищна сграда, находяща се в ** с 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо дворище пл. № 913 в кв. 148 по плана на гр. Габрово, съдържащо 144 кв. м. и съответната идеална част от общите части на сградата, който имот е оценен на 3795.60 лв. Осъжда М. Д.а да заплати на останалите съделители в сроковете по чл. 288, ал. 6 от ГПК, равностойността на дяловете им от този имот, както следва: на А. И.ова Б. 632.50 лв., а на П. Т. С. и Р. Т. С. на всяка по 316 лв.

Твърди се, че по Решение № 466 от 05.10.1977 г., постановено по гр. дело № 544/1977 г. по описа на Габровски районен съд, М. Г. Д.а не е заплатила в сроковете по чл. 288, ал. 6 за уравняване на дяловете, на останалите съделители паричната равностойност на техните дялове - на А.

И.ова Б. 632.50 лв., а на П. Т. С. и Р. Т. С. на всяка по 316 лв..

4

С оглед на изложените по- горе твърдения е направено искане за обезсилване на основание чл.288,ал.6 от ГПК/отм./ на Решение № 27 от 19.01.1973 г. постановено по гр. дело № 279/1972 г. по описа на Габровски народен съд и на Решение № 466 от 05.10.1977 г., постановено по гр. дело № 544/1977 г. по описа на Габровски районен съд.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове, като заявяват, че според ГПК, действащ през 1972г. и 1977г., евентуалното неплащане на присъдените уравнителни дялове не е основание за разваляне на делбата. За съделителят станал собственик възниква облигационно задължение да заплати присъдените уравнителни вноски, което според ответниците, той е направил.

С оглед на това правят възражение, че исковете са погасени по давност, ако се приеме, че не е налице плащане. Алтернативно се прави възражение, че ответниците са станали собственици на спорния имот, като са го придобили чрез давностно владение продължило трайно и необезпокоявано повече от 10 години. Твърди се, че са изтекли повече от 50 години и с всички последващи смени на собствеността ответниците са придобили имота по давност.

В обжалваното първоинстанционно решение Габровският районен съд правилно е отчел, че при направено искане за обезсилване на възлагането на делбен недвижим имот със съдебно решение се прилага онази редакция на законовата разпоредба, уреждаща обезсилване на възлагателно решение в делбеното производство, която е действала към момента на постановяване на решението, с което делбата е била извършена.

При действащия до 19.07.1999 год. режим на възлагане, съделителят в чиито дял е поставен имота, придобива собствеността с влизане в сила на решението за възлагане, като следва да заплати сумата за парично уравнение в едногодишен или шестмесечен срок. Ако не изпълни това си задължение, решение за възлагане се обезсилва по искане на заинтересованата страна.

Касае се за самостоятелно исково производство по предявен конститутивен иск, при уважаването на който се възстановява съсобствеността върху делбения имот и висящността на делбеното производство.

Съгласно редакцията на чл.288,ал.6 от ГПК, действаща към датите на влизане в сила на решенията по двете делби, съответно 20.03.1973г. и 21.10.1977г., сумите за уравнение на дяловете трябва да се изплащат по 5 следния начин: 20% в тримесечен срок от влизане в сила на решението, 20% в следващите три месеца и по 10% всяко следващо тримесечие. При неплащане на две вноски решението за поставяне в дял се обезсилва по искане на заинтересованата страна.

Прието е, че правопогасителното възражение на ответниците за изтекла искова давност е неоснователно, тъй като законът не обвързва подаването на молба за обезсилване с някакъв срок, като с решението в настоящото производство единствено се прогласява настъпилото по право обезсилване на решението за възлагане и възникналите с него облигационни вземания, основавани на уравнения на дяловете на съделителите. С оглед това и като е приел, че по делото не са събрани доказателства съделителят С. Д. да е изпълнил задължението си да заплати определените с решение №27 от 19.01.1973г. постановено по гр. дело № 279/1972г. по описа на Габровски народен съд, сумите за уравняване дяловете на другите съделители, а съделителят М. Г. Д.а не е изпълнила задължението си да заплати определените с решение № 466 от 05.10.1977г., постановено по гр. дело № 544/1977г. по описа на Габровски районен съд, сумите за уравняване дяловете на другите съделители, първоинстанционният съд е обезсилил двете решения за поставяне в дял на гореописания недвижим имот.

Така постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на императивните правни норми уреждащи давността.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, се погасяват с изтичане на петгодишна давност.