Решение № 529 от 12.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100607494 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е с подадена възззивна частна жалба на подсъдимия С. М.

Н., чрез упълномощения му защитник –адв. Б. М. от САК срещу Присъда от 06.11.2023 г., постановена по н. ч. х. д. № 14523/2020 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, с която същият е признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата присъда на основание чл.

189 от НПК тъжителят И. Х. Д. е осъден да заплати на подсъдимия Н. сумата от 800 лева –разноски по производството за платено адвокатско възнаграждение.

С депозираната жалбата подсъдимият Н. заявява желание за ревизия на атакувания съдебен акт, като се иска отмяната му касателно частта за присъдените му разноски в размер на 800 лева. Посочва се, в началото на съдебното производство през защитата му е била поета от упълномощения от него адв. И.И., след което поради смъртта на същият, упълномощил като защитник адв. Б. М. от САК, за което по делото е представил Договор за правна помощ и пълномощно. Сочи, че в проведеното на 06.11.2023 г. открито съдебно заседание упълномощеният му защитник е представил документ, удостоверяващ заплатената от Н. сума от 1750 лева, представляваща хонорар за осъществено от адв. Б. М. процесуално представителство на основание чл.14, ал. 1 от Наредба №1 от 9 юли 2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като първоинстанционният съд е отказал да присъди поисканото възнаграждение за един адвокат. С оглед на изложеното 1 се прави искане въззивният съд да измени обжалваната присъда и да присъди направените от въззивния жалбоподател Н. разноски за упълномощаване на адвокат, именно платеното по договор за правна помощ и допълнителното възнаграждение по чл.14, ал.1 от Наредба №1 от 9 юли 2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В проведеното закрито заседание на 29.11.2024 г., въззивният съд, след като се запозна с въззивната частна жалба, както и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

На 10.02.2025 г. е постъпило становище от повереника на частния тъжител И. Д. - адв. И. Г. от САК, в което се излагат твърдения, че актът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата на подсъдимия С. Н. да бъде оставена без уважение.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитника на подсъдимия С. Н. - адв. Б. М. моли съда да уважи подадената жалба, като излага твърдения, че именно в последното съдебно заседание е моментът, в който трябва да се предостави договора за правна защита между страните.

Претендира разноски.

Повереника на частния тъжител – адв. И. Г. излага становище, че правилно първоинстанционния съд е определил извършените разноски по делото и поради това, актът на последния е правилен и законосъобразен.

Софийски градски съд, след като се запозна с частната жалба, обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд.

Подсъдимият С. М. Н. е роден на ********* г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно-специално образование, безработен, с поС.ен адрес : гp. София, жк. „*********, c EГH **********.

Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба от И. Д. против С. М. Н., за това, че последният му казал нещо унизително за честта и достойнството му в присъствието на частния тъжител, като го напсувал и нарекъл „боклук“ – престъпление по чл. 146, ал.1 НК.

2

В хода на проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд се установило следната фактическа обстановка:

На 20.07.2020 г. тъжителят И. Д. и свидетелят Л.Б. се движели с автомобил, управляван от тъжителя и около 10 ч. сутринта, се намирали на кръстовището на бул. „България“ и бул. „И. Е. Гешов“ в гр. София. По същото време на кръстовището изчаквал зелен светофар и подсъдимият С. Н., който управлявал мотор. След сигнала на светофара за разрешаване на преминаването и тъжителят, и подсъдимият предприели маневра за завИ.е наляво към бул. „България“, по повод на която помежду им възникнал конфликт относно предимството на участниците в движението по време на маневрата. Конфликтът продължил, докато превозните средства на тъжителя и подсъдимия се движели по бул. „България“, а също и след това - по бул.

„Христо Смирненски“, където около 10,30 ч. между тях настъпило ПТП.

Тъжителят подал сигнал за това на телeфон 112, като заявил, че сигнализира за агресия на пътя, съобщил за настъпило ПТП с моторист, който засичал автомобила му при движение и след произшествието го нападал и заплашвал със саморазправа. По сигнала на място била извършена проверка от органите на ОПП СДВР, при която за настъпилото ПТП била приета вина на тъжителя и въз основа на това спрямо него на 12.08.2020 г. от ръководител при ОПП СДВР било издадено наказателно постановление (НП) за причиняване на ПТП поради неспазване на необходимата дистанция, което НП не било обжалвано.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е напълно идентична с тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.

Съотносимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 3 и ал. 5 НПК. Приетата за доказана фактическа обстановка е изведена от първостепенния съд на базата на събрания доказателствен материал, преценяван както по отделно, така и в неговата съвкупност, като в хода на описанието на обстоятелствата, в които са взели участие свидетелите по делото, са изложени съображения по отношение на достоверността и относимостта на техните показания, както и тяхна оценка при съпоставянето им с останалия доказателствен материал. В процесуален аспект настоящият състав на СГС не констатира нарушения в доказателствената дейност на основния съд при извеждане на фактическите положения във връзка с поведението на подсъдимия по отношение на всички факти, обуславящи деянието, за което е била заведена тъжбата.

В резултат СРС приключил делото с оправдателна Присъда, която в частта за разноските е предмет на проверка от настоящата въззивна инстанция.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Последните се споделят от настоящия въззивен състав.

3

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в частната жалба на подсъдимия С. Н..

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената въззивна частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 314 НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения петнадесет дневен срок от постановяване на присъдата на СРС, от надлежно легитимирана да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимия С. Н. е осъществил деянието.

Въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено от подсъдимия С. Н. престъпление по чл. 146, ал.1 НК, поради което и постановената от него присъда е правилна и законосъобразна в тази й част.

Не така стои въпросът обаче, от гледна точка на частта на присъдата, свързан с разноските по делото. Правилно първоинстанционният съд е установил, че разноските по делото, свързани с процесуално представителство, с оглед изхода на делото следва да бъдат заплатени от частния тъжител И. Д. на подсъдимия С. Н.. При извършена въззивна проверка обаче, размерът се оказва неправилен и същият следа да бъде ревизиран. Това е отстранимо процесуално нарушение, което не е от категорията на абсолютните такива и въззивната инстанция само може да го отстрани, без да се налага делото да бъде връщано за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Действително въззивната инстанция по начало действа като контролнорешаваща такава и е значително ограничена във възможностите си 4 да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, тъй като разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения, като дори по силата на чл. 335, ал.

2 НПК може да отстранява допуснати от основния съд процесуални нарушения.

При извършен самостоятелен прочит на материалите по делото, въззивният съд установи, че действително в началото на съдебното производство по делото пред районния съд, процесуалното представителство и защита на подсъдимия по първоинстанционното дело и въззивен жалбоподател по настоящето дело С. Н. се е осъществявала от адв. И.И., съгласно приложения по делото пред районния съд на лист 27 Договор за правна защита и съдействие и упълномощаване за процесуално представителство от 19.04.2021 г., с посочен предмет на договора, представителство по НЧХД №14523/2020 г. на СРС и уговорено възнаграждение 800 лева, с начин на плащане: в брой.

В протокол от открито съдебно заседание от 15.11.2021 г., е обективирана причината за упълномощаването на нов договорен защитник, която напълно кореспондира с посочената от въззивния жалбоподател, а именно смъртта на адв. Илиев, като на лист 43 от делото пред първата инстанция е приложен Договор за правна помощ, както и Пълномощно, сключени между подсъдимия С. М. Н. и адв. Б. М. М., с дата от 18.01.2022 г.