Решение № 1017 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело № 20231100514469 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14469/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София срещу решение №14193 от 21.08.2023 г постановено по гр.д.

№65052/2022 г на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Й. дължи сумата от 1196,56 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г за ап.№17 в гр.София ж.к.******* ******* , ведно със законна лихва от 27.05.2022 г до изплащане на сумата , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №16859 от 20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС , 50 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 354,08 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС в обжалваната част. В исковата молба е посочена „ответница“, което може и да е грешка , но същевременно се прави доказателствено искане от ищеца за имот собственост на П.Л. .

Докато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира сума от 1784,72 лева , то в исковата молба е претендирана сумата от 1582,82 лева . Финансовите отношения между страните са уредени „до размера на сумата от 1415,22 лева“ и са представени доказателства за извършени плащания .

1

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Д.” ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 26.09.2023 г, поради което въззивната жалба от 10.10.2023 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират .

Не представлява нередовност на исковата молба претендирането на по-малки като брой и/или размер суми в исковата молба по чл.415 ГПК . Обикновено , както и в процесния случай , това може да е продиктувано от новонастъпили факти и/или на доводи на ответника във възражението срещу заповедта за изпълнение . В случая ищецът изрично е посочил в становище от 18.10.2022 г , че са извършени от ответника плащания на 15.08.2022 г .

Поради това е безцелно ищецът да предявява искове и/или размери на искове , с които се претендират вземания , които междувременно са били погасени . В частта , в която не са били предявени искове заповедта за изпълнение подлежи на частично обезсилване от СРС /заповедния съд/ съгласно чл.415 ал.5 ГПК . Не представляват нередовности на исковата молба посочване на „ответница“ вместо „ответник“ в исковата молба – очевидно се касае за технически грешки . Технически грешки има и в искане на ищеца по чл.192 ал.1 ГПК за представяне на документ касаещ лицето П.Л.. Те обаче не опорочават исковата молба , още повече , че ищецът е представил документ за собственост на ответника за процесния имот и този факт не е спорен между страните по делото .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради извършени плащания .

По отношение на размера на процесното вземане за главница правилно СРС е кредитирал допълнението към приетата пред СРС ССЕ . Същото установява , че и след извършените от ответника плащания е останала дължима главница в размер на 1196,56 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г . Ответникът не е оспорил допълнението към ССЕ в о.с.з пред СРС и не е поискал допускане на повторна или тройна ССЕ пред СРС или пред настоящия съд , с които да опровергае това заключение на вещото лице .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в 2 обжалваната част . Делото трябва да се върне на СРС за частично обезсилване на процесната заповед за изпълнение .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №14193 от 21.08.2023 г постановено по гр.д.№65052/2022 г на СРС , 50 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София дължи сумата от 1196,56 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г – м.04.2021 г за ап.№17 в гр.София ж.к.******* ******* , ведно със законна лихва от 27.05.2022 г до изплащане на сумата , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №16859 от 20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС , 50 състав ; както и Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 354,08 лева разноски в заповедното производство и пред СРС .

ВРЪЩА делото на СРС , 50 състав за частично обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №16859 от 20.06.2022 г по ч.гр.д. №27796/22 г. на СРС , 50 състав , съгласно мотивите на настоящото решение .

ОСЪЖДА Л. Д. Й. ЕГН ******* от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Д.” ЕООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3