Определение № 11616 от 27.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11616 гр. София, 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110166514 по описа за 2022 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1, т.2, т.3 и т.4 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъдат разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а по общия исков ред. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 269574/05.12.2022г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото два от тях (главният осъдитилен иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ за възстановяване на удържаното от работодателя обезщетение при дисциплинар-ното уволнение и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законната лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не са сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежат на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Искът по чл. 55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ не е включен в приложното поле на чл.310, ал.1,т.1 ГПК и не подлежи на разглеждане по реда на т.нар. бързо производство. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда, само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й.

Прекратяването с настоящото определение на съдебното производство в частта му относно осъдителния иск по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ 1

(поради оттеглянето му от ищеца) не е основание за промяна на процесуалния ред за разглеждането на останалите искове.

Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е представил отговор на исковата молба.

СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца , предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК , а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА УТОЧНЕНИЕ на петитума на конститутивния иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ и на периода на осъдителния иск по чл. чл.344,ал.1 ,т.3 КТ , както е направено от ищцовата страна с допълнителната искова молба от 19.12.2022г.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 ГПК настоящото съдебно съдебно производство в частта му относно осъдителния иск по по чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД във връзка с чл.221,ал.2 КТ поради оттеглянето на този иск от ищцовата страна с писмената молба от 19.12.2022г.

Определението за частично прекратяване на делото подлежи на обжалване от страните пред СГС в 1-седмичен срок от получаването на преписа от настоящото определение.

ВРЪЩА исковата молба В ЧАСТТА Й относно предявената с исковата молба и уточнена с допълнителната писмена молба от 19.12.2022г. претенция за заличаване на вписаното в трудовата книжка на ищеца уволнително основание, поради следните причини : Съдът не разполага с компетентност да постановява вписвания и заличавания (отписвания) в трудова книжка, включително и на незаконосъобразност на уволнение, нито да задължава работодателя да извършва подобни вписвания или заличавания - по аргумент на противното от чл.346,ал.2 КТ. Претенциии с такова съдържание не са включени в ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА на съдилищата. Заличаването на уволнението от трудовата книжка (каквото по естеството си е искането на ищеца) е резултат от отмяната на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ на съответното уволнение , но не и от уважаването на самостоятелен иск.

Подведомствеността е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Липсата й , за която съдът следи служебно, обуславя неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес. По изложените причини исковата молба в частта й относно претенцията за заличаване на вписаното в трудовата книжка на ищеца уволнително 2 основание следва да бъде върната.

Разпореждането за частично връщане на исковата молба подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок от получаване на преписа за настоящия съдебен акт от ищцовата страна.

УКАЗВА на основание чл.129,ал.3 във връзка с чл.129 ,ал.1 ГПК във връзка с чл.128 ,ал.1, т.1 ГПК на ищеца най-късно в откритото заседание да представи пълномощно на адвокат Д. Д. Й. , който е подписал исковата молба и допълнителната писмена молба от 19.12.2022г.

При неизпълнение съдебното производство ще бъде прекратено.

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2 ГПК :

1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):

В исковата молба пълномощникът на ищеца М. З. Б. твърди, че заповед № 14/03.11.2022г. на главния директор „Човешки ресурси” на „СОФ КЪНЕКТ”АД, с която е уволнен дисциплинарно от длъжността „сътрудник охрана” , отдел „Пповерка сигурност на пътници и ръчен багаж” , дирекция „Сигурност”, е незаконосъобразна по следните причини :издаването на уволнителната заповед от лице без представителна власт по отношение на ответното дружество , чийто законен представител според вписванията в търговския регистър е Хесус Кабайеро Пинто , а не Анелия Димова - главен директор „човешки ресурси” , която е подписана оспорваната заповед; неосъществяване на вменените дисциплинарни нарушени поради липса на вина у ищеца , защото той „не е преминал обучение за разпознаване на рентгеновото оборудване на цигари в каквито и да било разфасофки , нито е запознат с нормативните изисквания при износ на цигари и други стоки”, а запознаването му с промяната в Процедура № 400 е било извършено устно на 23.09.2022г. една седмица преди твърдяното нарушение, като освен това липсвал СО-СПП, който да бъде уведомен , а ищецът нямал правомощия по задържани на куфари и раници, и неспазване на критериите по чл.189 КТ при налагането на дисциплинарното наказание, доколкото наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” не съответства на тежестта на описаните нарушения , а и ищецът не е извършвал други нарушения. Отбелязва се , че ищецът по длъжностна характеристика работи с ренгеново оборудване за откриване на течни експлозиви и следи от такива, както и на течности , аерозоли и гелове с оборудване LEDS и в конкретния случай е извършил анализ на изображенията на монитора при преманаването през ренгеново оборудване на куфарите и раниците , но не открил вещества , за които е преминал съответните обучения , а именно : оръжие – хладно или огнестрелно , експлозиви и следи от експолозиви и течности , аерозоли и гелове.

В отговор на изрични указания пълномощник на ищцата с допълнителна искова молба от 19.12.2022г. е уточнил исковете по чл.344,ал.1 , т.2 , т.3 и т.4 КТ и е оттеглил иска по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.

3

Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповедта за дисциплинарното му уволнение (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник охрана” , отдел „Пповерка сигурност на пътници и ръчен багаж” , дирекция „Сигурност” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от 04.11.2022г. до 04.05.2023г. в размер на 8 813,70 лв (чл.225,ал.1 КТ) и законната лихва за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на обезщетението (чл.86,ал.1 ЗЗД).

Ответната страна - „СОФ КЪНЕКТ”АД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника й в депозирания отговор на исковата молба. Сочат се доводи за : спазване на изискването на чл.193,ал.1 КТ, тъй като от ищеца са били поискани обяснения с писмена покана , изх. № 300-0676/20.10.2022г., в което са му зададени въпроси за всяко от нарушенията, описани и в уволнителната заповед , и той е представил писмени обяснения , вх. № 300-1092/24.10.2022г.; мотивираност по чл.195 КТ на уволнителната заповед, която съдържа „точно и конкретно описание на фактическите обстоятелства, свързани с извършеното от М. Б. нарушение , както и на законовите текстове, на които наказанието „дисциплинарно уволнение” се налага”; подписване на уволнителната заповед от лице с представителна власт – Анелия Димова , на която е била „делегирана пълна дисциплинарна власт” от законния представител на ответното дружество- Хесус Кабайеро; извършването от ищеца на вмененените му дисциплинарни нарушения , защото е бил запознат с т.11 от Процедура № 400 , отнасяща се за случаите , при които рентгеновия оператор се усъмни за наличие в багажа на голямо количество цигари (повече от 2/3 стека), и за задължението му да информира служителя на позиция № 4 за извършване на ръчно претърсване на багажи и на СО-СПП за предприемане на последващи действия, но въпреки това ищецът на 30.09.2022г. на Проверка № 2 на Терминал № 2 в интервала от 17.03 ч. до 17,06 часа е допуснал преминаването на 4 броя куфари за ръчен багаж и 4 броя раници със съдържание от общо 18 600 къса цигари и не уведомил работещия на позиция № 4 , нито дежурния супервайзор за последващи действия, като по този начин пренасяните цигари не са били открити и органите на Гранична полиця и Агенция „Митници” не са били осведомени за предприемане на законовите действия; спазването на критериите по чл.189 К Т при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищеца , тъй като е отчетена особената тежест на дисциплинарното нарушение, което създава предпоставки за извършване на административни нарушения, свързани със сигурността на границите и митниците , и за неспазване на императивните забрани по чл.33,ал.2 от Закона за тютюна , тютюневите и свързаните с тях изделия и на чл.233 от Закона за митниците. Обосновава се становище , че ищецът е „имал необходимите знания и умения за точно изпълнение на възложените задължения , свързани с работата на пост/позиция № 3 на Проверка № 2 , Терминал № 2”, като доказателства за това са обученията , през които е преминал заедно с другите служители , и сертифициранията му – първоначално и последващо след издържани съответни изпити.

4

2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът не предявява насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.

3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :

Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.

Ищецът не оспорва преминаването през проверката с ренгеново оборудване на процесното количество цигари при работата му на 30.09.2022г. , но твърди , че няма вина за това , тъй като не е бил обучен да установява цигари в ренгеновото изображение.

Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други правнорелевантни факти

4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):