Решение № 86 от 18.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Айтос, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20232110100530 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове по чл.124 ГПК.

Производството е образувано по ИМ на А. Х. А., ЕГН **********, Ф. Х. Х., ЕГН **********, А. Х. А., ЕГН **********, М. Х. И., ЕГН **********, Ш. Х. А., ЕГН

**********, Х. Х. А., ЕГН **********, всички със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., против Г.

Р. И., ЕГН **********, Х. А. И., ЕГН ********** и З. А. А., ЕГН **********, всички със съд.адрес: ***, чрез адв.Г.М.. Ищците твърдят, че заедно с ответника З.А. са братовчеди, като имат общи наследодатели /А.А.ев, поч. на 24.08.1956г. и Ф.А.ева, поч. на 31.03.1958г. – техни баба и дядо/. Поддържат, че общите им наследодатели /А.А.ев и Ф.А.ева/ придобили следния имот: дворно място с площ от 1529 кв.м, находящ се в ***, ***, което село няма кадастрален одобрен регулационен и подробен устройствен план, съставляващо неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 20 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 15 кв.м., при граници на имота: изток- имот собственост на наследниците на С. К. С., зaпaд- coбcтвeнocт на А. Х. А., север- път и юг- път, по силата на придобивна давност в периода 1911-1956г., живеейки в посочения имот от раждането до смъртта си. След смъртта на общите наследодатели в описания имот заживели наследодателите /родителите/ на ищците /А. Х., поч. на 28.04.1987г. и А.ХА.м, поч. на 24.03.2021г./, които също владели имота в периода 1958г.-1987г., респ. 2021г. Сочат, че в имота живеел и отв.З.А., като ищците се споразумели имота да се ползва от последния /като наследник на А.ХА.м, поч. на 15.12.2009г./, който бил държател на ид.ч. на ищците и владелец на своите собствени ид.ч. от имота. Ответникът З.А. не манифестирал, че владее изцяло имота за себе си до 2022 г., когато променил отношението си и заключил имота.

1

Твърдят, че по-късно узнА., че същият се снабдил с КНА № 88/10.12.2013г. по чл. 587, ал.2 ГПК за гореописания имот, който НА считат за неверен. Твърдят, че отв.З.А. продал описания имот на А.Б.А.ев с НА № 89/04.05.2020г., който на свой ред го прехвърлил на ответниците Х.И. и Г.И. с НА № 133/13.07.2020г., а последните продА. на отв.З.А. 1000/1529 ид.ч. кв.м. от имота, ведно с построените в имота сгради, считайки, че описаните сделки са симулативни. Поддържат, че ответниците Х.И. и Г.И. придобили имота от несобственик, т.к. продавачът не бил собственик на целия имот, както и че ищците били собственици по наследство на общо 1/2 ид.ч. от имота, на каквато ид.ч. намират да е собственик и отв.З.А..

Предвид изложеното искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 1/2 ид.ч. от процесния имот, претендирайки отмяна на гореописаните 4 бр. НА, в частта над ½ ид.ч. от имота, както и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил ОИМ. Намират исковете за допустими, но за неоснователни. Оспорват твърденията, че общият наследодател А.А.ев е придобил имота по давност, т.к. не е владял същия, а гостувал на сина си А.ХА.м /наследодателя на отв.З.А./. Поддържат, че А.ХА.м закупил процесния имот с неформална сделка, установявайки фактическа власт върху имота, придобивайки го по давност в периода от 1955г., което владение било продължено и от отв.З.А., осъществявано и към момента. Оспорва твърденията за нА.чие на симулативни сделки в периода 04.05.20г.29.07.20г., молейки за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

От събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

Не се спори, а и се установява /л.14-16 от делото/, че лицата Асен А. Х. /носещ още имената Х. А. ХА.мов – л.17 от делото, поч. на 28.4.1987г./ и А. А.ХА.м /поч. на 24.03.2021г./ са оставили като наследници шестимата ищци по делото, че лицето А. А.ХА.м /брат на Х. А.

ХА.мов/ е поч. на 15.12.2009г., като към момента негов единствен наследник е отв. З.А., както и че починА.те лица А. ХА.м и А. Х. са имА. общи наследодатели /техни баща й майка/ - лицата А. Х.А.ев /поч. на 24.08.1956г./ и Ф. А.А.ева /поч. на 31.03.1958г./.

С КНА № 88/10.12.2013г. , издаден на осн. чл. 587, ал.2 ГПК, ответникът З.А. е признат за собственик на процесния недв.имот, а именно на: дворно място с площ от 1529 кв.м, находящо се в ***, ***, което село няма кадастрален одобрен регулационен и подробен устройствен план, съставляващо неурегулиран поземлен имот ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., паянтова постройка със застроена площ от 20 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 15 кв.м., при граници на имота: изток- имот собственост на наследниците на С. К. С., зaпaд- coбcтвeнocт на А. Х. А., север- път и юг- път.

С НА № 89/04.05.2020г. за покупко-продажба на имот ответникът З.А. продал на на лицето А. Б.А.ев гореописания процесен имот, запазвайки си пожизнено право на ползване върху паянтовата жил.сграда в имота с площ от 60кв.м.

С НА № 133/13.07.2020г. за покупко-продажба на имот лицето А.А.ев е продало на отв.Х.И. процесния имот ведно със сградите в него. Не се спори, а и се установява по делото, че ответниците – Х.И. и Г.И. са съпрузи (гр.брак от 13.09.2015г.).

2

С НА № 189/29.07.2020г. за покупко-продажба на имот ответниците Х.И. и Г.И. продА. на отв.З.А. 1000/1529 ид.ч. кв.м. от имота, ведно с построените сгради.

По делото са представени доказателства за заплащане на данъци и ТБО за имоти находящи се в с.Дропла, *** – за дан.обект 520915077, съответно за 2012 /ТБО/, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, както и за дан.обект 52091323 – за 2017, 2018, 2019, 2021г. /л.88-106/, платени от ищците А.А.ХА.м, М.Х.И. и Ф.Х.Х..

От разпита на свид. Е.И., преценени съгласно чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят познавал родителите на ищците, които имА. имот в с.Дропла, че Асан и А. живеели в един двор от около 1,5 дка, в който имот имало две сгради- стара /малка/ къща, в която живеел отв.З.А. поне от 1990г., както и двуетажна къща. Дава показания, че братята Асан и А. живеели в имота, който бил според свидетеля равна собственост на двамата. От тези свид.показания се установява още, че наследодателката на ищците /баба А./ починала в къща, намираща се в имота, в която сега живеела ищцата Ф., в която, прибирайки се в България, отсядала и ищцата М., и за която се грижел и брат им. Чувал от ищците, че плащА. данък за имота, давайки показания, че Х. живеел в имота, гледайки баща си А.. От показанията на свид. Н.Х. се установява, че в имота на страните /с площ според свидетеля от 1,5 дка/ имало голяма къща ,където живели покойните баба А. и дядо Х. /наследодателите на ищците/, а сега в тази къща живеели Ф. и М.. Дава показания, че в малката къща в имота живял покойният А., в която сега живеел синът му /отв.З.А./. Дава показания, че ищците винаги били в имота, а за баба А. се грижели М., Ф. и А..Чувал от баба А., че имотът бил наполовина – на братята А. и Х., но А. не давал имота /своя дял/ на А. и Х., докато последните били живи. Дава показания, че А. казал, че целият имот е негов, казал на ищците да не влизат в имота, като последният приживе отишъл в *** и записал там имената на ищците /че са наследници на половината място/, за да плащат последните данък за имота, поради което те плащА. данък 13 години. Според свидетеля другата половина от имота била на наследниците на А., от които само първият ответник бил жив към момента. От показанията на свид. Ш.М. се установява, че отв.З.А. живеел с баща си в същата къща, както и сега, но надолу, като имотът бил около 2 дка. Дава показания, че в имота на отв.З. имало само една къща, нямало спорове за къщата между страните, като свидетелства, че общите наследодатели на ищците и отв.З.А. /баба Ф. и дядо А./ приживе живели в къщата на З., но преди това били в друга /стара/ къща, която паднала, едва след което А. ги прибрал да живеят при него до смъртта им. След като Ф. и А. починА. в имота живеел само А.. Дава показания, че дядо Х. и баба А. живеели отначало в старата къща, после купили друг имот близо до З., като двата имота се намирА. в отделни дворове, всеки с отделни къщи, както и че съседните имоти, между които имало поставена ограда, били с площ общо от 3 – 3,5 дка.

Баба А. починала в имота, където живеела сега ищцата Ф.. От показанията на свид.С.Х. се установява, че отв.З. живеел в долната къща от имота, като имало и горна къща, като между къщите имало поставена ограда, както и че за всяка къща имало отделен двор, като горната била по-голяма на площ. Дава показания, че А. починала и живяла в горната /двуетажната/ къща, била купила и друга къща. Дава показания, че в къщата на З. не бил влизал друг от 3 роднините му, както и че баща му А. нямал спорове за имота. Ищцата Ф. живеела в друга двуетажна къща /на бай Асан – баща й/. Дава показания, че близо до къщата на първия ответник имало само плет, разделящ къщата, която била на ищците.

От заключението на ВЛ по СТЕ се установява, че измерените на място дължини на оградите от всички страни съответстват на тези по геодезическото заснемане от 2013г. относно площта от 1529 кв.м., приложено към сделката, обективирана в НА № 89/04.05.2020г. ВЛ дава заключение, че в имота, който бил изцяло ограден с бетонни колове и мрежа /която ограда била отразена на геод.заснемане от 2013г./, са нА.це паянтова жил.сграда с площ от 60 кв.м. и външна тоалетна с площ от 20кв.м., като експертът е приложил снимка от GOOGLE Earth, очертавайки процесния имот от 1529кв.м. и сградите в него, съгласно КНА № 88/10.12.2013г., както и отразявайки фактическото положение на оградите и сградите в съседните имоти. ВЛ е заключило, че в дв.място, обитавано от ищцата Ф.Х. има една жил.сграда, състояща се от партер и жилищен етаж. От заключението се установява, че процесният имот, описан в КНА № 88/10.12.2013г. е идентичен с имота по НА № 189/29.07.2020г. В о.с.з. ВЛ е пояснило, че оградата между двата съседни имота е доста стара, като същата е поставена там поне от 2010г.

Въз основа на така установени факти, съдът стигна до следните правни изводи:Основният спор по делото се концентрира относно издадения КНА в полза на ответника З.А., респ. дА. същият го е легитимирал като изключителен собственик на имота към момента на сделката от 04.05.2020г., или след смъртта на общите наследодатели на ищците и посочения ответник /Ф.А.ева и А.А.ев/ е възникнала съсобственост поради наследяване от наследниците им, която е нА.це и към момента между ищците и отв.З.А..

Съдържащата се в процесния КНА от 2013г. по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и е извън доказателствената сила на нот.акт по см. на чл. 179, ал.1 ГПК. КНА по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нот.акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Да се отрече доказателствената сила на КНА означава да се обезсмисли това специално уредено производство и резултатът от него. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК. Предвид обвързващото и легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост /както е в случая с ищците/, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право (в т.см. ТР№11/2012, ОСГК на ВКС).