Решение № 2505 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100500175 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 16245/29.08.2025 г. постановено по гр.д. № 68801/2024 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, Т. Т. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на Е. Е. Г., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 4500 лева, представляваща част от обезщетение в общ размер от 15000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на ищцата стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправените от ответника на 14.09.2024 г. обиди и заплахи чрез изразите „Ей, ****!“, „Само едно жалко **** като теб, което не знае кой е баща й, може да чупи цветята.“ и „Ей сега идвам да ти счупя ръчичките!“, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 18.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1087,50 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, като е отхвърлен предявеният частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от 4500 лева до пълния предявен размер от 6000 лева като неоснователен.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Т. Т. Т., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Сочи, че съдът не е обсъдил задълбочено 1 свидетелските показания. В жалбата се поддържа, че причината за конфликта се дължи на конкретно обстоятелство – че въззивникът е бил касиер на етажната собственост от 2018г. до началото на 2024г. и ищцата заедно с майка си - свид. Ф. са имали претенции за заплащане на разходи за ремонт на теч в апартамента на ет. 4, в който по онова време те живеели заедно, като въззивникът отказал да даде исканите пари, тъй като течът не идвал от горен апартамент, а от външната изолация, което обстоятелство безспорно се установявало от показанията на свидетелите Р. и А.. Поддържа се, че ищцата и майка й са инициирали разправията на 14.09.2024 г. /събота/ в недопустимо време – 09,30 ч. сутринта, което се потвърждавало от показанията на свидетелите Р., А. и Ф.. Сочи ,че безпричинно ищцата и майка й са отишли в полицията да подават сигнал в полицията, за да създават проблеми на ищеца.

Въззивникът поддържа, че в уточнителната молба на ищцата, последната твърди, че в 10.00 часа тя и майка й били в 07-мо РУ СДВР, за да подадат сигнал срещу него във връзка със скандала, като после в същата молба твърди, че в 10,30 слизайки от автомобила на паркинга на блока били отправени обидите към нея, в 10,50 ч. била пред входа на апартамента, в 11 часа подала сигнал на телефон 112, а патрулната кола пристигнала в 11,15 ч.-11,20 ч. Сочи, че от получена справка от телефон 112 станало ясно, че сигналът е постъпил 10,22 ч., т.е. 40 минути преди твърдяното от ищцата и нейната майка, които очевидно казвали неистината. Твърди, че очевидно патрулната кола не е пристигнала в 11,15 ч.-11,20 ч., а 10.30 ч., както са посочили в показанията си свид. Р. и свид. А., като няма как и в 10,30 ч. ищцата и майка си да се завръщали от 07 РУ и да са били на паркинга пред блока. Въззивникът поддържа, че ситуация, в която е отправил обидни квалификация от терасата на апартамента си изобщо не е имало. Твърди, че вещото лице действително установява състояние на травмираност и страх при ищцата, но изрично е посочило, че чувството на страх се дължи на случилото с майка й /инцидента със сина на въззивника/, т.е. на друго събитие, поради което и експертизата не може да послужи като основание за определяне на толкова висок размер на обезщетението.

Въззиваемата Е. Е. Г. оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил задълбочен и комплексен преглед на всички гласни доказателства. По отношение изисканата справка за подадения сигнал на телефон 112 се поддържа, че това потвърждава ескалацията на конфликта към този момент, като разминаването в хронологията не може да отрече фактите, подкрепени със свидетелски показания и други доказателства.

Сочи се, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Р. и А., тъй като същите обективно не са могли да наблюдават всички факти относно настъпилия словесен конфликт. Навежда се, че размерът на присъденото обезщетение е обоснован и справедлив, съобразен с всички релевантни обстоятелства по делото. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Т. Т. Т. да заплати на ищеца Е. Е. Г. сумата от 6000 лева, представляваща част обезщетение в общ размер от 15000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес, емоционални болки и страдания в резултат на отправени от ответника обиди и заплахи на 14.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Спорни по делото са обстоятелствата относно настъпване на самия инцидент и конкретно дали въззивникът е отправял посочени обиди и заплахи към ищцата.

Страните не спорят, че живеят в една сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, като ищцата живее в ап. 41 на седми етаж от сградата, а ответникът – в ап. 40, находящ се на шести етаж от сградата. За установяване обстоятелството около процесния инцидент са разпитани четирима свидетели пред първоинстанционния съд.

По делото е разпитана свидетелката М.Т. Ф., която сочи, че живее в една жилищна кооперация със страните по делото, майка е на ищцата и непосредствен очевидец на случилото се. Заявява, че знае, че ищцата има проблем с ответника и отношенията им са се обтегнали от момента, в който тя е закупила апартамент в сградата на седмия етаж. Сочи, че ответникът и семейството му имат цветя, разположени в целия вход, като за всички счупени листенца набеждавали ищцата и нейните майстори, които извършвали ремонт на апартамента. Навежда, че на процесната дата 14.09.2024 г. забелязала, че таблото, нахолящо се на във входа на сградата, било надраскано с черен маркер с надпис: „Що за хора унищожиха цветята“. Сочи, че като председател на домсъвета към 09.00 часа почукала на входната врата на апартамента на ответника и го помолила да почисти таблото, в отговор на което той нарекъл нея и дъщеря „мърли“ и им казал „Разкарайте се от тук“, поради което са 3 посетили 7-мо РПУ към 09,30 часа, за да подадат сигнал за вандалските прояви. Свидетелката твърди, че връщайки се от РПУ и спирайки на паркинга пред сградата, Т. се обърнал на висок тон към ищцата с думите: „Ей, ****!“„Да, ти си едно мръсно ****. **** е човек, който не познава баща си.“.

После качвайки се по стълбите първо съпругата на ответника г-жа Т.а заплашила ищцата да не пипа цветята, след което ответникът и крещял „Ще ти счупя ръчичките аз на тебе!“, а на което ищцата отговорила: „Не ме приближавай! Ще извикам полиция! Сочи, че ищцата е подала сигнал за заплаха на тел. 112, като в 11:00 ч. или 11:10 ч. - 11:15 ч. е пристигнал полицейски патрул, в резултат на телефонното обаждане. Поддържа, че след случилото се ищцата не е могла да спи месеци наред и изпитвала страх от среща с ответника. Свидетелката поддържа, че сама е отгледала ищцата, още когато е била на годинка се разделила с бащата на Е. Е. Г. и тя не го е виждала и не го познава.

Свидтелката С.И.Ц. поддържа, че познава ищцата, тъй като работят заедно и са колеги. Сочи, че знае за конфликтните отношения между страните.

Твърди, че на 14.09.2024 г. двете са имали служебен ангажимент, на който ищцата не е присъствала, защото е имало инцидент във входа на сградата, в която живее, а именно скандал, при който са бутнали майка и била притеснена и разстроена. Навежда, че ищцата изпитвала притеснения при всяко обзавеждане на апартамента и при всяко пренасяне на мебели да не се чупят цветя във входа, защото следва скандал и обвинения, лепене на бележки и други неприятни ситуации. Твърди, че ищцата се притеснявала при всяко прибиране в вкъщи и снимала с телефона си.

Свидетеля Ч.К. Р. твърди, че познава ответника Т. Т. от 10 - 12 години.

Поддържа, че знае за конфликта между страните от ответника, но не е бил свидетел на такъв, като разяснява, че на 14.09.2024 г. само е чул спор на ответника с жени пред входната врата на дома му. Сочи, че на 14.09.2024 г. отишъл към 8,30 ч. в апартамента на ответника, за да ходят да ремонтират вилата на ответника. Пили кафе, към 9 часа дошло момче на име Л., което щяло да помага, към 09,30 ч. се звъннало на вратата и се чули женски гласове, след което слезли долу, натоварили материали от мазето, но Т. се качил да си вземе нещата, в което време /около 10,30 часа/ дошла и полицейска кола, след което Т. Т. слязъл долу, а към 11,10 ч. тръгнали за вилата. Свидетелят поддържа, че знае, че ответникът е бил домоуправител на сградата, трябвало да се прави ремонт на същата, като Т. отказал пари на ищцата, от където са се породили спорове. Сочи, че не е виждал Т. Т. да излиза на терасата и да влиза в конфликт, докато го е чакал е долу след 10,30 часа.

Свидетелят Л.Ю. А. сочи, че познава ответника, тъй като са семейни приятели. Потвърждава, че на 14.09.2024 г. в 9 часа е дошъл в апартамента на ответника, като вътре бил и Ч., с които пили кафе, като малко след това се звъннало на вратата и имало спор между Т. и жена му от една страна и две жени за счупени цветя. Свидетелят навежда, че в 09,30 слезли долу, натоварили материали от мазето, след което Т. се качил да си вземе неща от 4 апартамента, а те с Ч. останали долу до колата. Сочи,че след това дошъл синът на Т. – А. с детето си, малко след което дошли полицаи, които се качили горе.

Накрая тръгнали към вилата след 11 часа.

Приети са като доказателства по делото писма с вх. № 208119/13.06.2025 г. и № 224225/25.06.2025 г. от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, с приложени към тях веществени доказателства – 2 броя дискове, приобщени по реда на чл. 204 ГПК. Установява се от приетата и неоспорена от страните по делото справка от Дирекция „Национална система 112” към МВР, че на националния телефон за спешни случаи са постъпили обаждания на 14.09.2024 г. в 10:22 часа от телефон *** от лице, преставило се като г-жа Г., относно инцидент в гр. София, ж.к. ****.

Въззивният съд намира, че от приетите пред съда писмени и гласни доказателствени средства, безспорно се установява извършеното деяние от ответника – а именно отправените обиди и заплахи към ищцата. Безспорно на посочената дата е възникнал конфликт между страните, а единственият свидетел, възприел пряко конфликта, е майката на ищцата М.Т. Ф.. Съдът при преценка показанията на свидетеля с оглед чл.172 ГПК и близката роднинска връзка с ищцата, както и с оглед трайно влошените отношения с ответника, кредитира същите като изключително логични, подробни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Същите безспорно и детайлно установява настъпилите събития на 14.09.2024 г. Фактът, че свидетелят посочва време на подаване на сигнала с около 40 минути разлика от действителното, не води до извод за недостоверност на показанията. В ситуация на силен афект, точното пресъздаване на събитията минута по минута е житейски нелогично и обикновено свързано с предварителна подготовка на свидетеля за показанията му пред съда. Същевременно по делото безспорно се установява, че сигнал до тел. 112 е подаден по време на конфликта от ищцата.