Решение № 3519 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3519 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110123486 по описа за 2024 година

Предявени са от „П. 66“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, чиято остатъчна стойност е в размер на 4461.50 лв., съгласно допуснатото изменение на иска в открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2024 г., начислена по фактура № 9 от 09.10.2019г., както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 2390.64лв., изтекла за периода от 09.10.2019г. до 18.04.2022г., съгласно допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание, проведено на 06.12.2024г.

Ищецът твърди, че по възложение на ответника е извършил СМР на обект – НВУ „В. Л.“ , находящ се в гр. В. Т., по договор за ремонтни дейности, сключен с ответника.

След направени изявления за отказ от исковете /л. 42 и л. 64-65 от делото/ претендира главница в размер на него 4461.50 лв. и лихва в размер на 2390.64 лв.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави и възражение за погасителна давност.

Прави и възражение за прихващане, като съгласно уточнителна молба, депозирана на л. 57-58 от делото, прихващането е до сумата от 3728 лв., представлява стойност на извършени от ответника дейности по демонтаж и монтаж на елементи от силовата и осветителна инсталация на процесния обект, подробно описани по пера в таблицата на л.59 от делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по възложение на ответника ищецът е извършил СМР, касаещи електрическата инсталация на обект – НВУ „В. Л.“ , находящ се в гр. В. Т., по договор за строителни работи, сключен с ответника.

В открито съдебно заседание, проведено по делото на 09.10.2024г. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че целият размер на възнаграждението, уговорено за процесното окабеляване на обекта, възлиза на сумата от 19 461,50 лева, като е извършено авансово плащане от страна на ответника в размер – 8000,00 лева на три вноски, всяка от които е на следните дати: първа вноска е платена на 28.06.2019 г., втората вноска е платена на 11.07.2019 г., а третата вноска е платена на 23.07.2019 г. За остатъка от 11 461,50 лева, има извършени плащания на 26.08.2020 г. – 2000,00 лева и на 11.10.2019 г. – 5000,00 лева. Общият неплатен остатък възлиза на сумата от 4461,50 лева, чието заплащане е предмет на настоящото производство след направено от ищеца изявление за отказ от иска.

.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Г. какви работи са възложени за изпълнение от страна на ответника на ищеца и какви работи, изпълнени от ищеца са приети от ответника, поради следното, а именно:

Както ЗУТ, така и издадените въз основа на него Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство от 31.07.2003 г., предвиждат специални образци на актовете за приемане на извършените СМР. При липса на такива актове липсва и приемане на СМР. Приемането на извършената работа има два момента - фактическо получаване на изработеното и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Изявлението за приемане на СМР следва да е изрично и то в строго определена форма, която по делото липсва. Общите правила в ЗЗД за договора за изработка на СМР следва да се прилагат във връзка със специфичните изисквания в закона за този вид дейности - съставяне на протоколи по определен образец. / в този смисъл е мотивната част на Решение № 396 от 11.03.2011 г. на САС по в. т. д. № 474/2010 г./.

В случая не са представени протоколи за приемане на извършената работа, като със свидетелски показания не могат да се установяват тези обстоятелства, тъй като законът предвижда специална форма за установяването им и важи ограничението на чл. 164, ал. 1, т.

3 ГПК.

Дори и да се приеме, че ищецът е извършил работа в полза на ответника по окабеляване на процесния обект и че стойността на извършените работи възлиза на сумата от 4461.50 лв., то по делото липсват доказателства за надлежно приемане на извършената работа / ако се приемат за допустими свидетелски показания относно установяване на това обстоятелство, то е налице и разминаване на гласните доказателства относно това дали 2 работата е приета или не/.

По делото не са ангажирани и доказателства, че стойността работите, които ищецът твърди да е извършил възлизат на сочената от него сума, а за установяването на това обстоятелство се изискват специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК.

Както вече се посочи по делото не са представени доказателства надлежни доказателства за приемане на сочената от ищеца работи от страна на оправомощени представители на ответното дружество, поради което предявения иск по чл. чл. 266 ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД, и акцесорният такъв по чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 9300 лв. и разноски за вещо лице в размер на 620 лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 266 ЗЗД вр. чл. 258 от ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД, предявени от „П. 66“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „М.“ ЕООД, ЕИК ********, за заплащане на неплатен остатък на възнаграждение за извършени от ищеца по възложение на ответника СМР на обект – НВУ „В. Л.“ , находящ се в гр. В. Т., в размер н а 4461.50 лв., с равностойност от 2281 евро, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за заплащане на сумата о т 2390.64лв. с равностойност от 1222 евро, претендирана като мораторна лихва, текла върху главницата за периода от 09.10.2019г. до 18.04.2022г.

ОСЪЖДА „П. 66“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокат в размер на 9300 лв. с равностойност от 4755 евро и разноски за вещо лице в размер на 620 лв. с равностойност от 317 евро.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3