Решение № 606 от 17.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 202536301**** по описа за 2025 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от “*********” ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С, район “Т”, ж.к. „И В“, ул.“Б“ № **, ап.1, представлявано от Б И Н, чрез юрисконсулта А С Г срещу В. К. К. с ЕГН ********** с адрес по искова молба гр.Ш, бул.»ММ» № 15, вх.1, ет.3, ап.14.

В исковата молба се твърди, че **/**/****г. между страните бил сключен Договор за кредит от разстояние № ****** за сумата от 1500 лв., като заемополучателя следвало да върне сумата на 24 вноски, всяка от които в размер на 62.50 лв. за периода от **/**/****г. – **/**/****г., при лихвен процент от 40.15%. Ищецът твърди, че сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg, на който адрес имало качени и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Описва се подробно процедурата при кандидатстване.

Ответникът погасил вноските за периода от **/**/****г. – **/**/****г. Поради неплащането на останалите вноски, то дължал на ищеца главница в размер на 1250 лв., както и договорна лихва в размер на 412.40 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Поради неплащането по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по ч.гр.д.

№ ***/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 1250 лв. главница по договора за кредит, сумата от 412.40 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и разноски от 28.26 лв. за държавна такса и 80 лв. за юрисконсулско възнаграждение. В законоустановения срок било депозирано възражение от длъжника, като съдът е указал на заявителя да предяви искова 1 молба на основание чл.415, т.1 от ГПК.

В заключение се претендира сума в размер на 479.34 евро (равняваща се на 937.50 лв.), представляваща главница по договора и сума в размер на 210.86 евро (равняваща се на 412.40 лева), представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако съдът прогласи договорът за недействителен се предявява осъдителен иск, с който се претендира сума в размер на 479.34 евро (равняваща се на 937.50 лв.), представляваща чистата сума по договора за кредит. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производства.

Исковата молба, ведно с доказателствата към нея били редовно връчени на ответника, като в постъпилия в срок писмен отговор се посочва, че исковото производство е изцяло недопустимо, тъй като ищецът е променил едновременно предмета и основанието, от които произтича вземането по издадената заповед, което съгласно т.11б от ТР № 4/18.06.2024г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС било недопустимо. Въвеждат се и възражения по основателността на исковете, като в договора следвало да се посочи ГПР и общата сума, която дължи заемателя. В случая тези елементи от договора били неизвестни, тъй като не ставало ясно какво съдържа ГПР, нито дали разходите по кредита са включени в него или не. Поради това договора бил нищожен на основание чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Същевременно договорът е нищожен и поради неспазване на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. С това се заобикаляло разпоредбата на закона, като разходите по събиране на кредита следвало да са включени в ГПР съгласно § 1, т.1 от ЗПК. Така заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с него. Сочи се, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по съображенията изложени по-горе, като се допълва, че има нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план липсвала задължителна информация по ЗПК и така не отговарял на тази разпоредба. Посочва се, че по договора за кредит претендираната главница била заплатена изцяло и ответникът не дължал нищо на насрещната страна по договора. В заключение се иска прекратяване на производството като недопустимо или отхвърлянето на исковете, като неоснователни. Претендират се разноските в двете производства и се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/****г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “*********” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****5г. за сумата от 1250 лв. - главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/**/**/****г., сумата от 412.40 лв. - договорна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – **/**/****г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 28.26 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 лв. Срещу заповедта било 2 подадено възражение от длъжника по чл.414 от ГПК, като съдът дал указания за иск. След подаване на исковете, съдът частично обезсилил издадената заповед в частта относно сумата за главница в размер на 312.50 лв., представляваща разликата между предявената главница от 937.50 лв. и главницата посочена в заявлението по чл.410 от ГПК в размер на 1250 лв.

След проведено производство по чл.248 от ГПК състав на въззивния съд с Определение № 8 от **/**/****г. по в.ч.гр. ***/****г. на ШОС е допълнил определение № 2580/**/**/****. по ч.гр.д. № ***/****г. на ШРС, като е осъдил заявителя да заплати на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 23.07 евро.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/**/**/****г. ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 1500лв. при срок от 720 дни, разпределена на 24 вноски намаляващи вноски за периода от **/**/****г. до **/**/****г., при фиксиран лихвен процент от 40.15% или общо дължимата сума за връщане била в размер на 2118.60 лв., а при непредставяне на обезпечение в размер на 2899.74 лв. В чл. 3 от договора, потребителят се задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 2 118.60 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора, или 2.

Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "*********"ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "редовен"; да подпишат договор за поръчителство. В чл. 3, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение ще причини вреди на кредитора, за чието обезщетяване се дължи неустойка в размер на 781.14 лв. Неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора в размер на общо 781.14 лв. е разделена и включена в размера на месечните вноски, дължими от потребителя – общо 24 на брой и е посочена като дължима заедно с останалите суми, включени в месечните вноски, включващи – главница и лихва.

В Договора се съдържал и погасителния план, изготвен във два варианта – при представено обезпечение или при непредставено такова. Към Договора били приложени и Общите условия на заемодателя, действащи по време на сключването му. Представена е и електронна кореспонденция между страните, както и разписка за извършено плащане с получател ответника, извършено чрез каса на „Изи пей“.

По делото се представя справка по договора за кредит за извършените плащания по него (лист 122 от делото), като общо платените суми по него за периода от **/**/****г. до **/**/****г. били 460.18 евро, като била сумата била разпределена по пера, както следва: главница 127.84 евро, лихва 94.90 евро, неустойка 222.10 евро и такса просрочие 15.34 евро.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени 3 доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Ответникът счита производството за изцяло недопустимо, тъй като ищецът с исковата молба променил материалноправната характеристика на вземането по заповедта по основание и размер. Съдът не споделя този аргумент, тъй като с исковата молба не е въведено друго основание на предявената част от вземането за главница. Както е приел с доклада по делото, съдът намира, че вземанията, претендирани от ищеца с установителните искове влизат в обхвата на тези, които са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.

№ ***/****г. на ШРС. Основанието за възникване на вземането на „*********“ ЕООД в заповедното и по установителните искове в исковото производство е едно и също, а именно договорът за кредит и не представлява недопустимо изменение на иска съгласно чл.11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Същевременно предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск произтича от основание, което е различно, а именно недействителен договор и поради това вземането е допустимо да се предявява с такъв иск. Налице е и правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на депозирано в срок възражение, като в изпълнение на указанията на съда заявителят е предявил искове за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването на задълженията си по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от същия закон предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва от ответника. Не се оспорва и че е сключен договор за кредит от разстояние, като ответника е дал съгласие, чрез въвеждане в специалния линк изпратен му на имейла на уникален код, изпратен на посочения от него телефонен номер.

Въз основа на изложеното и предвид липсата на оспорване валидността на облигационната връзка по делото, съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № ****** от **/**/****г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), то съдът дължи на основание чл.7, ал.3 от ГПК служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, като 4 неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - ЗПК, така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Отделно от това в писмения отговор е направено възражение за нищожност на договора, което е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da6408ce-6bb6-4200-acf0-7cc27801fcb7