Решение № 16395 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16395 гр. ****, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110106597 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „******“ ЕООД срещу Д. В. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2368,80 лв., включваща 2244 лв. с ДДС - неплатена цена за извършено редене, циклене, фугиране, шлайфане, полиране и лакиране на 68 кв.м. паркет (х33 лв./кв.м.) и 124,80 лв. с ДДС цена на допълнително закупено лепило, дължима по сключен между страните договор от 26.07.2024 г., ведно със законната лихва от 04.02.2025 г. до окончателното й изплащане.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. А. е предявил насрещен иск срещу ищеца „******“ ЕООД за присъждане, на основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, на сумата 2400 лв. – разходи, необходими за отстраняване на недостатъците по изпълнението по сключения между страните договор от 26.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане, на основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД, на сумата 3400 лв. – обезщетение за имуществени вреди, търпени в периода 01.01.2025 г.– 30.04.2025 г., представляващи платен наем за 4 месеца заради невъзможност на ответника да ползва жилището си, ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до изплащането й.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 26.07.2024 г. сключил с ответника договор, по силата на който му било възложено изпълнението на изработка, доставка и монтаж на паркет в обект на възложителя, срещу заплащане на възнаграждение в общ размер на 9449 лв. Твърди, че на 09.01.2025 г. е изпълнил надлежно задълженията си по договора, поради което поканил възложителя да му заплати уговореното възнаграждение, изпращайки и проформа фактура. Излага доводи, че от ответника са постъпили плащания в общ размер на 7205 лв., като бил налице непогасен остатък на стойност от 2244 лв., от които 2244 лв. с ДДС - неплатена цена за извършено редене, циклене, фугиране, шлайфане, полиране и 1 лакиране на 68 кв.м. паркет и 124.80 лв. с ДДС - цена на допълнително закупено лепило. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „******“ ЕООД остатъка от дължимото възнаграждение по договор за изработка от 26.07.2024 г., в общ размер на 2368.80 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че няма задължения към дружеството. Потвърждава, че е възложил на ищеца изработката и монтажа на паркет в обект, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. ****, ж.к. „*********“ бл.

*******, срещу заплащането на възнаграждение в размер на 9449 лв. Счита, че не дължи цената за допълнително закупеното лепило, като оспорва прилагането му спрямо паркетното покритие. Излага доводи относно неточното изпълнение на договорните задължения на ищеца. Твърди наличието на недостатъци в качествено отношение както на материала, така и на монтажа на паркетната настилка. Счита, че ищецът му дължи заплащането на обезщетение в размер на 2400 лв. за отстраняване на недостатъците по възложената работа. Прави възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със стойността на дължимото обезщетение.

В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове срещу ищеца „******“ ЕООД за сумата от 2400 лв. -разходи, необходими за отстраняване на недостатъците по изпълнението на сключения между страните договор от 26.07.2024 г., както и за сумата от 3400 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на търпени загуби в периода 01.01.2025 г. 30.04.2025 г., представляващи платен наем за 4 месеца поради невъзможността на ответника да ползва жилището си, ведно със законната лихва от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането. Излага доводи, че вследствие от некачественото полагане на паркетната настилка била налице невъзможност за обзавеждане и използване на жилището му по предназначение, което обусловило ползването на друго жилище под наем срещу заплащането на цена от 850 лв. на месец. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника за заплащането на посочените вземания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че минималните отклонения в изпълнението не са достатъчни, за да се приеме, че е налице неизпълнение, като оспорва предявените искове и по размер.

С протоколно определение от 25.03.2026 г. , на основание чл. 232 ГПК, съдът е прекратил производството по гр.д. № 6597/2025 г. по отношение на предявения иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над разликата 1713,34 лв.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото препис от договор – поръчка от 26.07.2024 г. се установява, че по възлагане от Д. А. ищецът е приел да изработи достави и монтира продукт от вид, характеристики, количество и цена, както следва: „паркет дъб масив с дебелина 20 мм с нут и перо от четирите страни без повърхностно покритие – след полагане е необходимо циклене, фугиране, шлайфане, полиране и лакиране: 20/70/350 мм, натюр II, цена 79 лв./кв.м.“. Уговорено е, че цената на паркетната настилка възлиза на 5609 лв., а съгласно пар. 2, т. 1.2, всички допълнителни материали за 2 монтирането на паркета се доставят от изпълнителя по договорени позиции/качествени и количествени/ и са на стойност 1496 лв., от които лепило на водна основа за паркет и лак на водна основа. В т. 1.3 е предвидено, че изпълнителят се задължава да монтира дървената настилка/редене, циклене, фугиране, шлайфане, полиране и лакиране, на обща стойност 2244 лв., като са предвидени и 100 лв. за хамалия. Посочено е, че общо по договора се дължи сумата от 9449 лв., разсрочена за изплащане, като последното плащане на стойност 2244 лв. било дължимо след приключване на монтажа.

Представен е констативен протокол относно състоянието и качеството на осъществените от изпълнителя дейности в жилището на възложителя, съгласно който след приключване на заложените дейности от страна на възложителя били установени следните забележки: „1. много от доставените паркетини са дефектни и напълно неизползваеми; 2. при монтажа са положени дефектни паркетини, което е видимо дори и след допълнителна обработка; 3. много от положените в апартамента паркетини не отговарят на критериите за качество натюр II, вкл. наличие на цепнатини, чепове, дупки, груби различия в цвета; 4. констатират се следи от наличие на инсекти в доставените паркетини. Това е абсолютно недопустимо. На настоящия етап не може да се потвърди дали в монтираните паркетини има инсекти; 5. дейностите по запълване на дупките в паркетините, фугите между отделните паркетини и цепнатините в някои от паркетините с полагането на кит не са извършени на необходимото ниво и качество, което води до наличието на множество незапълнени отвори.“ В графа „Коментар на изпълнителя“ е вписано следното: „Господин ******** (представител на „******“ ЕООД отказа да подпише протокола и да изрази отношение по него.“ Установява се, че протоколът е подписан единствено от възложителя Д. А., а като свидетел се е разписал *********.

Като писмено доказателство са приложени и разпечатки от изпратени от ответника до изпълнителя електронни съобщения относно рекламация на възложената работа. Видно от съдържанието на електронно съобщение от 13.01.2025 г., отправено от Д. ****** до инж. ***** на електронен адрес: ********** e, че изпратеното писмо е със следния текст: „Както разговаряхме в хода на нашата последна среща, приложено Ви изпращам екземпляр на констативния протокол. Очаквам в разумни времеви рамки да договорим начин на отстраняване на всички видими резултати от доставката на некачествен материал, монтажа и некачествено осъществените допълнителни дейности. Следваше от месец февруари да се настаня за живеене в жилището, което очевидно няма да се случи. Поздрави, Д. А..“ Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 8428/2025 г. по описа на СРС, 51 св, образувано по молба на Д. В. А. с искане по реда на чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск. От изготвената в хода на делото съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството на доставения паркет в жилището на молителя отговоря на посоченото в договора между страните, а именно – 71 кв.м.

Уточнено е, че изчисленията за извършения монтаж и нужните лепила в посочения договор са направени за 68 кв.м., а реалната площ, на която били поставени била 66,18 кв.м., т.е. разликата между двете стойности била 1,82 кв.м., което било напълно допустимо и нормално, предвид че площта на паркета е за четири отделни помещения, всяко от които с различни чупки и застъпвания. Посочено е, че при огледа е установено съвпадение във вида на доставения паркет и този, посочен в договора между страните – дъб масив с дебелина 20 мм с нут и перо от четирите страни.

Според данните в експертизата при оглед били установени следните недостатъци: чепове с различна форма и размери; пукнатини с различна дължина, основно по дължината на детайла; отчупвания на материала; фуги между отделните 3 паркетини; неравност в хоризонтална посока на съседни паркетини. Дадено е заключение, че изработеното и доставено паркетно покритие в жилището на молителя отговаря на трети клас паркет

(Рустик III), а посоченото в договора било от втори клас (Натюр II). Според експерта монтажът на паркетната настилка е със сравнително добро качество като има необходимост от запълване на фугите и отчупванията чрез добавяне на кит и нужните дейности след това, както и изравняване на неравностите между паркетините. След извършване на тези дейности можело да се каже, че паркетът е монтиран с нужното качество за изпълнение. Дадено е заключение, че според действащия стандарт за паркет масивна дървесина, процесният паркет отговаря на трето качество поради отклонения и размивания от второ качество в два от показателите.

В хода на делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от страните съдебно-техническа (оценителна експертиза), вещото лице по която е дало заключение, че процесното паркетно покритие е в състояние годно за експлоатация.

Според заключението на вещото лице стойността на средствата, необходими за извършването на допълнителни действия за привеждане на паркетното покритие в експлоатация възлиза на 335,12 евро.

Съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетеля на ищеца – ********* се установява, че същият бил физически изпълнител на обекта по полагането на подовата настилка. Сочи, че всичко било по стандартен монтаж, завършили обекта и дали ключа на собственика, но не лично. Клиентът не дошъл при издаването на обекта. Трябвало да монтират подова настилка дъбов паркет, а след полагането на паркета същият се фугирал, циклил, обработвал и лакирал, както било в случая. Наложило се закупуването на 2 кофи от по 10 кг. допълнително лепило, което не било предвидено в договора. При полагането на последна ръка не бил забелязал да има фуги. Паркетът бил второ качество, съгласно договора. Свидетелят твърди, че не е виждал насекоми или инсекти, а от приложените паркетини нямало отлепени такива.

По делото е разпитан като свидетел на ответника - ********, който е изложил твърдения, че с Д. А. били приятели от 2001 г. Последният придобил имот в кв.