Определение № 1082 от 25.09.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1082 гр. Стара Загора, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500610 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Обжалвано е Определение № 495/07.08.2025г., с което е допълнено Определение № 413/01.07.2025г. - и двете постановени по приключеното ч.гр.д.№ 387/2025г. на по описа на РС- гр.Чирпан, обл.Старозагорска по отношение на разноските. Частният жалбоподател счита, че размерът на адвокатското възнаграждение трябвало да бъде справедлив и обоснован, като критериите за това били обем и сложност на извършените действия, както и величината на защитавания интерес. Изложените в ч.жалба съображения са в насока, че подаденото от длъжника възражение, чрез процесуалният му представител, било изцяло бланкетна дейност, аргументация не се изисквало и присъждането на адвокатско възнаграждение в размер като за защита по исково производство би противоречало на законодателната логика. Сочи още, че адвокатското възнаграждение не следвало да се присъди и на основание чл.7, ал.7 във вр. с ал.2 от Наредбата, че възражението срещу издадена заповед за изпълнение не можела да се приравни към нито едно от изброените действия, защото чрез него не можело да се обезпечи бъдещ иск, че въз основа на него не можело да се издаде изпълнителен лист по реда на чл.405, ал.3 и ал.4 от ГПК, както и това не било основание за издаване на заповед за изпълнение. Моли да се намали размера на присъдения адвокатски хонорар, със законните последици.

По реда на чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на така подадената ч.жалба от страна на длъжника.

Въззивният съд, след преценка на направените в ч.жалба оплаквания, доказателствата по делото и приложимия по делото закон, намира за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, за чието установяване са представени надлежни доказателства.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по ТД № 6/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС- София, в гражданския процес съобразно чл.78 от ГПК само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и реално е заплатила адвокатското възнаграждение. Ето защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в същото не са предвидени други специални правила в този смисъл.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира за неправилно оплакването на частният жалбоподател, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу заповед за изпълнение не било сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съгласно чл.7, ал.7 от тази Наредба за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и ал.4 от ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Напротив- граматическото тълкуване на нормата на чл.7, ал.7 от Наредбата установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се прилага точно според чл.46, ал.1, пр.1 от ЗНА .

Граматическото тълкуване на процесната разпоредба води до извода, че 2 същата обхваща не само подаването на заявление, а цялото заповедно производство - за защита чрез процесуален представител в "производствата за издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се отнася и до двете страни в заповедното производство - и за заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя - кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от длъжника.

При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г., регламентираща начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на частния жалбоподател на хипотезата на чл.6, т.3 и т.5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като тези разпоредби касаят извършването на други действия и то не по съдебни производства, каквото безспорно е заповедното производство.

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл.7 от Наредбата, който е приложим в случая. Издаването на заповед за изпълнение срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален представител на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл.6, т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г., или за проучване на дело с даване на мнение по него по чл.6, т.3 от Наредбата, които са извън съдебните производства. В разглеждания случай при оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита и съдействие от 09.05.2025г. / е приложим чл.7, ал.7 от Наредба № 1/9.07.2004г., а не разпоредбата на чл.6, т.3 или т.5 от същата Наредба.

В конкретния случай длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал и процесуален представител, който да защитава интересите му, за което е приложено и пълномощно с депозирането на възражение по чл.414 от ГПК. Приложен е и писмен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че уговорената сума в размер на 426, 97 лв. с ДДС е платена в брой.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното Определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 495/07.08.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 398/2025г. по описа на РС - гр.Чирпан, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4