Решение № 54 от 23.03.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Разлог, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова-Стефанова, Гр. дело № 20211240101218 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Р.Г.Т. от с.Б., о.Р., у.„Н.Р.“№13, о.Б., против О.Р., ЕИК*, с адрес г.Р., у.„С.С.“№1, о.Б. Иска се да бъде признато по отношение на ответника, че ищеца не дължи на ответника сума от 150.00 лева, поради прекратяване на изпълнителното производство и изтекла погасителна давност.

Твърди се от ищеца, че на 22.09.2021 г. е получила уведомление от ЧСИ - Г.Ц., с което я уведомява, че е наложен запор на пенсията й по изп. дело №20187020400845/2018 г.

Дължимата сума по изп. дело е образувана от 50.00 лева дължим ТБО за 2015 г., 50.00 лв.

ТБО за 2016 г., 50.00 лв. ТБО за 2017 г. С молбата за образуване на изп. производство взискателя е възложил на ЧСИ - Ц. да определя начина на изпълнението. Тъй като след образуване на изп.д., както от взискателя, така и от ЧСИ не са предприети действия по изпълнението в продължение на 2 години, то на осн.433. ал.1, т.8 от ГПК, към 18.11.2019 г. изпълнителното производство е прекратено ex lege. Поради горното е предявен настоящия иск.

Правното основание на предявения иск е по чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК и чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Ответникът представя писмен отговор в определения законов срок, с който изразява становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че изпълнителното производство е образувано въз основа на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №6362412/23.09.2014 г. на О.Р., с който са установени задължения на ищцата за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2009 г. до 2013 г. С две приходни квитанции, съответно от 24.08.2018 г. и от 29.08.2018 г., ищцата е изплатила задължението, за събиране на което е образувано изп. дело. Ответника е изпратил писмо, с което ЧСИ - Ц. е уведомен за изплащането и е поискано прекратяване на изп. дело.

Производството не било прекратено, поради неизплащане от ищцата на дължимите по делото такси. С приходна квитанция от 10.09.2018 г. ищцата е изплатила и задълженията си за период от 2014 до 2018 г. По същество счита иска за неоснователен. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която е следвало да се плати задължението. По силата на чл.172, ал.2 от ДОПК, с издаването на акт, с който се установява публичното вземане или с предприемане на действия по принудително изпълнение, давността се 1 прекъсва, след което започва да тече нова давност. С изтичане на давностните срокове публичното вземане остава дължимо и може да се плати доброволно. Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на обективната истина, тъй като процесното изп. дело не е образувано за задължения за периода от 2015 до 2018 г., а за такива от 2009 до 2013 г. С молбата за образуване на изп. дело е поискано и принудително събиране на вземанията.

След изплащането на задължението от страна на ищцата, взискателя е поискал прекратяване на производството.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.171 и чл.172 от ДОПК.

От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

На 23.09.2014 г. С.Д.З., на длъжност гл. инспектор при О.Р., о.Б., издал Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №636-2412. С акта са установени задължения на Р.Г.Т., ЕГН*, за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2009 г. до 2013 г., включително. Общия размер на дължимия данък ДНИ и ТБО, ведно с лихвата за забава, изчислени към 23.09.2014 г., е определен на 112.26 лева.

С молба изх. №1100-801/25.07.2018 г., О.Р. възложила на ЧСИ - Г.Ц. да събере вземането на о.Р., срещу Р.Т., установено с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №636-2412/ 23.09.2014 г. По тази молба било образувано изп. дело №20187020400845 по описа на ЧСИ - Г.Ц., с длъжник Р.Г.Т..

По настоящото дело е приложено копие от изп. дело №845/2018 г. по описа на ЧСИ - Г.Ц.

От материалите по същото се установява, че с молбата от 25.07.2018 г. взискателят е посочил, че за периода 2009 - 2013 г. задължението за данък недвижими имоти е 14.45 лева, а лихвите за просрочие върху същия, изчислени към 24.07.2018 г. са 10.18 лева, задължението такса битови отпадъци е 70.85 лева, а лихвите за просрочие са 49.96 лева към 24.07.2018 г. Поискал от съдебния изпълнител да извърши проучване за наличие на банкови сметки и сейфове, недвижими имоти и МПС на длъжника, за трудови възнаграждения и пенсии на длъжника. Посочени са и начини на изпълнение – запор на банкови сметки на длъжника, възбрана, опис и продан на недвижими имоти и ППС на длъжника. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №14904/01.08.2018 г., с приложено към нея копие от акт за установяване на данъчни задължение №636-2414 на О.Р. В поканата е посочено, че изп. дело е образувано за принудитеблно събиране на наложени санкци в размер: олихвяема сума 14.45 лв. от 25.07.2018 г., 70.85 лв. от 25.07.2018 г., ведно със законната лихва, която към момента е 0.17 лв. и неолихвяема сума от 60.14 лв. в полза на взискателя О.Р. Задължението по изп. дело включва и 66.00 лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ и разноските на ЧСИ, с включен ДДС от 17.47 лв.

Поканата е получена от Р.Т. при условията на отказ на 24.08.2018 г.

Междувременнто ЧСИ - Ц. извършил справка за наличие на задължения на Т. в НАП, справка за сключени трудови договори и за регистрирани на името на длъжника ПС.

С приходна квитанция серия ББ18, №* от 24.08.2018 г. на О.Р., Р.Г.Т. изплатила задълженията си за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С писмо изх. №1100-801 от 29.08.2018 г. о.Р. уведомила ЧСИ - Ц., че длъжника е изплатила задължението за събиране на което е образувано изп. дело. Поискано е прекратяване на изп. дело. Писмото е постъпило в кантората на ЧСИ - Ц. на 31.08.2018 г.

С писмо изх. №17518/28.09.2018 г. ЧСИ - Г.Ц. уведомил Р.Т., че във вр. с образуваното изп. дело №20187020400845 по описа на кантората му, по т.1, т.3, т.5, т.12, т.26 от ТТРЗЧСИ, тя като длъжник следва да внесе сумата от 193.50 лева с ДДС, за прекратяване на изп. дело.

Писмото е връчено на Т. при условията на отказ на 05.10.2018 г.

На 20.01.2020 г. Е.Т. - помощник – ЧСИ при ЧСИ - Ц., съставила протокол, с който поради незаплащане от страна на длъжника на дължимите такси по т.1, т.3, т.5, т.12, т.26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №845/2018 г., за да бъде прекратено изп. дело, постановила да се 2 извърши справка за наличните й банкови сметки, както и ако има такива, да бъде наложен запор върху същите.

След постъпване на справката, със запорно съобщение изх. №11021/08.07.2020 г. е наложен запор върху банковата сметка на Р.Т. в „Б.ДСК“ЕАД, за което длъжника е уведомена.

На 24.08.2020 г. Р.Т. депозирала в Бл.ОС жалба срещу действията на ЧСИ - Ц., изразяващи се в наложен запор върху банковата сметка, по която получава пенсията си и поискала отмяна на наложения запор. Жалбата била изпратена до ЧСИ за администриране, след което Бл.ОС постановил решение №463/18.11.2021 г. по гр.д. №981/2021 г., с което жалбата е оставена без уважение. Мотивите на съда са в насока, че жалбоподателя не е доказал, че средствата по запорираната банкова сметка са с произход пенсия и последната не надвишава като размер минималната работна заплата, а от друга страна в запорното съобщение на ЧСИ е изрично упоменато, че запорът няма да породи действие спрямо средствата на длъжника от пенсия до размера на минималната работна заплата.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

По настоящото дело е представена и приходна квитанция серия ББ18, №5108059577 от 10.09.2018 г. на О.Р., с която Р.Г.Т. е изплатила задълженията си за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

При така установеното във фактическо отношение, предявеният иск по чл.439 от ГПК е процесуално допустим, като подаден от лице, срещу което е образувано изп. производство и предвид наведените в исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника-взискател по изп. дело, вземане.

Разпоредбата на чл.439 ГПК дава възможност на длъжника по висящо изп. производство, при съответен спор, да поиска съдът да установи, че изпълняемото право е било погасено изцяло или отчасти поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изп. основание. Формулировката на разпоредбата предполага проведен съдебен процес, т.е. изп. основание да е съдебно решение или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт, издаден след проведено състезателно производство. В останалите случаи при оспорване, следва да се приеме, че правното основание на иска е чл.124 от ГПК. Въпреки това в настоящия случай правното основание на иска е чл.439 от ГПК, тъй като по изключение (произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.2, изр.2 от ЗМДТ) предмет на изпълнението е публично вземане на община, установено с влязъл в сила властнически акт. Споровете относно установяването на такива задължения не са подведомствени на гражданските съдилища, поради което компетентността на настоящия съд следва да се ограничи само до обстоятелствата, посочени в чл.439, ал.2 ГПК и правните им последици.

Разгледан по същество искът е неоснователен, поради следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума поради изтекла погасителна давност и прекратяване на изп. производство (на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, според изложеното в обстоятелствата на исковата молба). За да бъде уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без същият да е спиран или прекъсван. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.

По общо правило погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право.

Като период от време давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая в исковата молба не са изложени преки твърдения за началния момент от който е започнала да тече погасителната давност. Твърди, че задължението, за събиране на което е 3 образувано изпълнителното дело е формирано по следния начин: 50.00 лв. дължим ТБО за 2015 г., 50.00 лв. дължим ТБО за 2016 г. и 50.00 лв. дължим ТБО за 2017 г., поради което сумата от 150.00 лева е погасена поради изтичане на 5-годишния давностен срок.

Това твърдение не намира опора в събрания доказателствен материал. Както се посочи погоре изп. дело №20187020400845 по описа на кантората на ЧСИ - Г.Ц. е образувано за събиране вземането на О.Р., срещу Р.Т. по Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №636-2412/23.09.2014 г., с който са установени задължения на Р.Г.Т. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2009 г. до 2013 г., включително.

Предвид горното изложените от ищцата съображения са неотносими към изп. дело №20187020400845 по описа на ЧСИ - Г.Ц..

Отделно от това, съображенията на Т. за изтичане на погасителната давност по отношение на задълженията й за изплащане на такса битови отпадъци за 2015 г., 2016 г. и за 2017 г. са неоснователни, поради следното:

Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност.