Определение № 640 от 23.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. Варна, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20243000500485 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по подадена частна жалба от Г. П. Г. от гр.

Варна, чрез адв. Св. З. от АК-Варна, насочена против определение № 3775/05.09.24г. по гр.д. № 710/23г. на ОС-Варна, с което e оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството, обективирано във въззивна жалба с вх. № 18396/17.07.24г. срещу решение № 627/10.06.24г., постановено по посоченото дело, на осн. чл.

83, ал. 2 от ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и уважаване на отправеното до съда искане.

Изложено е, че за ответника е невъзможно да заплати държавна такса и съдебни разноски във въззивното производство, тъй като посочените в декларацията му МПС не могат да имат пазарна стойност – същите са на десетки години и имат само сантиментална стойност. Описаните пък недвижими имоти не реализират никакви доходи. Изводите на съда са основани на хипотетични заключения и без на молителя да му е била предоставена възможност да уточни твърденията си, включително и да представи оценка на автомобилите и имотите си. Фактът, че молителят в бъдеще би могъл да получи доходи от продажбата на недвижими имоти, не налага извод, че молбата за освобождаване от внасяне на такса е неоснователна. Преценката на съда следва да се основава на имущественото състояние на молителя към момента на искането, а не въз основа на предположения от бъдещи доходи. Освен това съдът е бил длъжен да съпостави материалните възможности на молителя с цената на иска и едва тогава да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Изложено е, че данъчната оценка на имота е относително висока, а освен това молителят не е в състояние да заплаща и адвокатски възнаграждение. На последно място е 1 изложено, че компетентен да се произнесе по искането е бил въззивният ВАпС, тъй като таксата се дължи именно по негова сметка.

Предвид едностранния характер на процесуалното правоотношение, по което е бил постановен обжалвания съдебен акт, препис от частната жалба не е бил връчван на насрещната страна.

Частната жалба, която е подадена в предвидения срок, от страна с правен интерес от обжалването на подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На първо място, настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение е допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд.

Съобразно т. 12 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.

В случая това е администриращият въззивната жалба съд.

На второ място, дължимата за въззивното обжалване ДТ е в размер на 759.84 лв. – половината от дължимата за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес – чл. 18 от Тарифата да държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Това е така, защото предметът на делото е ревандикационен иск за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението на недвижими имоти (поземлен имот и построените в същия две сгради), които са с обща данъчна оценка от 151 967.40 лв. (данъчната оценка на ПИ с идентификатор *** е в размер на 21 551.40 лв., данъчната оценка на имот с идентификатор *** е в размер на 110 552.60 лв. /л. 34 от делото на ВРС/ и данъчната оценка на имот с идентификатор *** е в размер на 19 863.40 лв. /л 99 от делото на ВОС/).

Искането на Г. за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото е инкорпорирано в подадената от него въззивна жалба с вх. № 18396/17.07.24г. срещу първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск против него е бил уважен, като предаването на владението е постановено при условие, че ищцата заплати на ответника сумата от 37 781.54 лв., присъдена с решение № 1668/08.11.21г. по гр.д. № 3303/20г. на ВОС. В жалбата е било посочено, че единствените доходи на въззивника са от пенсия за изслужено време и старост. Освен това е посочил, че няма промяна в имотното състояние на молителя спрямо посоченото в приложените декларации по гр.д. № 3303/20г. на ВОС (последното е приложено към настоящото първоинстанционно дело и декларацията е била представена с подадената на 10.11.20г. искова молба – л. 14-16 от приложеното дело). Във въззивната жалба е било отправено и доказателствено искане за назначаването от въззивния съд на СТЕ, която да даде заключение относно предназначението на сграда с идентификатор ***, вкл. и дали същата разполага със самостоятелен вход, баня, 2 тоалет; кога е нанесена в КККР на града, както и дали същата може да се използва за жилищни нужди без значителни преустройства. Отправено е и искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване , за установяване, че свидетелят е заплатил преди 1996г. на Г. финансови средства при покупката на негов имот в с. Близнаци, както и е осигурил средства за строителните материали, необходими за възстановяване на процесната жилищна сграда.

Тъй като представените по цитираното дело декларации не са били актуални и като подадени в друго производство, администриращият въззивната жалба съд е указал на въззивника да представи нова справкадекларация по делото (разпореждане № 3718/19.07.24г.).

Администриращият съд е установил чрез служебно изготвена справка, че за периода от 19.07.23г. до 19.07.24г. Г. е получил обезщетения за временна неработоспособност за месеците от август до октомври на 2023г. в общ размер на 1 899.76 лв. Към 19.07.24г. обаче Г. няма действащи трудови договори.

От извършената служебна справка от съда относно притежавани от молителя МПС е установено, че към 24.07.24г. същият е собственик на л.а.

„Форд Таунус 17М“ с първа регистрация на автомобила от 01.01.1981г., закупен на 19.10.00г.; на л.а. „Алфа Ромео ГТВ“, с първа регистрация на 22.10.1996г., закупен на 24.06.16г.; на мотоциклет „Пиаджо ЗИП“, с първа регистрация на 08.01.2003г., закупен на 10.06.22г.; и на л.а. „Нисан Алмера Тино“, с първа регистрация на 17.03.2003г., закупен на 23.08.23г. (от справката от ОД на МВР, сектор ПП-Варна – само посочените МПС, чиито регистрационни номера не са автоматично задраскани).

Молителят е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с молба от 14.08.24г. В същата Г. е посочил, че към 13.08.24г. единственият му доход е от пенсия в размер на 580.48 лв. месечно. Освен това е декларирал, че притежава и следните МПС: л.а. „АлфаРомео“ (1997г.), „Мерцедес“ SLK-200 (1996г.) и „Нисан Тино“ (1996г.).

Тъй като междувременно съдът е извършил и служебни справки относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на Г. в Агенция по вписванията (към 22.07.24г.), с ново разпореждане № 4308/19.08.24г. на страната е била дадена последна възможност в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на молбата си, като представи по делото справка-декларация за семейно и имуществено състояние, в която изрично да посочи видът и броя на притежаваните от него недвижими имоти, включително и идеални части от такива /вкл. и такива придобити въз основа на делба на съсобственост/, намиращи се на територията на цялата страна.

С нова декларация, подписана на 30.08.24г., Г. е декларирал, че притежава ПИ с идентификатор *** в гр. Варна, район

„Приморски“, м. „Фатрико дере“, горска територия, иглолистна гора, с площ от 1 912 кв.м., както и ПИ с идентификатор *** в гр. Варна, 3 район „Приморски“, м. „Фатрико дере“, урбанизирана територия, с предназначение – за друг вид застрояване, с площ от 3 311 кв.м., с последно изменение на КККР от 09.01.19г.

Видно от представеното с молба с вх. № 8428/01.04.24г. заверено копие от изпълнителен лист № 22/18.01.22г., издаден въз основа на влязло в сила на 30.11.21г. решение № 1668/08.11.21г. по гр.д. № 3303/20г. на ВОС, че Г. П. Г. има парично вземане от Светлина Славова Калоянова за сумата от 37 781.54 лв., представляваща увеличената стойност на процесните и по настоящото дело недвижими имоти, вследствие на извършени подробно описани подобрения, ведно със законната лихва от 11.11.20г. да окончателното й изплащане, сумата от 320 лв. разноски по делото, като в полза на кредитора е признато и право на задържане на имота до заплащане на главницата (л. 165 от делото на ВОС).

Съобразно приетото в теорията и съдебната практика (така Определение № 487 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2020 г., IV г. о., ГК), идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по производството, е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности.

Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски, но и наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е спорно, като законодателят е предвидил установяване на твърдяното материална затруднение с представяне на имуществена декларация от страната-молител. Той носи наказателна отговорност за невярност на декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си на базата на декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът прави съвкупна преценка конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това.

Освен това преценката за възможността на страната да заплати държавната такса и/или разноските се прави към момента на искането за освобождаване /така определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ІІ т.о., № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на ІІІ г.о., № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. и много други./. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя /в този смисъл определения № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I г.о., № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г.о., № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 4453/2016 г., IV г.о. на ВКС/.

Също съгласно приетото в практиката на ВКС (определенията по ч. т. д.

№2492/2013г., ч. т. д. №173/2020г., ч. гр. д. №2725/2020г., ч. т. д. №91/2023г.) след изясняване на общото материално състояние на страната и всички 4 относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата за водене на делото държавна такса, както и с приблизителния размер на очакваните разноски в производството, които са дължими предварително (чл. 76 ГПК).

В обобщение на изложеното - към момента на актуално поддържаното искане от молителя за освобождаването му от заплащането на такси и разноски по делото, същият има задължение да внесе ДТ за въззивното обжалване в размер на 759.84 лв. В рамките на настоящото производство съдът не е компетентен да прецени допустимостта, относимостта и основателността на отправените във въззивната жалба искания по доказателствата, поради което и към настоящия момент не следва да се приеме наличието и на други задължения на Г. за заплащане на разноски по делото, извън задължението за заплащане на посочената ДТ. Същевременно се установи, че Г. е на 74-годишна възраст, без декларирани здравословни проблеми и свързани с това допълнителни разходи; няма други обичайни и извънредни разходи извън тези за издръжка. Същият живее в процесния недвижим имот, находящ се във вилната зона на гр. Варна, м. „Евскиноград“ и има признато с влязло в сила решение право на задържане върху имотите до заплащане на присъдената му по гр.д. № 3303/20г. на ВОС сума от 37 781.54 лв., ведно със законната лихва от 11.11.20г. да окончателното й изплащане, както и сумата от 320 лв. – вземания против насрещната страна и по настоящото дело. Молителят получава месечна пенсия от 580.48 лв., а през 2023г. е получил обезщетения за временна неработоспособност за месеците от август до октомври, в общ размер на 1 899.76 лв. Освен това се установи, че Г. притежава и два недвижими имота в атрактивна понастоящем за застрояване местност в гр. Варна („Фатрико дере“, граничеща с местността „Евскиноград“ и в непосредствена близост до курортните комплекси на града), като единият имот представлява урбанизирана територия, с площ от 3 311 кв.м. Освен това съобразно данните от справката на МВР, Г. притежава и 3 леки автомобила (единият от които е ретро-автомобил - л.а. „Форд Таунус 17М“, по публично достъпната в електронното пространство информация) и един мотоциклет.