Решение № 1447 от 15.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1447 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901880 по описа за 2024 година

Ищецът „ТРАНСПРЕС ГРИЙН” ЕООД, ЕИК 202294271 твърди, че с ответника са били в трайни търговски правоотношения и във връзка с тях е сключил договор за производство и доставка на 10 броя камиони марка „Волво“ с надстройка с ответника изпълнител „ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАТ”, при условията по оферта № BG 2021000453 /същата с параметри, определени при преговори между свързани със страните по делото дружества/, който договор е обективиран в проформа фактура 210923 0237 от 23.09.2021 година, издадена за авансово дължимото плащане от 5000 евро без ДДС, което ищецът е извършил на 07.10.2021 година. Твърди, че съобразно договореното между страните доставката е следвало да бъде извършена в България, а срокът за изпълнение е бил м.08. - м.11.2022 година. Сочи, че съдът следва да приеме настоящата искова молба и като изявление за разваляне на договора на основание чл. 262, ал. 2, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа, че с електронно писмо от 25.07.2022 година управителят на ищеца е бил уведомен за разваляне на договори, поради неизпълнение на задължения на ищеца за обратно изкупуване, каквото отрича да е било налице, а с писмо от 06.10.2022 година, получено от ищеца, ответникът е уведомил възложителя, че електронното писмо от м.

07.2022г. следва да се счита като уведомление за прекратяване на договора и всички текущи отношения между страните, поради неизпълнение на уговорки за обратно изкупуване на използваните камиони. Ищецът оспорва документа в частта относно положените от представляващите електронни подписи, като този от името на П. сочи, че няма валидна заверка, а на Олсон – поради липса на валиден интегритет. В тази връзка, оспорва договорът да е развален с горните изявления, достигнали до ищеца, поради тяхната неопределеност и неотносимост към конкретното облигационно отношение, както и неяснота относно техния подател. На следващо място твърди, че срокът за изпълнение на възложената работа е бил определящ за полезността й по отношение на възложителя, тъй като той е имал очаквания за разширяване на търговската си дейност, съответно – увеличаване на приходите и осигуряване средства за окончателно плащане по договора. Предвид описаните по-горе писма, ищецът намира и че е било явно, че ответникът няма да изпълни задължението си в срок и надлежно, поради което е предприел мерки за ограничаване на вредите, като е 1 поръчал и закупил идентични шаси-кабини с надстройка. Поради това и две години след срока намира за безполезно евентуално изпълнение на ответника. Ето защо смята, че за него е възникнало преобразуващото право да развали договора едностранно, от което следва връщане на заплатената авансово цена.

Намира и че ответникът му дължи претърпените в резултат на виновното неизпълнение имуществени вреди, представляващи разликата между уговорената с ответника и заплатена на трети лица /ТУРБОТРАКС БЪЛГАРИЯ ООД и БЪЛГЕРИЪН ТРАК СЪРВИС ООД/ по-висока обща единична цена за изработка, доставка и монтаж на идентични 10 броя шаси кабини с надстройки/по договори от 29.07.2022 година и от 17.05.2023г./, която е настъпила в резултат на променени през 2023 година спрямо 2022 година пазарни условия и повишаване на цените на съответните стоки. Претърпяната загуба ищецът определя в размер на 349 640 евро, от които първоначално претендира частично 25 640 лева, но в последното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаване до пълния размер на вземането.

Сочи, че посочените от ответника дружества не са холдингови и не са си предоставяли взаимно заеми, както и че ответникът основава възраженията си на правоотношения между други страни, които нямат връзка с процесния спор. Счита, че процесуалното и извън процесуално поведение на ответника сочи на признание за наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. Счита, че от съдържанието на издадената от ответника проформа фактура и приемането й от ищеца се установява да е приета оферта, съществените елементи по която определят и съдържанието на възникналото правоотношение в резултат на изразено съгласие за приемането й, като ответникът не е възразил, а напротив – приел е и извършеното авансово плащане. Счита, че договорът не е такъв за покупко-продажба, а включва задължения за производство и доставка на шасита, съобразно технически изисквания, и съответно - е спазена формата за действителност. Настоява да е приложимо правилото по чл. 293, ал. 3 ТЗ. Поддържа, че комуникацията между страните и лицата, посредством които е водена тя, е резултат от трайни търговски отношения и установен ред за това.

Възразява договорът да е развален от ответника, тъй като отправените изявления имат за адресат друго дружество и не касаят процесното правоотношение. Оспорва всякаква обвързаност между сключения договор с ответника и договорите за обратно изкупуване с третото по делото лице. Оспорва ответникът да е претърпял вреди в резултат на виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца, който отрича да е страна по договор за обратно изкупуване и да е поел такова задължение. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът “ВОЛВО ЛАСТВАГНАР АКЦИЕБОЛАГ“: ЕИК (Swedish Organization Number /Reg. №) 556013-9700, дружество, регистрирано и действащо по законите на Швеция, оспорва исковете. Оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца, тъй като счита, че последният да е адресат на офертата, по условията на която се твърди да са възникнали облигационните правоотношения, от което следва извод, че не той е и лицето, на което при евентуално разваляне на договора се дължи връщане на авансово заплатеното възнаграждение.

Счита, че между страните са възникнали единствено преддоговорни отношения, но до сключване на окончателен договор не се е стигнало, като такъв по реда на чл. 144, ал. 1 ЗДвП може да бъде сключен само в писмена форма. В тази връзка настоява, че договорът има характера на договор за продажба на МПС и това е водещият елемент в правоотношението. Евентуално сочи, че за ищеца не е възникнало правото да развали договора, тъй като същият е развален още през 2022 година, поради неизпълнение на трето лице от икономическата група на ищеца към друго лице от икономическата група на ответника, а именно – за обратно изкупуване на употребявани камиони, което задължение е по предварителни договори за продажба между трето лице ТРАНСПРЕС ООД и друго 2 дружество от групата на ответника, от което произтича и връзката им с евентуален договор с ищеца.

Отделно намира и че по отношение на писмото, с което се твърди да е развален договорът - от 25.07.2022 година - е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, както и по отношение на това 06.10.2022 година, като допълнително сочи, че и в двете писма ясно е изразена волята за преустановяване на облигационната връзка. Развива възражения във връзка с правоотношения между трети за делото юридически лица и настъпили от тях вреди за ответника под формата на пропуснати ползи, но липсват твърдения за наличието на конкретна правна обвързаност между изпълнение на задълженията по тези правоотношения и процесния договор.

На следващо място, ответникът поддържа и че с писмото от 06.10.2022 година е поканил ищеца да представи банкова сметка за връщане на заплатената сума в размер на исковата и съответно не е дал повод за завеждане на иска.

Оспорва и иска за претърпени вреди под формата на загуба по горните съображения.

Евентуално оспорва и наличието на претърпени от ищеца вреди от вИ. на посочените в исковата молба и в посочения размер. Твърди и неположена грижа на добрия търговец, което е способствало за настъпване на вредите и увеличаване на техния размер. Счита, че цената, по която евентуално са продадени шаситата от ответника е преференциална с оглед икономическите предвиждания и очаквания, поради което и несъпоставима с тази, на която са закупени други такива от независим съконтрахент. Допълва и че е приложима нормата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Ответникът възразява да е бил в трайни търговски отношения с ищеца, както и намира, че между него и ТРАНСПРЕС ООД са възникнали само преддоговорни отношения, като ищецът не е адресат или участник в преговорите.

Претендира законните последици на решението, вкл. разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД – за връщане на авансово заплатена цена по развален договор, както и иск по чл.

88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, а при евентуалност – по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД – за претърпени имуществени вреди от неизпълнение, довело до разваляне на договора и евентуално – за вреди от неизпълнение задълженията на ответника по договора.

Съдът констатира, че е пропуснал да посочи правната квалификация на главния иск за вреди при разваляне на договора – по чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД, но доколкото на страните е указана тежест на доказване и съответно са извършени процесуалните действия във връзка с установяване на всички релевантни факти, не се налага отмяна на хода на устните състезания.

За да бъде уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 262 ЗЗД, ищецът носи тежест да докаже 1) получаването на нещо от обогатилото се лице, което е дадено от обеднялото лице; 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД - основанието, на което е осъществена престацията между страните, следва да е отпаднало, каквито са твърденията на ищеца в настоящото производство – развален договор, поради което на установяване в този случай подлежи: 3) неизпълнение на договора от страна на ответника, 4) неизпълнението да се дължи на причина, за която ответникът отговаря, 5) неизпълнението да е от характер, че да доведе до възникване на правото на разваляне на договора и 6) че ищецът надлежно е упражнил това право.

За основателността на иска по чл. чл. 88, ал.1, изреч. второ, вр. чл. 82 ЗЗД и на евентуалния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД– в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключен между страните договор с посоченото от него съдържание, виновно договорно неизпълнение на задължения на ответника в рамките на действие на 3 договора, което е в пряка причинна връзка с твърдените вреди, претърпени от ищеца и е довело до разваляне на договора (по главния иск); размер на вредите.

Страните не спорят и съответно следва да се приемат за доказани следните обстоятелства: отправена от свързано с ответника лице – Волво Груп България до свързаното с ищеца лице ТРАНСПРЕС ООД оферта № BG 2021000453 за производство и доставка на 10 /десет/ броя шаси-кабини Volvo FН460НР 6х2R с надстройка за обща стойност от 985 000 евро със срок на доставка август-ноември 2022 година със съдържание по представената по делото оферта; получаване от страна на ответника на сума в претендирания от ищеца размер, която е заплатена от ищеца по делото.

Основен спорен по делото въпрос е дали ищецът и ответникът са били обвързани от договор за производство и доставка на шасита с надстройка, както се твърди в исковата молба.

За отговор на този въпрос съдът взима предвид следните обстоятелства. Страните не спорят и това изрично е отделено с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът В.Л.А. е получил сума в размер на 5000 евро от ищеца Транспрес Грийн ЕООД, на 7.10.2021 година. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тази сума е заплатена на основание издадена от ответника проформа фактура 210923 0237 от 23.09.2021 година, като е преведена по сметка на лицето, посочено като адресат на плащането, съобразно условията на ответника, отразени в самата проформа фактура. Именно проформа – фактурата е основанието на извършеното плащане от страна на ищеца с платежно нареждане от 07.10.2021 година, според посоченото от вещото лице. В този смисъл е направено и признание на стр. 11 от отговора на исковата молба, тъй като ответникът изрично е признал, че дължи връщане на авансово заплатена от ищеца сума в размер на 5000 евро, в случай, че се установи наличие на сключен договор между страните по делото. Ето защо, въз основа на тези доказателства съдът приема, че ответникът е получил от ищеца сума в размер на 5000 евро на 07.10.2021 година по проформа фактура 210923 0237 от 23.09.2021 година.