Решение № 226 от 15.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ст. Г. Т. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за възобновяване № 20221000600491 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.424, ал.1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - Глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е Искане от осъденото лице М. Л. Х., чрез адв.Д. И. П. от АК-Благоевград, в качеството му на упълномощен защитник, във връзка с настоящото производство за възобновяване на производството по НОХД №566/2019год. по описа на Районен съд – Сандански, с отмяна на решението по ВНОХД № 759/2020год. на ОС-Благоевград и отмяна на присъдата по НОХД №566/2019год. по описа на РС-Сандански и връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК на основание чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, а именно неправилно приложен материален закон, допуснато съществено процесуално нарушение и несправедливост при определяне на наказанието.

В искането се излагат на първо място доводи, че съдилищата превратно са тълкували доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, при наличие на множество противоречия в показания на част от свидетелите, които се явяват и заинтересовани от изхода на делото. На второ място са изложени доводи относно липсата на мотиви към постановените актове и от двете съдебни инстанции и незаконен въззивен състав. На последно място се твърди, че съдебните инстанции са допуснали нарушение при преценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при наличие на многобройни смекчаващи такива, водещи до приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, това не е било направено. Иска се да бъде възобновено наказателното производство по 1 делото на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, отмяна на въззивното решение първоинстанционната присъда. и

Районна прокуратура – Благоевград, ТО-Сандански не е изразило становище по така направеното искане за възобновяване.

В съдебно заседание защитата на осъденото лице Х. – адв. Д., с представено в заседанието пълномощно, поддържа така подаденото искане по съображенията, изложени в същото. В пледоарията си по същество, адв.Д. акцентира и на обстоятелството, че съдилищата не са изпълнили задължението си внимателно да анализират доказателства и да обсъдят противоречията между тях. Прави се анализ на разпоредбата на чл.215 от Закона за предучилищното и училищно образование и предвидената там санкция – освобождаване от заеманата длъжност след постановяване на присъда, което не е взето в предвид като допълнителна санкция, извън наложеното наказание с присъдата.

В предоставеното му право на лична защита, осъденото лице Х. поддържа съображенията за възобновяване, изложени както в направеното от искане, така и от изложените от защитата му в съдебно заседание, а в последната си дума пред съдебния състав на АС-София, иска справедливост.

Представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване.

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същото е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно.

С присъда №1284/21.07.2020год., постановена по НОХД №566/2019год. по описа на Районен съд – Сандански, НО, 1-ви състав, осъденото лице М. Л. Х., роден на ***год. в гр.***, с ЕГН:**********, с адрес гр.***, ул.“***“ № *** за виновен в това, че - на 10.08.2018год. за времето от 19,30ч. до 20,00часа в гр.Сандански, в района на кръстовището на улиците Малешевска и Първи май се е заканил с престъпление против личността, с убийство на С. Л. С. от гр.***, като е насочил нож срещу него и му е казал:“Ела по – близо, ей тук ще те заколя, путко долна, сега ще те разпоря, с теб е свършено, ти си мъртъв“, като отправените закани са могли да възбудят у С. Л. С. основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, поради което и на това основание е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2

- на 10.08.2018год. за времето от 19,30ч. до 20,00часа в гр.Сандански, в района на кръстовището на улиците Малешевска и Първи май се е заканил с престъпление против личността, с убийство на Г. Р. Р. от гр.***, като държал в ръката си нож, замахвал е с ножа срещу него и му е казал:“Ще те убия“, като отправените закани са могли да възбудят у Р. основателен страх за осъществяването им – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, поради което и на това основание е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6месеца, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата, РС-Сандански, на осн. чл.23 от НК е определил едно общо, най-тежко наказание измежду двете, а именно 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата Х. е бил осъден да заплати на С. Л. С. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.144, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2018год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до сумата от 5 000лв. като неоснователен, както и да му заплати сумата в размер на 800лв., представляваща направени разноски от С. за заплатен адвокатски хонорар.

С присъдата Х. е бил осъден да заплати и на Г. Р. Р. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.144, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2018год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до сумата от 5 000лв. като неоснователен, както и да му заплати сумата в размер на 800лв., представляваща направени разноски от Р. за заплатен адвокатски хонорар.

С оглед изхода на делото, направените в наказателното производство разноски са били възложени на осъденият Х. на осн. чл.189, ал.1 от НПК, както и заплащане на държавна такса върху уважените размери на разгледаните в наказателното производство граждански искове.

С Решение №28 от 11.02.2022 г. на ОС-Благоевград, 2-ри въззивен наказателен състав, постановено по ВНОХД №759/2020г. присъдата на първостепенния съд е била изменена, като са намалени размерите на наложените наказание „Лишаване от свобода“ по отношение и на двете деяния от една година и шест месеца на десет месеца и определеното общо наказание на осн. чл.23 от НК т една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ на десет месеца „Лишаване от свобода. С решението на въззивната инстанция е изменена присъдата и в гражданскоправната й част и дължимите разноски, като размерите на уважените граждански искове, разгледани в наказателното производство сап били намалени съответно по отношение на гражданския ищец С. от три хиляди лева на 1500лв. и по отношение на гражданския ищец Р. от 2000лв. на 900лв. Присъдата в останалата й част, е 3 била потвърдена с въззивното решение.

Изложените в искането за възобновяване съображения се аргументират с предвидените в разпоредбата чл.422, ал.1, т.5 от НПК основания, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и несправедливост на наказанията.

При постановяване на съдебните си актове и двете инстанции са обсъдили всички доказателства в тяхната съвкупност, изложили са съображения на кои доказателства дават вяра и защо, след което въз основа на така установената фактическа обстановка са направили правните си изводи относно авторството на деянието и доказаността на повдигнатите обвинения по чл.144, ал.3 от НК. Неоснователно е възражението в искането за възобновяване на наказателното производство, че въззивният съд не обсъдил, отчел и взел в предвид множеството противоречия в показанията на свидетелите С., Р., И. и С.. По отношение на противоречията в показанията на посочените свидетели, въззивният съд е изложил съображенията си на стр.6 и стр.7 от мотивите на решението си /л.153 и л.154 от въззивното производство/. Доколкото, както бе посочено, се касае за мотивиран разбор на доказателствата. Характерът на настоящото производство не позволява на настоящата извънредна инстанция да проверява приетите по делото фактически положения. Предмет на извънредната проверка по реда на чл.422 от НПК е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. Съдебна инстанция по същество е в право си да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации, като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице в тази връзка само тогава, когато не са изложени съображения, относно оценката на доказателствените материали, когато са оценени едностранчиво и тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или несъществуваща доказателствена основа. Видно от съдебните актове, предмет на настоящото производство, такива пороци не се констатират, поради което не е налице и процесуално нарушение в тази връзка. В тази връзка направените възражения за допуснато нарушение на материалния закон от въззивната инстанция, неоснователно.

Производството по ВНОХД №759/2020год. по описа на ОС-Благоевград е било образувано по повод подадена жалба срещу постановената присъда, в което производство на осъденият Х. са били осигурени всички процесуални права за защита във връзка с повдигнатите обвинения. При проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция, в с.з. на 04.02.2021год. е била допусната служебно Съдебно психиатрична експертиза, със задача доколко инкриминираното деяние, осъществено от подсъдимия е предизвикало страх у пострадалите, в случай на използване на нож и в случай без използване на нож, а само чрез отправени словесни закани. В последствие, в предвид, че въззивното производство е започнало в един състав, с участието на съдия Т. А., а в съдебно заседание, проведено 29.09.2021год. във въззивния състав е взела участие вместо нея съдия М. А., въззивното съдебно следствие е започнало отначало, с извършен доклад, обяснения на подсъдимия, с 4 постановяване на Определение във връзка допускане и изискване на писмени доказателства от ТО-Сандански към РП-Благоевград и допускане и изготвяне на Съдебно психиатрична експертиза /л.110 от въззивното производство/. Заключението на същата е било прието след проведен разпит на вещото лице, в същото съдебно заседание, с участието на страните в процеса, като е бил спазен и предвидения в закона срок по чл.149, ал.3 от НПК. При така изложеното, не може да се възприеме възражението, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Не представлява такова и констатираното в жалбата относно свидетелските показания на И.-полицай, извършил проверката по случая. Цитираното в тази връзка Решение №247/12.12.2016год. по н.д. №895/2016год. на ВКС, 2-ро н.о., на първо място не касае настоящия случай и само по себе си не представлява задължителна съдебна практика за съдилищата по други казуси. На второ място, видно от съдържанието на цитираното решение, направените разсъждения в мотивите касаят „предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление“ и в този случай полицейските служители „не възпроизвеждат факти, които лично са възприели, а преразказват изявления на подсъдимия, станали им известни чрез заобикаляне на процесуалния ред за снемане на обяснения“. В настоящия казус показанията на св.И. е във връзка с съобщени му факти от пострадалите при извършената от него проверка по случая.