Решение № 906 от 04.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. ******, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430106929 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 3725,72 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 388,94 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "******-******" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.******, ******, ЕИК ******, срещу Г. Х. Т., ЕГН**********, ******, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.

№2023443010 5728/23 по описа на РС-******. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ******, находящ се на адрес гр.******, ******, с аб.№******. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на 1 топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен № ****** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “****** - ******” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база неосигурен достъп до жилището през целия процесен период с изключение на м.март 2022г., за който месец сумите са начислени на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Посочва, че претендираните суми за

2 процесния период са: сума за отопление с ИРУ-1739,60 лв., сума за отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 309,87 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 1620,13 лв., услуга дялово разпределение56,13 лв., корекция – 0 лв. Твърди, че в имота на ответника са монтирани следните индивидуални разпределителни: 3 бр. ИРУ, 1 брой водомер, 0 брой щранг-лира в баня, а сградната инсталация е определена при обем 149,19 куб.м.. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 3725,72 лева за главница за периода 01.02.2022г. – 31.08.2023г., лихва за забава в размер на 388,94 лв. за периода от 04.04.2022г. до 03.10.2023г., и законната лихва върху главницата от 09.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.2023443010 5728/2023г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично и оспорва исковете. Твърди, че отдавна не ползва топла вода и е затапил тръбата на топлата вода, премахнал е и водомера за топла вода. Твърди, че отоплителните тела в имота му не отопляват, тъй като ги е спрял, а и пред някои от тях има множество вещи, които препятстват отделянето на топлина от радиаторите в помещението.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се признава от ответника, че е собственик на процесния топлоснабден имот- ******, находящ се в гр.******, ******.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „******-******”ЕАД на потребители в гр.******, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „************”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “****** ******” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на 3 собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.02.2022г. до 31.08.2023г. е в общ размер от 3725,72 лв. от които 1739,60 лева ТЕ за отопление с ИРУ, ТЕ за отопление без ИРУ- в имота няма, 309,87 лева-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ-1620,13 лв. лева и 56,12 лв.- такса услуга дялово разпределение. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.10.2023г. е в размер на 378,36 лв.

Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е 9399,39 куб.м., а отопляемия обем на процесния апартамент е 149,19 куб.м. При направения оглед е установено, че в имота има монтирани 3 броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Банята в имота не се отоплява- демонтирано е отоплителното тяло. Прекъсната е връзката между ВИК инсталацията за БГВ и апартаментното отклонение- демонтиран е водомерния възел. Сметките са начислявани при условията на неосигурен достъп до имота за отчитане на топлоразпределителите и водомера за топла вода. Ответникът не е уведомил ФДР, че си е демонтирал възела за топла вода. Начислявана е служебна консумация на топла вода за процесния период. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията 4 на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването съгласно т.6.5. поради неосигурен достъп в имота на ответника. Топломерът в абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

Индивидуалната сметка на ответника е изготвена съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 3725,72 лв.:

Не е спорно между страните и се признава от ответника, че е собственик на процесния топлоснабден имот- ******, находящ се в гр.******, ******.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови 5 нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.

С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.