Определение № 311 от 24.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 21.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000229 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от „КАНАРИНИ" ЕООД, ЕИК 202679281 срещу определение № 77/12.01.2023г. п о ТД990/2020 на ОС – Варна (електронно дело 20203100900990), с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта, с която са били възложени разноски само на един от двамата ответници.

Частната жалба е подадена в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение, съдържанието й отговаря на изисквания за редовност и е надлежно администрирана. Подателят е надлежно овластен процесуален представител. Авансово е внесена държавната такса. Отказът да се измени определяне на разноски по обжалваемо решение изрично е предвиден като подлежащ на самостоятелно обжалване акт (чл. 248 ал. 3 ГПК). Производството по чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК е допустимо.

Жалбоподателят „КАНАРИНИ" ЕООД , чрез адв. Н. излага оплаквания за неправилно приложен закон по отношение на възникнала отговорност на ответник, чието поведение е причинило продължаването на спора след възобновяване на исково производство по реда на чл. 637 ал.3 т.2 ТЗ. Сочи, че „Катар Мениджмънт Ейджънси“ЕООД, като конкуриращ кредитор неоснователно е оспорил претенцията на ищеца в производството по несъстоятелност и това е обусловило служебното му привличане в делото на ищеца за установяване и по отношение на участниците в несъстоятелността на дължимостта на оспорената претенция. Счита, че съдът не е оценил и следващото процесуално поведение на този оспорващ кредитор, което също е отразявало недвусмислено поддържане на оспорването на основателния иск. С доводи, че тази страна неправилно е освободена от отговорността за неоснователно причинен спор, жалбоподателят моли 1 обжалването определение да бъде отменено и вместо него да бъде уважено искането за изменение на решението, като бъде постановено допълнително осъждане и на този ответник, който да понесе солидарно с осъдения несъстоятелен длъжник тежестта на разноските, направени от ищеца в размер от 4975.70лв за заповедно и 6655.70лв за исково производство.

Като насрещна страна по исканото изменение, ответникът „Катар мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, чрез адв. Н. оспорва жалбата, като сочи че исканите разноски вече са приети за събиране в производството по несъстоятелност на ответника НУР ПИЛЕ" ЕООД, а като възразил кредитор в производството по несъстоятелност не е могъл да причини спор, който вече е бил породен от оспорването на издадена заповед от длъжника и поддържан и с възражение на същия длъжник срещу приетото вземане на ищеца пред съда по несъстоятелността. Сочи, че участието му в това дело е наложено поради упражнена защита на собствените му права като кредитор на същия длъжник, а не поради спора между ищеца и ответника, който би се развил по същия начин дори и конкуриращият кредитор да не беше подал свое възражение.

Оспорва и основание за възникване на солидарна отговорност, каквато не е уговаряна и не следва от закона. Моли за потвърждаване на определението, с което неоснователното искане е отхвърлено. Само тази страна е заявила и искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Участвалият в производството синдик на несъстоятелния длъжник „НУР ПИЛЕ" ЕООД Ц. М. оспорва жалбата с доводи за правилно отчитане на спецификите на производството, продължило по реда на чл. 637 ал.3 т.2 ТЗ, за да замени повторното провеждане на производства по чл. 694 ТЗ, но след служебно (независимо от волята им) задължително конституиране на лицата, упражнили права в производство по несъстоятелност. Акцентира върху разликата в страните и разпределението на доказателствена тежест и специалните правила за изчисляване на такси в тези производства. Също сочи, че определените в тежест на масата разноски вече са приети за удовлетворяване в несъстоятелността и че не волята на възразяващия кредитор, а самото производство по несъстоятелността, открито по искане на самия ищец, е причинило участието на втория ответник в начално очертания с оспорване на заповедта спор от длъжника, понесъл вече цялата отговорност за разноските по това дело. Моли за потвърждаване на определението, постановено съответно на установената практика.

Отделно писмено становище за неоснователност на жалбата е представил и ответника „НУР ПИЛЕ" ЕООД – в несъстоятелност , действащ чрез законен представител, чрез адвокат В.. Тази страна също се позовава на включването в списък на приетите вземания на сумите за присъдени разноски и оспорва солидарността, като допълнително посочва, че нито един от възразилите ответници не е упражнявал самостоятелно правото си на отрицателен иск по чл. 694 ТЗ след като възраженията им са били отхвърлени от съда, като конкуриращият кредитор е бил служебно конституиран. С доводи за правилно постановено отхвърляне на молбата, моли определението да бъде потвърдено.

За да се произнесе по частната жалба съдът съобразява следното:

С решение №497/07.11.2022г. първоинстанционният съд е уважил иска на кредитора „КАНАРИНИ" ЕООД, ЕИК 202679281, предявен по реда на чл.

2

422 ГПК за установяване на дължимост на парични суми за главница и мораторна лихва по споразумение за разсрочване, за които срещу „НУР ПИЛЕ“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, ЕИК 203622618е била издадена оспорена от длъжника заповед за незабавно изпълнение, като тази дължимост е установена и по реда на чл. 637 ал. 4 ТЗ като оспорено от длъжника прието от синдика на предприятието вземане и по отношение на всички кредитори на несъстоятелния длъжник и конкретно по отношение на „Катар мениджмънт Ейджънси“ ЕООД като възразяващ кредитор оспорващ по реда на чл. 690 ТЗ това прието от синдика вземане на ищеца. Като е изложил мотиви за доказани разходи, направени от ищеца в размер на 2555.70лв. заплатена държавна такса и 2420лв. адвокатско възнаграждение за разглеждане на заповедното производство и 2555.70лв. заплатена държавна такса и 4100лв. заплатено адвокатско възнаграждение за исковата фаза от процеса, съдът е осъдил ответника „НУР ПИЛЕ“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност да заплати на ищеца съответно двете сборни суми от 4975.70лв. и 6655.70лв.

Преди изтичане на срока за обжалване, ищецът е подал искане за изменение на това определяне на разноските, като е поискал наред с осъдения несъстоятелен длъжник отговорност за разноски да бъде възложена и на солидарно отговорен с него втори ответник „Катар мениджмънт Ейджънси“ ЕООД.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил това искане, по съображения за липса на обуславящо значение за пораждането на спора между кредитора и длъжника на поведението на оспорващия кредитор, който е бил служебно конституиран и съответно разноските по защита на ищеца биха били направени независимо от участието на този ответник. Този съдебен акт е действителен (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и допустим.

Въззивният контрол може да се проведе по съществото на искането.

Няма спор, че след оспорване на издадена на 15.06.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК кредиторът „КАНАРИНИ" ЕООД е предявил на 06.08.2020г. иск за установяване на своето вземане срещу „НУР ПИЛЕ" ЕООД. В хода на производството и след пропуснат срок за отговор до 25.11.2020г. в първото по делото заседание на 24.02.21г. ищецът е представил и списък, в който е посочил направени по този спор разноски за доплатена държавна такса и за възнаграждение на процесуалния си представител(л.55). Съдът е констатирал служебно пречка за движение на делото на осн. чл. 637 ал.1 ТЗ поради вписване в ТР на решение № 38 от 22.02.2021г. по дело № 1066/2020 на Окръжен съд – Варна, с което е било уважена молбата на същия кредитор за откриване на производството по несъстоятелност на същия длъжник. Служебно съдът е установил, че кредиторът „КАНАРИНИ" ЕООД е предявил вземане, идентично със спорните суми по издавената заповед, вкл. и направените до този момент съдебни разноски за неговото установяване, съвпадащи изцяло с обявените в списъка по чл. 80 ГПК в настоящото производство.

Срещу приемането на това вземане от синдика в списък, оповестен на 04.06.2021г., са били подадени две възражения, съответно от самия длъжник, 3 чрез управителя Ал-Тани на 11.06.2021г и от „Катар мениджмънт Ейджънси“ ЕООД(предявил свое лично вземане за събиране в производството по несъстоятелност), в които са изложени доводи за недължимост, вкл. и на разноските, с посочване те че все още не са били присъдени поради неприключил спор по стабилизиране на изпълнителното основание по настоящото дело, известен и на двамата възразяващи. Възраженията са били разгледани и оставени без уважение с определения № 1439/03.11.2021г. и №185/02.02.2022г. от съда по несъстоятелността, а след оповестяване на 04.02.2022 г. и на одобрения списък с изцяло включени в него претенции на ищеца „КАНАРИНИ" ЕООД, производството по чл. 422 ГПК е било в ъ з о б н о в е н о на 11.02.2022г.

Само новоконституираният възразил конкуриращ кредитор „Катар мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, призован за участие в процеса заедно със синдика на несъстоятелния ответник „НУР ПИЛЕ“ ЕООД(н.) е упражнил право на отговор на 03.05.22г.(след като пълномощникът му е обявил готовност да го защитава в този процес). В своя отговор този кредитор изрично е оспорил дължимостта на вземането на ищеца, предявил е ново възражение за недействителност на съглашението, послужило за основание на издадената заповед, оспорил е възникване на дълга, предмет на разсрочването и предсрочната изискуемост на задълженията. Едва след тази защита първоначалният ответник е заявил, че поддържа началното си оспорване на изискуемостта.

При така установеното съдът намира жалбата на кредитора за частично основателна по следните правни съображения:

На първо място, макар да започва като процес за установяване на конкретно материално право, за което кредиторът е снабден с нестабилно основание за принуда (иск по чл. 422 ГПК), след откриване на производството по несъстоятелност това процесуално правоотношение се трансформира за целите на универсалното производство по принудително изпълнение, но така че извършените до този момент процесуални действия съхраняват значението си и служат на ищеца, ответника и всички други заинтересовани от масата на несъстоятелността кредитори (чл.637 ал. 4 ТЗ).

Именно действията на лицата в производството по несъстоятелност обуславят развитието и обема на процесуалното отношение занапред, като едва предявяването на претенцията пред синдика прави противопоставими материалните права, предмет на делото, както на длъжника, така вече и на другите кредитори, конкуриращи се за удовлетворяване от ограниченото имущество на длъжника (Решение № 66 от 29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 636/2021 г., II т. о., ТК). Без значение кой и на какво основание е поискал откриване на производството по несъстоятелност, тъй като не волята на молителя, а обективното състояние на неплатежоспособност обосновава откриването на несъстоятелността. Затова неоснователен е доводът за разширяването на кръга на участниците в процеса в резултат от действието на ищеца „КАНАРИНИ" ЕООД, който е сезирал съда с молбата за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.

Напротив, поради поглъщане на всички принудителни действия от универсалното осребряване на масата, интересът на ищеца да води съдебен процес би отпаднал без да се ангажират каквито и да са други лица, ако приетото от синдика вземане беше одобрено от съда по несъстоятелността като безспорно вземане(Определение 4

№ 165 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1110/2010 г., I т. о., ТК). В тази хипотеза делото следваше да бъде прекратено, като приемането на дълга, ведно с направените вече за установяването му разноски в списъка по чл. 692 ал.1 ТЗ би било изцяло идентичен резултат с установяването му по чл. 422 ГПК като безспорен изискуем и изпълняем дълг с присъждане на разноските, дължими от неоснователно възразилия в заповедното производство длъжник.