Решение № 121 от 27.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330205796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329-000242/ 18.04.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски , с което на И.

А. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се моли за отмяна на атакуваното НП. Не се оспорва факта на нарушението, като се излагат се доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението, по отношение на които липсва спор между страните:

На 24.03.2024 г. в 23:59 часа, в гр. Пловдив на ул. „Георги Сава 1

Раковски“ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.

№ ***, собственост на И.Й.Г., ЕГН: **********, като допуска следното нарушение: водач който не е собственик управлява МПС без валидна полица гражданска отговорност на автомобилистите към момента на проверката /направена справка в Гаранционен фонд България и АИС ПП /.

С така посоченото, жалбоподателя извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Нарушението било установено от свид. Г., който на процесната дата, съвместно с колегата си изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателя АУАН № 1087882, който бил подписан с отбелязване, че няма възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН, както и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и съответни помежду си, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.03.2024 г., а НП - на 18.04.2024 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ 2 към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който не оспорва този факт.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

По отношение на приложението на материалния закон.

Както вече беше посочено по делото не се оспорва приетата от администрацията и съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, КЗ и актовете по прилагането му.

По делото няма спор, че към 23. 59 часа на 24.03.2025 г., по отношение н а процесния лек автомобил не имало валидно сключена ЗЗГОА. Такава е била сключена на 25.03.2024 г., наколко часа след проверката на контролните органи. Категорично е установено, че процесното МПС е било в движение и е управлявано от жалбоподателя, който се явява ползвател на моторното превозно средство. Изложеното води до извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушение по чл.

638, ал. 3 КЗ.

Въпреки това съдът счита, че деянието на жалбоподателя представлява маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай съдът приема, че обществената опасност на деянието, както и тази на нарушителя са отличаващи се по-ниски от типичните проявления за този вид административни нарушения.

Действително, обществената опасност при този вид нарушения се изразява в риска при увреждане на трети лица да бъде препятствано имущественото удовлетворяване на евентуално претърпени вреди от тях. Не може да се отрече, че такава опасност в случая изобщо не е имало при управлението на автомобила от жалбоподателя, но същата е била пренебрежимо ниска предвид късния час на управление на автомобила, когато почти няма други участници в движението. В конкретния случай не се установява и да са причинени някому вреди, нито жалбоподателят да е бил невнимателен при управлението на автомобила. Наред с това застраховката „Гражданска отговорност“ е сключена няколко часа след констатиране на нарушението.

3

На следващо място, съдът намира, че процесното деяние представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид и предвид данните за личността на жалбоподателя.

Касае се за лице в изключително млада възраст – 20 годишен студент, неработещ, за който са налице данни, че е в комплицирано семейно положение, разчитайки на подкрепата само на единия си родител. Същият е правоспособен водач, без други нарушения по ЗДвП и КЗ, който освен всичко останало видимо проявява добросъвестност, като не отрича извършеното от него административно нарушение и същевременно още с въззивната жалба изразява искрено съжаление за стореното, като сочи, че си е взел поука и от тук насетне ще проверя изрично необходимите документи касаещи МПС, което управлява. Последното беше потвърдено и в съдебно заседание, поради което и съдът смита, че изразеното съжаление е реално, а не формално и декларативно.

Предвид тези съображения съдът намира, че налагането на административното наказание не е оправдано и наложително, за да се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо жалбоподателя, за да не допуска за в бъдеще при управление на чуждо МПС да излага на риск защитените обществени отношения и гражданската му отговорност да не е обезпечена от застраховател. В случая е било достатъчно АНО да предупреди писмено жалбоподателя, без да налага административно наказание, което като стойност - 400 лева е несъразмерно високо предвид материалните възможности на санкционираното лице. Тоест, оказаната върху жалбоподателя административно – наказателна репресия чрез налагането на непосилна за заплащане глоба води до прекомерно засягане правата на същия и до нарушаване баланса и пропорционалността между използваната държавна репресия и преследваните цели.

Ето защо и като намира, че процесният случай се явява “маловажен”, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание 4 преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0329-000242/18.04.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски , с което на И.

А. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. А. Б., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5