Определение № 414 от 17.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Благоевград, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500262 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба от У.А.Г. П. С.“ АД, регистрирано съгласно законите на Р.Ч. на 04.12.2000г., вписано в секция „В“, партида №6682 при Градския съд – гр.П., идент.№26415623, със седалище и адрес на управление: 1719/4 на Винтезне плани, П. 4, п.к.14000, гр.П., против Разпореждане №96/30.01.2024г. по ч.гр.д.№141/2024г. по описа на РС-П., с което съдът е отхвърлил заявлението му, с което се иска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Г. – Н. Т.“, ЕООД, ЕИК 201799655 и И. Р., ЕГН *** за солидарно заплащане на:

-7860.34 лв. - представляващи част от главницата по Запис на заповед от 09.01.2023 г., издаден в гр. П. от “Г. Н. Т.“ ЕООД, в полза на „У.А.Г. П. С.“ АД, който запис на заповед е авалиран от И. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2024 г., до погасяването, както и

- съдебни разноски, включващи заплатена държавна такса по делото (157,21 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение (586,75 лв.).

Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, предвид на които се претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.

1

В съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.418, ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Преценена по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Заповедното производство е по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.10 ГПК, образувано въз основа на заявление, подадено от У.А.Г. П. С.“ АД, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. Т.“, ЕООД, ЕИК 201799655 и И. Р., ЕГН *** на основание запис на заповед, издаден на 09.01.2023г., с място на издаване гр.П., предявен за плащане на 16.01.2024г. за следните суми: 1) 7860,34 лв. представляващи част от главницата по Запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -30.01.2024г., до погасяването; 2) 743.96 лв., представляващи съдебни разноски.

Заявлението е отхвърлено изцяло с атакуваното разпореждане.

Районният съд е приел, че изпълнителното основание в казуса е запис на заповед, издадена на 09.01.2023г., с място на издаване гр.П., представен в оригинал. Същият обаче има порок, който го прави недействителен, защото не отговаря на изискването за редовност на съдържанието на запис на заповед. Поради нередовност от външна страна на представения документ по чл.417, т.10 ГПК, съдът е намерил, че заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено.

Въззивният състав споделя изцяло правните доводи на РС-П..

Действително съществен елемент от съдържанието на записа на заповед е посочването на падеж, тъй като това е моментът, от който паричното задължение по записа на заповед става изискуемо и кредиторът може да 2 претендира плащане. Законодателят изрично е уредил в чл.535 от ТЗ, че записа на заповед следва да съдържа падеж. Съдебната практика е извела разбирането, че падежът на записа на заповед следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.

Това разбиране е наложено от нормата на чл.486, ал.1 от ТЗ, приложението на която за записа на заповед се основава на препращащата разпоредба на чл.537 от ТЗ. В същата са изброени изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата, а именно: 1) на предявяване; 2) на определен срок след предявяването; 3) на определен срок след издаването й;

4) на определен ден. Като в чл.486, ал.2 ТЗ изрично е регламентирано, че падеж определен по друг начин или с последователни падежи прави нищожна едностранната сделка/менителница или запис на заповед/.

В процесния запис на заповед, издаден на 09.01.2023г., падежът първо е определен на „предявяване“, а втори път „на определен срок след предявяване“. В съответствие с горецитираните норми и съдебна практика, за да е редовен записът на заповед, трябва да съдържа падеж или на предявяване, или на определен срок след предявяване, а не да има два падежа.

Изложеното прави неясен падежа на записа на заповед от 09.01.2023г., представен със заявлението по чл.417 ГПК. Ето защо след като няма валидно определен падеж, менителничния ефект е недействителен и поради това не е годно извънсъдебно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Поради пълното съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, Разпореждане №96/30.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№141/2024г. по описа на РС-П., следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №96/30.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№141/2024г. по описа на РС-П..

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4