Решение № 15637 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15637 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ........... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20221110149912 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

И щ е ц а ........, със седалище и адрес на управление ......., представлявано от .........– изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответника

К.

Т.

С. с ЕГН **********, от ........... чрез процесуалния си представител адв. В. Ф. С. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна 2 енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

По делото съществува спор между страните относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответника оспорват качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. Видно от исковата молба, ищеца е посочил, че адреса на топлоснабдения имот е

............. Видно от материалите по делото, единственият представен документ в тази насока е нотариален акт № ......... г. на Нотариус при Коларовски районен съд, в който обаче е посочен недвижим имот с различен адрес – .......... Няма доказателства за идентичност на жилищните квартал ........ който се сочи като местонахождение на топлоснабдения имот в исковата молба , и ........., който е посочен в нотариалния акт. Това не може да се изведе като извод и от приетото и приложено като доказателство удостоверение № ....... г., в което се сочи идентичност на ........както и м. „........., но не се съдържа инфармация която и от трите посочени локации да има връзка с посочената в нотариалния акт – ..... Следователно, събраните в хода на процеса доказателства се отнасят до съвсем различен недвижим имот – намиращ се в ........... Видно от матерлиалите по делото обаче, изготвените и приети като доказателство по 3 делото СТЕ и ССчЕ са разполагали с документи именно за апартамента, посочен в исковата молба, и находящ се в .......а не за този, който е посочен в нотариален акт – в ......... Съгласно принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2/ГПК „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.“. Предметът на съдебното произнасяне и участниците в процеса също се определят по волята на търсещото защита лице - съдът се произнася само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу когото е потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа на факти, на които страните не са се позовали. Същевременно по време на цялото производство по делото ищеца твърди, че е доставял топлинна енергия именно до този имот, с който ответника няма нищо общо, съгласно представения нотариален акт. С оглед горното съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесната сума.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото съдът счита, че ответника има право на присъждане на направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Процесуалното представителство по делото на ответника е осъществено от адв. В. Ф. С. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Налице е договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили, че услугите ще бъдат предоставени безплатно от адв. В. Ф. С. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Относно размера на дължимото на процесуалния представител възнаграждение съдът намира, че следва да бъде в размер на 2 104, 32 лева, както следва – 904, 32 лева за иска за главницата за топлинна енергия, и по 400 лева за останалите три иска.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........ със седалище и адрес на управление ........., представлявано от ........ – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД против К. Т. С. с ЕГН **********, от ........, з а сумата в размер на 6 043, 25 лева /шест хиляди четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., за сумата в размер на 934, 53 лева /деветстотин тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.02.2021 г., з а сумата в размер на 27, 36 лева /двадесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., и за сумата в размер н а 13, 30 лева /тринадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от 03.03.2018 г. до 12.02.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ........... със седалище и адрес на управление гр.

........., представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати на адв. В. Ф. С. от САК, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 2 104, 32 лева /две хиляди сто и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Банкова сметка на ищеца:

...........

BIC: .........

5

............

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6