Решение № 18 от 10.08.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кюстендил , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20201500500439 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „******************/“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „*************“ № **, ЕКСПО, представлявана от А.В.А. – ********** и М.Т.П. – ************, действащи чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Д.И.И., насочена против Решение № 55/20.01.2020 г. постановено по гр.д. № 1527/2019 г. по описа на Районен съд Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение исковата претенция на ищцовата банка „******************/“ ЕАД, ЕИК *********** против ответника М. ИВ. М., ЕГН **********, гр. К. ул. „*************“ *********, ********* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължение към ищеца, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *************** от 14.09.2015 г., в размер на ************* лева – изискуема главница;

********** лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; ******** лева – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Приел е за основателен и доказан предявения в условията на евентуалност осъдителен иск и е осъдил ответника да заплати на ищцовата банка сумата от ************ лева – изискуема главница; ********** лева - изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; ******** лева – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 1

01.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Осъдил е ответника да заплати сторените от ищеца деловодни разноски, възлизащи на сумата от ********** лева.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му, както и постановяването му по незаявен петитум. Оспорва извода на районният съд, че банката не е обявила предсрочната изискуемост на вземането. Позовава се на приложени по делото два броя писма за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, изпратени до двата известни адреси на длъжника. Приема, че на основание чл.12.8 от процесния договор за кредит с достигането на писмата на посочените в договора адреси, същите се считат за надлежно връчени. Счита, че съдът е следвало да приеме теорията за фингирано връчване. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените установителни искове.

Алтернативно иска, позовавайки се на ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд да уважи исковата претенция за падежиралите към датата на приключване на съдебното дирене искови претенции. Поддържа, че като последица от уважаване на установителния иск, съдът следва изцяло да обезсили решението по осъдителния, респективно като последица от частичното уважаване на установителния иск за падежиралите към датата на приключване на съдебното дирене вноски, да се обезсили частично решението по осъдителния иск, в частта, за която е уважен установителния, респективно за останалата част решението по този иск да бъде потвърдено. Претендира разноски пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. ИВ.

М., чрез назначения особен представител адв. В.К.. Доколкото във въззивната жалба се сочи, че се обжалва изцяло постановеното от районния съд решение, то същата се приема за недопустима в частта, насочена срещу решението, с което съдът се е произнесъл по евентуално предявения осъдителен иск, поради липса на правен интерес от обжалване.

Поддържа становище за неоснователност на депозираната ваззивна жалба, приемайки за правилен извода на районния съд за ненастъпила предсрочна изискуемост на процесното вземане. Моли за отвърляне на въззивната жалба.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от М. ИВ. М., чрез назначения особен представител адв. В.К.. Постановеното от РС Кюстендил решение се обжалва в частта, с която е уважен евентуално предявения осъдителен иск. Оспорва извода на районния съд, че исковата молба има качеството на покана до длъжника, доколкото същата не е връчена лично на него, а на назначения особен представител. Изтъква, че съдът не е обсъдил направените възражения в депозирания отговор, а именно оспорване постъпването на сумите по сметка на длъжника и за изтекла погасителна давност на вземането. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на евентуално предявения осъдителен иск.

В срок е постъпил отговор по насрещната въззивна жалба, чрез който се оспорва нейната основателност. Поддържа се твърдение за надлежно връчване на исковата молба с целените последици, а именно настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на изложения довод цитира съдебна практика. Сочи, че приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е установила постъпване на сумите по сметка на длъжника. Преповтаря изложеното във въззивната си жалба искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените установителни искове.

Алтернативно иска, позовавайки се на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд да уважи исковата претенция за падежиралите към датата на приключване на съдебното дирене искови претенции. Претендира разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение.

2

По делото е постъпила и частна жалба от „******************/“ ЕАД, ЕИК *********** насочена срещу определение № 845/09.06.2020 г. постановено по гр.д. № 1527/2019 г. по описа на РС – Кюстендил. С обжалваното определение районният съд е оставил депозираната от ищцовата банка молба по чл.248 ГПК без разглеждане.

Обжалваното определение се приема за неправилно. Твърди, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срок и съответно допустима. Излага доводи и за основателността й. Моли за отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски за заплатена държавна такса.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала становище по искането.

КнОС е приел жалбите за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като ги е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивната инстанция, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.

След преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС – Кюстендил е образувано по искова молба на „******************/“ ЕАД против М. ИВ. М. с която са предявени съединени при условията на евентуалност искове, както следва: иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен като главен с искане да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът има задължение към ищцовата банка, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *************** от 14.09.2015 г., в размер на ************* лева – изискуема главница; ********** лева – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; ******** лева – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност, в случай, че главният иск бъде частично отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита се поддържа искане за осъждане на ответника да заплати на банката следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за потребителски кредит №*************** от 14.09.2015 г., а именно: ************ лева – изискуема главница; ********** лева изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.;

******** лева – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се сочи, че след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на КнРС в полза на ищеца срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но тъй като същата била връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, за ищеца възникнал правен интерес да предяви настоящия иск, за да установи вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Пояснява се, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 3

*************** от 14.09.2015 г., по силата на който банката предоставила на ответника сума в размер на ******** лева, която била изцяло усвоена на 15.09.2015 г. Процесният кредит бил отпуснат за рефинансиране на кредит и бил с краен срок за погасяване 10.09.2022 г. страните по договора за кредит уговорили възнаградителна лихва, която била в размер на ************ за първите 12 месеца, а след този срок се дължала годишна лихва в размер на 6-месечен ************, както и ********** пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база.

Било уговорено, че при забава в плащанията, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна лихва се добавяли **********. Тази лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

Банката конкретизира, че кредитът следвало да бъде погасен на ********** анюитетни месечни вноски, които били дължими на 10-то число на съответния месец и платими от 10.10.2015 г. до 10.09.2022 г.

Ищцовата банка изразява виждане, че била изправна страна по Договора, но кредитополучателят забавил плащането на анюитетните вноски с падежни дати: 10.05.2018 г.; 10.06.2018 г., 10.07.2018 г., 10.08.2018 г. и 10.09.2018 г.

В резултат на неизпълнението и в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ, до кредитополучателят били изпратени писма /по постоянен и настоящ адрес/, като видно от приложените обратни разписки писмата били достигнали адресите на кредитополучателят и при хипотезата на чл.12.8 от Договора се приемали за надлежно връчени. Като последица от това на 13.09.2018 г. била осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на банката по процесния договор, като липсата на изпълнение от страна на длъжника, пораждала за банката право да изисква претендираните с исковата молба вземания. В последната е изложено, че служела като покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпадал в забава. В заключение се поддържа виждане, че били доказани всички предпоставки за уважаване на предявения установителен иск с предмет вземане, идентично с това по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на КнРС.

Ответната страна в срока по чл.131 ГПК е депозирала отговор, чрез назначения особен представител, като навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Приема, че процесният договор не бил обявен за предсрочно изискуем съгласно законовите изисквания. Оспорва получаването и усвояването на сумата, както и че положения в договора подпис не е на ответника – кредитополучател. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.