Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 174 от 29.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 87/2024
Вид
Определение № 174
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Варна, 29.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно частно гражданско дело № 20243000500087 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от З. П. Д., чрез процесуалния й представител адв.В.К., против определение №1077/29.12.2023г., постановено по в.гр.д.№845/23г. по описа на ДОС, гр.о., с което е прекратено производството по в.гр.д.№845/23г. по описа на ДОС, гр.о. и върната на З. П. Д. подадената извън срока за обжалване въззивна жалба рег.№21371/04.12.2023г. против решение №808/26.10.2023г., постановено по гр.д.№1515/23г. по описа на ДРС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ОСДобрич за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната въззивна жалба.

Въззиваемата страна Е. Ж. П., редовно уведомена, не е в депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№845/23г. по описа на ДОС, гр.о. е образувано по подадена от З. П. Д., чрез процесуалния й представител адв.В.К., въззивна жалба вх.№21371/04.12.2023г. против решение

№808/26.10.2023г., постановено по гр.д.№1515/23г. по описа на ДРС, с което е допусната съдебна делба на подробно описаните в решението четири недвижими имота между съделителите Е. Ж. П. и З. П. Д. при посочените в решението квоти.За решението З. П. Д. е била надлежно уведомена на 07.11.2023г., чрез процесуалния си представител адв.В.К., получил лично съобщението с 1 препис от решението.Въззивната жалба е подадена на 04.12.2023г., т.е. след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за въззивно обжалване, предвиден в чл.259, ал.1 от ГПК, изтичащ в случая на 21.11.2023г.

На 10.11.2023г. З. П. Д., ответник по предявения иск, е депозирала по гр.д.

№1515/23г. по описа на ДРС, чрез процесуалния си представител, молба с пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение №808/26.10.2023г., постановено по гр.д.№1515/23г.В молбата се твърди, че между нея и ищцата Е. Ж. П. не е имало спор относно квотите, при които следва да се допуснат до делба процесните недвижими имоти, а именно така, както са посочени в молбата й с пр.осн. чл.247 от ГПК.Съдът обаче е допуснал очевидна фактическа грешка при определянето им, като ги е обърнал.Предвид изложеното се претендира да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на квотите, при които е допусната делба на съсобствените между страните недвижими имоти.По молбата ищцата Е. Ж. П. в срока по чл.247, ал.2 от ГПК, чрез процесуалния си представител, е изразила становище за нейната основателност, поддържайки, че действителните квоти са тези, посочени от ответницата, и е настоявала за уважаване на молбата.

С решение №880/16.11.2023г., постановено по гр.д.№1515/23г. по описа на ДРС, молбата на З. П. Д. с пр.осн. чл.247 от ГПК е оставена без уважение.Съдът е приел, че не се касае за очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 от ГПК, а за допусната от съда грешка при обсъждане правните последици на представения по делото договор за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№162/10.07.2019г., сключен между праводателя Е. Стойчева П. и приобретателя З. П. Д., по който договор съдът е приел, че приобретател е Е.

Ж. П., а не действителният приобретател З. П. Д..Тази му грешка е възпроизведена по отношение на определените квоти в мотивите и съответно същите квоти и в диспозитива на постановеното решение.В мотивите си и е посочил, че защита на интересите си по отношение на квотите страните следва да търсят по пътя на въззивното обжалване на решението за допускане на делбата.Решение №880/16.11.2023г., постановено по гр.д.№1515/23г. по описа на ДРС, не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че с подадената от нея молба с пр.осн. чл.247 от ГПК е спрял да тече срокът за въззивно обжалване на решение №808/26.10.2023г., т.к. в действащия процесуален кодекс подобно правило не е предвидено.В случая страната е считала, че е налице очевидна фактическа грешка, но в действителност е налице неправилност на съдебното решение, т.к. съдът е извършил в мотивите си грешни изводи относно действителния приобретател по горецитирания договор и при изчисляване на квотите е приел, че придобитите чрез този договор ид.ч. от делбените недвижими имоти са в патримониума на ищцата, а не на ответницата/която е действителният приобретател по него/.Същите грешно приети квоти в мотивите са възпроизведени в диспозитива на 2 решението.Липсва несъответствие между волята, обективирана в мотивите, и тази в диспозитива и в тази връзка не е налице очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 от ГПК/с изключение на квотата от 4/6 ид.ч. за първия от недвижимите имоти в диспозитива, за която в мотивите съдът е приел, че е 5/6 ид.ч./.Недопустимо е неправилността на съдебното решение да бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК.В тази хипотеза защита на страната се осъществява чрез въззивно обжалване на решението.

По изложените съображения съдът приема, че образуваното пред ДОС производство по подадената от З. П. Д. след изтичане на срока за обжалване въззивна жалба е било недопустимо и е подлежало на прекратяване.Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №107 7/29.12.2023г., постановено по в.гр.д.

№845/23г. по описа на ДОС, гр.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3