Решение № 6645 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6645 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100503182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 314/06.01.2024 г., постановено по гр. дело № 59462/2022 г. по описа на СРС, 32 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Административен съд – София град осъдитЕ. иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в жесток психически тормоз, безнадеждност, отчаяние, безпомощност, унижение, вследствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 6438/19.01.2024 г. от ищеца Е. Д. М. с изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, както и при превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Поддържа се, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ и чл. 47 от ХОПЕС, поради което неправилно исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. За необоснован се счита възприетият от страна на първоинстанционния съд извод, че причината за забавяне на делото се дължи на разпространението на Ковид-19, тъй като същото е образувано през 2018 г., оспорвайки съдилищата да са преустановили 1 работата си през този период. Посочва се, че в нарушение на процесуалния закон делото е гледано без да му бъде осигурена възможност да присъства в открито съдебно заседание. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и искът да се уважи изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Административен съд – София град не е подал отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на 03.10.2025 г. въззивникът М. лично и чрез назначения му процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК – адв. Я. завява, че поддържа въззивната жалба и моли изложените в нея съображения да бъдат съобразени, като обжалваното решение се отмени и исковата му претенция да се уважи.

Насрещната страна – Административен съд – София град не изпраща представител в откритото съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.

Контролираща страна в процеса – Прокуратурата на Република България чрез представителя от СГП – прокурор Стоев оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че към момента на подаване на исковата молба – 02.11.2022 г. производството, по което се твърди да е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, а именно: адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ, е било висящо, без да има данни относно последващото му приключване с влязло в сила решение (видно от служебно извършена справка в електронния сайт на АССГ по делото е постановено решение от 18.03.2024 г., срещу което е подадена касационна жалба, която все още се администрира), поради което направеното с отговора на исковата молба възражение във връзка с допустимостта на настоящото такова, респективно допустимостта на постановеното по него решение от 06.01.2024 г., обосновано с твърдението, че исковата претенция е преждевременно заявена, е неоснователно, в какъвто 2 смисъл е и констатацията на първоинстанционния съд. Нещо повече, дори и при последващо приключване на производството по посоченото дело с влязъл в сила съдебен акт след предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, отново не би възникнала процесуална пречка за упражняване на правото на иск и това обстоятелство не би било основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуване в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда - арг. чл. 14, ал. 3 ГПК - в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК (преди отмяната на чл. 291 ГПК) Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. д. № 4658/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. В случая, аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която предявяването на иск за вреди от забавяне на все още висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключването му. Възможността за завеждане на второ по ред дело за забавянето на едно и също производство – веднъж, докато то е висящо, и веднъж след приключването му, означава, че преценката на съда относно продължителността на делото, когато то е все още висящо, се извършва към момента на сезирането (предявяване на иска за обезщетение), а настъпилите след това факти, свързани с водене и приключване на делото, биха били съобразими в нов процес, вече след изчерпване на възможността за постигане на споразумение по ЗСВ. Ето защо, сам по себе си фактът, че към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело – 02.11.2022 г. производството по адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ не е било приключило, не представлява процесуална пречка за предявяване и разглеждане на иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, поради което постановеното по него решение от 06.01.2024 г. не е недопустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на адм. дело № 12469/2018 г. по описа на Административен съд – София град.

Отговорността по реда на ЗОДОВ е на държавата, която по предявен иск се представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото. Тази отговорност е обективна, като на обезщетяване по реда на чл. 2б ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без значение. Неизчерпателно критериите за извършване на преценка дали продължителността на делото надхвърля разумния срок за разглеждането и решаването му са уредени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите 3 участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съдът следва да установи осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения. Съгласно установената съдебна практика (Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д.

№ 5813/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 72/18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г. на ВКС, III г. о. и др.), разумността на срока за разглеждане и решаване на делото се оценява с оглед обстоятелствата по него, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Както се посочи по-горе, при преценката си за разумността на релевантния период съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на страните и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. Наред с това, при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на съдебни производства от значение е общата продължителност на съдебното производство. Възможно е отделни етапи на производството да са забавени, но няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, когато общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото, броя инстанции.

В случая, в съответствие с доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав приема, че формално по делото е доказан фактическият състав на чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на претендираното обезщетение на посоченото основание, тъй като анализът на събраните в хода на процеса доказателства навежда на категоричен извод за допусната забава в разглеждане на претенцията на ищеца по адм. дело № 12469/2018 г. по описа на АССГ. Установява се от представените в заверен препис материали по посоченото дело, че същото е образувано на 28.11.2018 г. по подадена от Е. Д. М. искова молба („жалба“) срещу Главна дирекция „Охрана“, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., изразяващи се в това, че на 22.05.2018 г., когато има ден за запознаване с материалите по дело пред АСнС, насрочено за 28.08.2018 г., вместо да го закарат в този съд, го водят в СГС в 09:00 часа на 22.05.2018 г., което го лишава от време и възможност да се запознае с делото и да подготви защитата си, като в исковата молба се съдържа искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Първото процесуално действие по делото е извършено едва на 13.10.2022 г., когато производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни вредите, които твърди да е претърпял във връзка с посочените в исковата молба факти и обстоятелства, както и исковия период.

4

Указанията са му връчени на 20.10.2022 г., като с молба от 25.10.2022 г. от страна на ищеца се отправя искане за определяне на нов срок за изпълнението им, посочвайки конкретен адвокат, който да му бъде назначен като процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК. В продължение на почти 3 месеца по делото няма движение, като със заповед № А315/27.01.2023 г. на и. ф. председателя на Административен съд – София град съдията – докладчик е бил изключен от системата за случайно разпредЕ.ие на делата в съда в периода от 22.02.2023 г. до 02.06.2023 г. и е разпоредено делата с постановени съдебни актове и закритите съдебни заседания в рамките на посочения период от време да се докладват на други съдии, посочени поименно. След смяна на съдията – докладчик следващото процесуално действие по делото е извършено на 23.03.2023 г., когато съдът се е произнесъл по исканията на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, както и по исканията му за събиране на доказателства, разпредЕ.а е доказателствена тежест по делото и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2023 г. Последното е проведено в присъствието на ищеца Е. Д. М. и назначения му процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК – адв. И.Ю., като с цел събиране на доказателства – повторно изискване от САС на копие от разпореждане от 09.05.2018 г. по ВНОХД № 102/2018 г., делото е отложено за следващо открито съдебно заседание на 30.10.2023 г. Съгласно служебно извършена справка в електронния сайт на АССГ по делото проведено още едно открито съдебно заседание на 14.12.2023 г., в което е обявено за решаване и е поставено решение от 18.03.2024 г., без да има данни относно последващото му влизане в сила.