Решение № 63 от 22.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С.З., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000458 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ,,П.И.Б.‘‘ АД против решение №933/26.10.2023г., постановено по гр.д. №1037/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което въззивникът,,П.И.Б.‘‘ АД е осъден да заплати на Д.

К. К. сумата 4192,11 лева, представляваща левова равностойност на 2140,47 евро, представляващи шест броя неразрешени банкови операции в евро към онлайн платформи за търгуване с криптовалути ***.com, Binance.com и С.

МТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 09.03.2023 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на обжалваното решение, като са изложени съображения в тази връзка. Като основен аргумент е изтъкнато, че въпреки наличието на престъпни обстоятелства, първоинстанционният съд не е спрял по свой почин производството. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като са изложени подробни аргументи в тази връзка. Направено е искане да се обезсили първоинстанционното решение и производството по делото да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. При условията на евентуалност да се отмени изцяло решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за 1 законосъобразност и правилност на решението. Взето е становище по направените оплаквания. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

По делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства - отчети по сметки и хартиена разпечатка на сключен по електронен път договор за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 14.09.2022г., се установява, че на 14.09.2022 г. на различно от ползваното от ищцата мобилно устройство е завършена регистрацията на мобилно приложение М., като експертизата, назначена в производството пред РС подробно описва последователността на действията до момента на завършване на регистрацията на мобилно приложение М. на новото устройство iPhone 9 с операционна система iOS.

От доказателствата по делото се установява, че на името на ищцата е открита нова разплащателна сметка в евро с IBAN: ****** като от левовата й сметка е прехвърлена в новооткритата еврова сметка сумата от 4 223,48 лева, с основание „zahranvane” и са извършени на 14.09.2022г. шест трансакции на суми от тази еврова сметка: сумата от 400евро с получател Binance Vilnius LTU; сумата от 413,33 евро с получател ***.com ***.com IE; сумата от 206,57 евро с получател С. MT; сумата от 413,15 евро с получател С. MT; сумата от 439,06 евро с получател С. MT; сумата от 268,36 евро с получател С. MT.

По делото не е спорно също така, че на 14.09.2022 г., в 18.55 часа, ищцата Д. К. К. се е намирала в гр. С.З., като е получила обаждане от служител на ответника - „П.И.Б.“ АД /ПИБ/, който й съобщил, че са извършени банкови трансакции от нейна сметката към трето лице, като К. изрично е заявила, че преводите не са извършени от нея и че телефонът й е в чантата.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото хартиени разпечатки от имейли до ищцата и от съобщения до мобилния й номер ***, единствен номер, предоставен от ищцата в офис на банката, на 14.09.2022г. до ищцата са били изпратени три съобщения от банката, първо съобщение в 18:28 часа - код за активиране на ново мобилно приложение 010810, второ съобщение, в 18:31 часа, с изпратен повторен код за активиране на ново мобилно приложение 010810 и трето съобщение в 18:37 часа за успешно активирано ново мобилно приложение, а на електронна поща [email protected] са получени два имейла от [email protected] с текст „извършен е опит за активация на мобилно приложение М.. Потребителско име:

***, време: 14.09.2022, час 18:28:36

Е./S., IP: 151.251.242.89, Устройство: iOS, 14.3“ и „извършен е опит за активация на мобилно приложение М. Потребителско име: ***, Време:

14.09.2022 18:31:36 Е./S., IP: 151.251.242.89, Устройство: iOS, 14.3.“.

2

Във връзка с извършените неразрешени от ищцата транзакции, същата е представила депозиран сигнал до ГДБОП, отдел Киберсигурност относно горепосоченото с твърдения, че К. не е активирала ново мобилно приложение, не си е откривала евровава сметка и не е извършвала шест трансакции.

По делото са приложени Общите условия на ответника за електронно банкиране и Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги.

В производството пред РС е била назначена и изслушана съдебно техническа експертиза за изясняване на обстоятелствата по делото. Видно от заключението й, в електронното досие на клиента Д. К. К. в „Искане“ (Приложение 1) за регистриране на мобилно устройство за системата на Fi Bank — Моята Fibank потребителят е дал своя телефонен номер - ***, както и ID на мобилното устройство с операционна система Android 597c6d6d***d056f86dbdd9. На 14.09.2023г. в 18:28:33ч. от друго мобилно устройство с операционна система iOS - iPhone 9 с ID - 7BD5EF16-AD3C4D82-8CBF-78AD872375D5 е извършен успешен опит за влизане в системата “М.” след въведени потребителско име и парола. Поискана е операция за активиране на ново мобилно приложение и в резултат на това действие банката е изпратила до телефонния номер на ищцата *** два броя CMC:

CMC от 18:28:36ч. със съдържание ,,****kod za aktivirane па novo Mobilno prilogenie

М. s vgraden softueren token.

Ako ne razpoznavate tova deistvie, svargete se s nas na :***” CMC от 18:31:36ч. със съдържание ,,****kod za aktivirane na novo Mobilno prilogenie

М. s vgraden softueren token.

Ako ne razpoznavate tova deistvie, svargete se s nas na :***” След коректно въведени потребителско име, парола и еднократен валиден код чрез СМС-а от 18:31:36ч., в 18:33:51 ч. на новото устройство iPhone 9 с опер.система Ios е била завършена регистрацията на мобилното приложение М.. Същия ден в 18:37:38ч. е изпратен CMC до *** за успешно активирано ново мобилно приложение.

В експертното заключение подробно са описани всички операции и последователност от действия, извършени на 14.09.2023г., през новоактивираното приложение М. на мобилно устройство IPhone 9 ID 7BD5EF16******* - заявка за издаване на нова виртуална карта към нова сметка, нова заявка за издаване на виртуална карта към същата сметка и трета заявка за виртуална дебитна карта - Visa Debit и Debit MasterCard.

Откриването на сметка ***** и издаването на виртуални дебитни карти били потвърдени чрез въвеждане на ПИНт в мобилното приложение от активното мобилно устройство IPhone 9 ID 7BD5EF16* ******. Договорите били сключени електронно чрез мобилното приложение М.. Чрез тези виртуални карти Visa debit и Debit MasterCard, удостоверени с въвеждане на име, номер 3 на карта, срок на валидност, CVC2/CVV2, както и последвала динамична парола, били направени шест платежни нареждания към външни сметки, като преди това бил осъществен превод от левовата сметка на ищцата към новосъздадената еврова такава.

Видно от експертизата, от 18:31:36ч. на 14.09.2023г. до ищцата на декларираното чрез „Искане“ (Приложение-1) мобилно устройство, както и до регистрираната електронна поща в досието й, не е била осъществявана комуникация. Няма известия от какъвто и да е тип, които да са изпратени до мобилното устройство с ID597c6d6d***** на ищцата. Същата не е осведомена, че е създадена нова разплащателна сметка, че са създадени две виртуални дебитни карти, че са направени трансакции от сметката на ищеца.

Известията са били насочени към новото мобилно устройство с ID 7BD5EF16************

Експертът е заключил, с оглед данните по делото, че преводът между собствени сметки с цел „zahranvane” не е извършен от устройството на ищцата, посочено в „Искане“-то (Приложение 1). Преводите към външни сметки също не са извършени от това устройство, като след завършена регистрация на мобилното приложение М. на устройство с IOs операционна система и ID 7BD5EF16-****, което е различно от това на ищцата, всички известия са били изпращани до новорегистрираното устройство.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че неуспешните опити за влизане в мобилното приложение са били направени от това устройство с IOs операционна система и ID 7BD5EF16-****, през което е било активирано и новото мобилно приложение и че от него е бил въведен кодът за достъп, като предполагаемите причини могат да бъдат различни, според експерта - „някой да надзърне“ в самото устройство на ищцата, някой да клонира СИМ картата, системата на банката да праща на друго място кода, макар, че вещото лице заяви, че не е установило пропуск в софтуера на банката, но безспорно е установено, че кодът е бил въведен от новото нерегламентирано устройство.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По възражението на въззивника, че решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд не е спрял производството по делото на основание чл.229, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът приема следното:

Предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК е наличие на данни за престъпление по самото гражданско делото,т.е. когато в хода на съдебното производство по гражданския спор се разкрият престъпни обстоятелства. Основание за спиране на производството е не простото констатиране на данни за престъпление във връзка с делото, а такова престъпление, чието установяване по наказателен ред с влязла в сила присъда, е решаващо за начина, по който ще се произнесе гражданския съд.

Дори гражданският съд да установи, че са налице данни за деяние, 4 което съставлява престъпление по НК, това не означава, че е налице основание за спиране на гражданското дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като установяването на самото престъпление по наказателен ред не е обуславящо за конкретния гражданския спор.

Според Решение № 3421/18.01.80 г., по гр. д. № 1366/79 г., на I г.о., за да е налице основание за спиране на гражданското дело в този случай трябва да е налице тъждество между деянието, предмет на наказателното производство като престъпление, и деянието, което е предмет на доказване в гражданския процес, като обуславящ юридически факт, какъвто в случая не е налице.

Поради изложеното, настоящата инстанция счита, че оплакванията за недопустимост на първоинстанциенния акт се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Обжалваното решение е допустимо, като следва да се разгледа основателността на жалбата по съществото на спора.

Съгласно чл.70, ал.1 ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал.

1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С оглед на това и доколкото ищцата, в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала извършване на процесните платежни операции, тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени, е върху ответника.