Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 400 от 16.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 456/2023
Вид
Определение № 400
Подписан
16.10.2023
В сила
16.10.2023
Състав
Христо Иванов Крачолов, Иван Христов Ранчев, Веселин Ганчев Ганев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600456 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден на 05.10.2023 г. частен протест от К.Д.

– прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив против Протоколно определение от 29.09.2023 г. по НОХД № 1648/2023 г. на Пловдивския окръжен съд в частите, с които в разпоредително съдебно заседание е преценено, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с изготвянето на обвинителния акт, като същото е върнато на прокурора за изправянето им, както и в частта за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

На 04.10.2023г. е подадена частна жалба и от адв. Р. Д. - повереник на частните обвинители Р. Д., В. М. и Ж. И. против същото определение, в частта му, с която е изменена мярката за неотклонение на подс. Б. Ц. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

В протеста на ОП – Пловдив са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение на окръжния съд, като се набляга на това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт на с.1 и 2, изключително подробно са описани причината за възникналия конфликт между пострадалия и подсъдимия; на с.2, абз.3 за начина на хващане на реверите на куртката на подсъдимия от пострадалия, при което се е скъсал и 1 паднал синджира на последния; на с.3 за произвеждането впоследствие с пушката на изстрелите и мястото на попадане на проектил в горния ляв крайник на пострадалия; за това че не само в посочената от съда с.4, абз.4, а и на с.2, абз.3 е дадено за установено как подсъдимият е заредил предварително оръжието; на с.4 и с.5 за отделянето на пръските кръв всъщност от „изходната“ част, а не в смисъла на сгрешената при изписването „изгодна“ част; как на с.2, абз.2 се съдържат обстоятелства, които не е обосновано защо не са намерили отражение в диспозитивната част от акта, с което се е допуснало разминаване между двете части на прокурорския акт. На следващо място прокурорът счита, че не е достатъчен аргумент напредналата възраст на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, защото не са взети предвид тежестта на деянието, в което същият е обвинен, начина, механизма и средството на извършване, проявената упоритост и последователност в действията му, обосноваващи в достатъчна степен опасност да извърши друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение.

По делото липсват данни за влошено здравословно състояние или да се налага същият да се грижи за своите близки. Затова предлага да се отмени определението в двете му части, като делото да се върне на окръжния съд за продължаване на първоинстанционното производство.

В жалбата на адв. Д. са излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението на съда в частта за изменение на мярката за неотклонение на подс Ц.. Намира, че напредналата му възраст не би могла да бъде основание за взимане на по-лека мярка за неотклонение и няма настъпила промяна в основанията за нейното взимане. Затова се иска отмяната на определението на окръжния съд в тази му част като спрямо подсъдимия да остане взетата до момента най-тежка мярка за неотклонение.

Всяка от страните е била уведомена за постъпилите частна жалба и протест, но не са изразили становище.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилите частни жалба и протест, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата и протестът са подадени в законоустановения 7 дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация.

Но жалбата на повереника на частните обвинители се явява 2 процесуално недопустима, за разлика от протеста на прокуратурата, който разгледан по същество се явява напълно основателен.

Срещу подсъдимия Б. Г. Ц. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив за извършване на престъпления по чл. 116, ал.1, т.6, пр.1, вр. чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.

На проведеното разпоредително заседание с протоколно определение от 29.09.2023г. по ВНОХД № 1648/23 г. на ПОС делото е върнато на прокурора, заради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с повдигнатото обвинение и изготвения обвинителен акт срещу подс. Ц., защото не са спазени изискванията за оформянето на обстоятелствената и диспозитивната му част по чл.246 от НПК. Със същото определение съдът е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека „Домашен арест“.

Настоящият въззивен състав намира, че при изготвянето на внесения в съда обвинителен акт не е налице допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с оформянето на обстоятелствената и диспозитивна негова част, както и да са налице неясноти при описанието на съставомернозначимите обстоятелства по повдигнатите обвинения за престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, които по своите последици да са ограничили реализирането на правото на защита от страна на подсъдимия и на неговите защитници.

Очевидно обвинителният акт е изготвен от прокурора с твърде обемна обстоятелствена част, в която не е било необходимо да се привнасят в цялост заключенията на изготвените по делото множество експертизи, а техните пряко относими елементи. Но тази констатация не може да повлияе на извода, че същият отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, защото там са описани задължителните според съдебната практика негови реквизити – престъпленията, извършени от обвиняемия, времето, мястото и начинът на реализирането им, пострадалото лице и пълните данни за личността на обвиняемия и т.н. Налице са и нужните елементи, предвидени в чл.246, ал.3 от НПК за диспозитивната част от прокурорския акт.

Посочените в атакуваното определение от съда „неясноти“ в отделни абзаци от с.2 – 4 в обстоятелствената част на обвинителния акт касаят факти, които не са дотолкова значими, че да могат по своя характер и последици, да 3 създадат затруднения при възприемането на обвинителната теза на прокурора за мотива, предизвикал извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК, поради дългогодишния конфликт между подсъдимия и пострадалия във връзка с обработваните от тях части от наследствената земеделска земя; за възникналия на инкриминираната дата и място между двамата словесен спор, който е прераснал във физически, за начина на хващане на реверите на куртката на подсъдимия от пострадалия, при което обаче се е скъсал синджира на последния и е паднал на съответните места; за взаимното им местоположение, а впоследствие за начина и разстоянието на произвеждане от подсъдимия с пушката на произведените изстрели с ловната пушка и местата на попадане на проектилите във визираните части от тялото и крайника на пострадалия; за предварителното зареждане на оръжието от подсъдимия преди срещата, естеството и броя на подготвените и използвани боеприпаси, а след изстрелите за начина на отделяне на пръските кръв от тялото на пострадалия и др. Не става ясно и какво е имал предвид окръжния съд в забележката си, че на с.2, абз.2 се съдържат обстоятелства, които не е обосновано, защо не са намерили отражение в диспозитивната част от акта, с което се е допуснало разминаване между двете части на прокурорския акт, за да се налага подобна корекция.

Визираните „неясноти“, ако са от категорията на очевидни фактически грешки са могли да бъдат изправени по реда на чл.248а от НПК, а не по избрания от първостепенния съд такъв, визиран по чл.249 от НПК.

На следващо място, настоящият състав намира за неправилно и немотивирано решението на окръжния съд да измени по свой почин мярката за неотклонение на подсъдимия Ц. от „Задържане под стража“ в по-леката „Домашен арест“. Безспорен факт е, че подсъдимият е възрастен мъж, но това обстоятелство е било съобразено при първоначалното взимане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо него преди близо 1 година. До момента няма данни да е настъпила някаква промяна, свързана с влошаване в здравословното състояние на подсъдимия, както и да е възникнала необходимост спрямо същия да се полагат грижи от неговите близки или обратно в домашни условия. Касае се за повдигнато обвинение за едно от най-тежките умишлени престъпления в нашата страна, с оглед на предвидените от законодателя наказания, като производството до момента се 4 провежда в рамките на разумните срокове. В този смисъл все още не е отпаднала, съобразената при първоначалното взимане спрямо подс. Ц. на найтежката мярка за неотклонение реална опасност от извършване на друго престъпление, като промяната й в по-лека такава не би могла на настоящия начален етап от съдебното производство да постигне успешно целите, визирани в чл.57 от НПК. Това налага да се уважи протеста на прокурора и да се отмени определението на окръжния съд и в тази му част.

Подадената по този повод частна жалба от името на частните обвинители на техния повереник – адв. Д. е процесуално недопустима, тъй като съгласно чл. 78, ал.1 и 2 от НПК, функцията им съдебната фаза от процеса е само да поддържат в съда обвинението наред с прокурора, като биха могли да продължат да го поддържат, дори и ако прокурорът заяви, че няма да го направи. В този смисъл подобна тяхна функция, свързана с атакуване на преценката на съда за адекватната мярка за неотклонение спрямо подсъдимия, за разлика от тази на прокурора, не е предвидена в закона.

В заключение, необосновано и незаконосъобразно окръжният съд е преценил, че така изготвения от ОП - Пловдив обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 и 2 от НПК, като са били ограничени процесуалните права на обвиняемия и на неговия защитник по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, което да налага прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, както и да се промени мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека такава.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се остави без разглеждане подадената частна жалба от повереника на частните обвинители, за разлика от частния протест на ОП – Пловдив, който следва да се уважи изцяло като се отмени атакуваното определение на Окръжен съд – Пловдив в горепосочените негови части и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 29.09.2023 г. по НОХД № 5

1648/2023 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която при проведеното разпоредително съдебно заседание е преценено, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и очевидни фактически грешки при изготвянето на обвинителния акт и делото върнато на прокурора.

ОТМЕНЯ определението и в частта, с която е била изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Б. Г. Ц. от „Задържане под стража“ в по-лека „Домашен арест“.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на повереника на частните обвинители адв. Р. Д. от АК – Пловдив като процесуално недопустима.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6