Определение № 18148 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18148 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110150612 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Не следва да се уважава искането на ищеца за задължаване на ответника да представени копие от трудовия му договор, тъй като същият е представен с отговора на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представени копие от трудовия му договор.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2026г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ за отмяна на наложеното на 1 ищеца със заповед № . от 18.07.2024г. дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищецът Ц. И. Н. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника „.“ ЕАД, по силата на което заема длъжността „.“ в .., както и че със заповед № . от 18.07.2024г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието при изложени мотиви, че ищецът е закъснял за работа на 15.03.2024г. Твърди, че на посочения ден не се чувствал добре и сутринта посетил лекар. След прегледа му било назначено лечение, като ищецът се разбрал с лекаря да отиде след три дни на контролен преглед. След прегледа отишъл на работното си място, където се установило, че има спешна работа и се заел да помага на колегите, като останал до края на работния ден. На третия ден отишъл на преглед и се лекарят установил, че ищецът повече не се нуждае от допълнителен отпуск. Ищецът представил болничен лист на работодателя, който обжалвал същия, като с решение болничният бил признат за антидатиран и отменен. На 01.08.2024г. на ищеца била връчена процесната заповед, издадена на 17.07.2024г. Ищецът оспорва заповедта като издадена след изтичане на преклузивния 2-месечен срок от откриване на нарушението, което счита, че е станало на 15.03.2024г. Отделно от това поддържа, че е налице противоречие в мотивите на заповедта по отношение на вписаните основания за налагане на наказанието и мотивите на същата, което препятства правото му на защита. Изрично се противопоставя да е извършил нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.

Не оспорва, че на 15.03.2024г. се е явил на работа два часа след началото на работното време, но поддържа, че това се е наложило поради необходимостта от извършване на медицински преглед, за което изрично уведомил работодателя и изложил фактите в хронологичен вид съгласно изисканите му обяснения, като не е бил запознат нито с жалбата, нито с отговорите и мотивите за отмяна на болничния лист. С оглед изложеното счита, че заповедта е незаконосъобразна, като моли същата да бъде отменена.

Ответникът „.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са обвързани с трудов договор, по силата на който ищецът изпълнява длъжността „.“ в .., както и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със заповед № . от 18.07.2024г. Счита, че наказанието е наложено законосъобразно за извършеното нарушение – закъснение с два часа за работа на 15.03.2024г., като това станало в преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като изпълнителният директор на ответното дружество бил уведомен за извършеното нарушение с Докладна записка с изх. № 0343 от 20.05.2024г. Твърди, че от посочената докладна записка, рапорт на Началник цех „Ремонтен“ в .. и рапорт на Началник смяна „Б“ ставало ясно, че на 15.03.2024г. ищецът не е бил на работното си място в началото на работната смяна в 8.30ч. и не е уведомил нито колегите си, нито преките си началници за евентуално закъснение, а се е явил на работа в 10.30ч., разписал се е в присъствения лист и е работил до края на смяната си. На въпрос на прекия си началник за причината за закъснението ищецът казал, че бил на 2 зъболекар и си правил зъбите. Твърди, че на 18.03.2024г. ищецът Ц. Н. е представил болничен лист за временна неработоспособност с диагноза „вирусна инфекция, неуточнена“ с № . за домашно-амбулаторен режим от 15.03.2024г. до 17.03.2024г., който бил издаден на 18.03.2024г., поради което и предвид противоречието на вписаната диагноза с устните обяснения на ищеца от 15.03.2024г. обжалвал болничния лист и същият бил отменен като антидатиран и издаден неправомерно с Решение № .... Поддържа, че едва след получаване на решението на .. на 16.05.2024г., с докладна записка с изх. № .. . .. работодателят бил уведомен за извършеното нарушение, поради което и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 17.07.2024г. била издадена в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Счита, че ищецът е бил наясно за какво нарушение му се налага дисциплинарно наказание, което личало от дадените писмени обяснения на ищеца, изискани от работодателя. Поддържа, че в заповедта е допусната техническа грешка, касаеща посочване на основанията по чл. 187, ал.

1, т. 3 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ в края на заповедта, доколкото от мотивите й било ясно, че наказанието се налага за дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.

1, т. 1 КТ – закъснение за работа. Поддържа и че наложеното наказание е съразмерно на извършеното нарушение при отчитане специфичната комуникационно-транспортна система, в която е ангажиран ищецът налагаща завишени изисквания за строго спазване и точно изпълнение на служебните задължения по нейната експлоатация и поддръжка и при оценка на изисканите и дадени от ищеца обяснения. Поддържа, че наказанието е наложено от представляващия ответното дружество изпълнителен директор, т.е. от лице с необходимата дисциплинарна власт съгласно чл. 192, ал. 1 КТ. С оглед всичко изложено моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, както и че на 15.03.2024г., за времето до явяване на работа в 10.30ч., е посетил лекар, тъй като не се е чувствал добре, за което своевременно е уведомил работодателя.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил предвидената в закона процедура за налагане на дисциплинарно наказание с мотивирана писмена заповед, издадена от компетентен орган, в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, че е изискал обяснения от работника преди налагане на наказанието и е обсъдил същите, че е съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, както и че ищецът е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина – закъснение за работа с два часа на 15.03.2024г.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване между страните обстоятелствата, че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема при ответника длъжността „.“ в .., че със заповед № . от 18.07.2024г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, че ищецът се е явил на работа на 15.03.2024г. със закъснение от 2 часа.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си че на 15.03.2024г., за времето до явяване на работа в 10.30ч., е посетил лекар, 3 тъй като не се е чувствал добре, за което своевременно е уведомил работодателя.

Страните са направили доказателствени искания, които считат относими към установяване на фактите, за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне едва с решението.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4