Решение № 186 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пазарджик, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Б. Бишуров

Членове:

Ани Харизанова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235200600726 по описа за 2023 година

С Присъда № 3 4 от 20.04.2023г., постановена по НЧХД № 1276/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е призната подсъдимата Г. З. С. за невиновна в това, че на 25.03.2022г., публично, в сградата на Районен съд – Пазарджик, в публично съдебно заседание по гр.д. № 20215220102937 е наклеветила А. Г. Г. от гр. Пазарджик, като му е приписала престъпление по чл. 183, ал. 1 НК с думите „в края на септември или началото на октомври 2021 г. ЧСИ ми преведе по банков път двете издръжки. Не бяха заплатени доброволно от ищеца, а ми ги преведоха от запорите. След като получих плащане изп. дело беше прекратено. “, като клеветата е разпространена по друг начин – устно, в публично съдебно заседание, в качеството на трето лице по чл. 219 от ГПК - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и т.2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. второ от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдана изцяло по така повдигнатото обвинение.

С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и в това, че в периода 06.08.2022 г.

- 04.09.2022 г., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството й на родител на Е. А.ова Г.а, не е изпълнила или по какъвто и да е начин е осуетила изпълнението на съдебно Решение № 376/02.05.2012 г. по гр. дело № 91/2012 г. на Районен съд - Пазарджик относно упражняване на родителските права или лични контакти с детето Е. А.ова Г.а на бащата А. Г. Г., по деяния както следва: 1/ на 06.08.2022 г. в гр. Пазарджик, като е организирала посещение на детето Е. А.ова Г.а в друг град ; 2/ на 20.08.2022 г. в гр.

Пазарджик, като е организирала посещение на детето Е. А.ова Г.а в друг град; 3/ на 1

03.09.2022 г. в гр. Пазарджик, като отказала да проведе разговор с А. Г. Г., относно предаване на детето Е. А.ова Г.а; 4/ на 04.09.2022 г. в гр. Пазарджик, като отказала да даде разрешение на детето Е. А.ова Г.а да остане при бащата А. Г. Г. за 10 дни – престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл . 304 от НПК е оправдана изцяло по така повдигнатото обвинение.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невиновна и оправдана изцяло и по третото й повдигнато обвинение, а именно – за това, че в периода 03.09.2022 г. – 04.09.2022 г., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е казала нещо унизително за честта и достойнството на А. Г. Г. в негово присъствие по деяния, както следва: 1/ на 03.09.2022 г., в гр. Пазарджик, му казала: „ **************“; 2/ на 04.09.2022 г., в гр. Пазарджик, му казала: „*****?“, „*****************“ – престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Г. Г. граждански иск против Г. З. С. за сумата от 1390.00 /хиляда триста и деветдесет/ лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието на 25.03.2022 г. неимуществени вреди /срам и отрицателни емоции/.

В тежест на А. Г. Г. са възложени разноските по делото, като е осъден да заплати на Г. З. С. сумата от 2700 / две хиляди и седемстотин/ лв., представляваща сторени от нея разноски в производството, както и държавна такса в размер на 55,60 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

С Определение № 414 от 20.06.2023г., постановено по НЧХД № 1276/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба от А. Г. Г. с вх. № 9845/26.04.2023г., с която се иска да се измени Присъда № 3 4 от 20.04.2023г., постановена по НЧХД № 1276/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик в частта за разноските, като се намали размерът на същите.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от А. Г. Г., в която са изложени съображения за нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се за неправилен изводът на съда за липса на субективна страна на деянието от 25.03.2022г., доколкото подсъдимата е съзнавала престъпния характер на приписваното деяние и неистинността му. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че не е налице осуетяване на режима на лични отношения на детето с тъжителя в периода 06.08.2022 г. - 04.09.2022 г., тъй като подсъдимата имала причина за завеждане на детето в друг град, а освен това, въз основа на Определение от 23.09.2021г., нямала и правното задължение за предаването му на тъжителя. Навеждат се доводи за необоснованост на изводите на съда и по отношение обвинението за обида, осъществена на 03.09.2022г. и на 04.09.2022г. Прави се възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство, изразяващи се в отказ на съда да конституира детето като пострадал и неуведомяване на дирекция „Социално подпомагане“, която да предприеме действия в негова защита.

2

С допълнение към въззивната жалба се доразвиват доводите на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неосигуряване на възможност на детето да участва в първоинстанционното производство.

Изразяват се допълнителни аргументи за неправилност извода на съда за липса и на обективна страна на деянието от 25.03.2022г., доколкото с инкриминираните думи подсъдимата разгласила позорни обстоятелства спрямо тъжителя, което останало необсъдено от първоинстанционния съд. Сочи се за неизяснено и обстоятелството дали има неплатени издръжки от тъжителя и за кои месеци се отнасят те. Допълва се, че изводът на съда относно липса на посочване на време, място и предмет на престъплението по отношение деянието от 25.03.2022г., също бил неправилен, тъй като обществената оценка за подобен тип твърдения била в еднаква степен отрицателна, независимо от това за кои конкретно месеци се отнася твърдението за неплащане на издръжка. Излагат се подробни аргументи за необоснованост на изводите на съда и превратно тълкуване на показанията на свидетелката Б. Г.а и по отношение обвинението за осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителските права или лични контакти на тъжителя с детето Е. А.ова Г.а. Сочат се подробни съображения и против приетата от съда несъставомерност и недоказаност на деянието от 04.09.2022г., тъй като по делото безспорно били установени изречените думи от подсъдимата спрямо тъжителя на посочената дата.

Прави се допълнително възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на принципа за безпристрастност от първоинстанционния съдебен състав, като се пояснява, че се касае за несъгласие с използваните от първоинстанционния съд думи и изрази при постановяване на мотивите на присъдата. С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава по всички обвинения.

Постъпила е и въззивна частна жалба срещу Определение № 414 от 20.06.2023г., постановено по НЧХД № 1276/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в която са изложени съображения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за недопустимост на молбата за изменение на присъдата в частта за разноските, доколкото цялата присъда подлежала на въззивно обжалване, като жалбоподателят извежда аргументите си за правото му да обжалва само части от присъдата именно от легитимацията си да я обжалва и в цялост. Сочи се, че присъдените в полза на подсъдимата разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция са прекалено завишени, както и че липсват доказателства за реалното им заплащане. Моли се да бъде отменена присъдата в частта за разноските, алтернативно – да бъде изменена, като разноските бъдат намалени.

Срещу въззивната жалба, допълнението към нея и срещу въззивната частна жалба са постъпили възражения от Г. С., чрез защитника й – адв. Ц. М., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбите, а по отношение на въззивната частна ж а л б а - и за нейната недопустимост. Моли за потвърждаване на обжалваните първоинстанционни съдебни актове.

3

В проведеното открито съдебно заседание частният тъжител моли да се отмени присъдата и да се постанови осъдителна такава по всички обвинения, като развива доводи за необоснованост на обжалваните първоинстанционни съдебни актове и доказаност на вменените престъпления.

Защитата изразява становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на първоинстанционната присъда и определение. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивната инстанция.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и като провери изцяло така постановената присъда и определение съгласно правилата на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по долупосочените съображения:

При направения самостоятелен анализ на събраните по предвидения процесуален ред по делото доказателства, настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 376 от 02.05.2012г., постановено по гр.дело № 91/2012г. по описа на Районен съд – Пазарджик, бил прекратен с развод по взаимно съгласие бракът между частния тъжител А. Г. Г. и подсъдимата Г. З. С., като родителските права по отношение на роденото от брака им дете Е. А.ова Г.а били предоставени да се упражняват от майката. На бащата А. Г. бил определен режим на лични отношения с детето, съгласно който имал право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя с преспиване, както и на два пъти по десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Определена била месечна издръжка в размер на 130лв., която бащата да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител, считано от 02.05.2012г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката. След развода им, отношенията между частния тъжител и подсъдимата силно се влошили.

Със спогодба, постигната на 23.09.2021г. по НЧХД № 909/2021г. по описа на Районен съд - Пазарджик, подсъдимата Г. С. се задължила всяка първа и трета събота и неделя от месеца в диапазона между 10,00ч. и 11,00ч. да подготвя детето Е. А.ова Г.а и да го предоставя на бащата на адреса, на който живее майката, като полага стремеж детето да се среща с баща си с желание и усмивка. Със същата спогодба бащата се съгласил, че детето би могло да не остане с преспиване между събота и неделя в дома му, както и само да определи времето на престой в неговия дом за съответната събота и неделя.

4

Поради затрудненията, които подсъдимата С. срещала при установяването за кой месец се отнасят плащанията на задължението за издръжка от страна на Г. и поради това че били налице забавяния в изплащането на някои от вноските, на 05.04.2021г. от тел.номер *** Г. С. изпратила съобщение на частния тъжител в приложението „***“ със следния текст: „****************“.

С жалба от 23.07.2021г. Г. С. сезирала Районна прокуратура – Пазарджик с твърдение за неплатени вноски за м.декември 2020г., м. юни 2021г. и м. юли 2021г. по задължението на А. Г. за заплащане на издръжка на детето Е. Г.а. След извършена предварителна проверка по случая, на 07.10.2021г. било образувано ДП № 841/2021г. по описа на РУ – гр.

Пазарджик за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че след като е имало осъждане да се издържа свой низходящ – детето Е. А.ова Г.а, чрез заплащане на месечна издръжка от 130 лв., не е било изпълнено това задължение за две месечни вноски. В разпита си като свидетел А. Г. заявил, че заплащал редовно вноските по издръжката на дъщеря си, като в периода от м.декември 2020г. – м.февруари 2021г. е допуснал известно забавяне при изпълнение на задължението си, но в последствие е платил дължимите вноски, включително е предплатил за няколко месеца напред. На 12.11.2021г., в проведения разпит в качеството й на свидетел по ДП № 841/2021г. по описа на РУ – гр. Пазарджик, Г. С. заявила, че след по-обстоен преглед на банковото извлечение, представено от самата нея в хода на провежданото разследване, установила, че всички задължения на А. Г. за заплащане на издръжка били изпълнени, макар и със закъснение, като липсвала единствено вноската за м. юни 2021г. При тези обстоятелства, с постановление от 13.11.2021г. на РП - Пазарджик било прекратено наказателното производство по ДП № 841/2021г. по описа на РУ – гр. Пазарджик.