Решение № 178 от 11.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Р., 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520200069 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-2400379/13.12.2024г., издадено от Директор на ДИТ - Р., против „БАЛКАН ФЮЧЪР“ЕООД с ЕИК 206736986, за нарушение на чл.26, ал. 3 във вр. с чл.26, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на основание чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.

Срещу постановлението е подадена в законоустановеният 14-дневен срок жалба от „БАЛКАН ФЮЧЪР“ЕООД, чрез адв.Т.Б. /упълномощена/. В нея се моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител /адв.Т.Б./, поддържат жалбата и прилагат по делото нови писмени доказателства.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, не изпращат представител.

Районна прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.10.2024г. при извършване на проверка по работни места по Закон за насърчаване на заетостта на ю.л. „Балкан Фючър“ЕООД, в обект на контрол - офис, гр.Р., ул.„****“№80, ет.1, (в качеството му на посредник) притежаващо Удостоверение от Министерство на труда и социалната политика, регистрирано под №3364 от 22.07.2022г. да извършва посредническа дейност по наемане на работа за Република България, било констатирано от контролен орган, че посредникът не е уведомил в законоустановения 10-дневен срок Агенция по заетостта за промяна на адреса на офиса за извършване на посредническа дейност открит офис в гр. Р., ул.„****“№80, ет.1. Управляващия дружеството писмено декларирал, че посредническа дейност в посочения офис се извършва от 1 м.05.2024г.

На 14.10.2024г. при извършване на проверка по документи, управляващия дружеството писмено декларирал, че не е подал уведомление до Агенция по заетостта, относно вторият офис в гр. Р., ул. „****“№80, ет.1, и че посредническата дейност в посоченият офис се извършва от м.05.2024г. Въпреки че от м.05.2024г. осъществява посредническа дейност в офис в гр. Р., ул.„****“№80, ет.1, посредникът до 17.10.2024г. не е уведомил Агенция по заетостта. Видно от писмо с вх.№24124152/17.10.2024г. от Агенция по заетостта, от посредникът не е постъпвало уведомление за изменения или допълнение на документите, послужили като основание за регистрация, в т.ч. за адреса в гр.Р., ул.„****“№80, ет.1.

След преценка на гореизложената фактическа обстановка, св.П.П. преценила, че жалбоподателя е нарушил чл.26, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, след което съставил против него АУАН №18-2400379/25.11.2024г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна, но не по посочените в нея мотиви.

Наказателното постановление е издадено против търговеца – жалбоподател затова, че не е спазил законоустановения срок от 10 дни след настъпване на изменението или допълнението на документите послужили като основание за регистрацията му - от м.05.2024г. - до 17.10.2024г. жалбопадателят не е уведомил Агенцията по заетостта, че има открит нов офис на фирмата с адрес гр.Р., ул.“****“№80, ет.1 /освен първоначалния офис на адрес : гр.Р., ул.“****“№1, вх.2, ет.5, ап.15/. Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си за подаване на данъчната декларация за този отчетен данъчен период, жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

Съгласно §.1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

По делото става ясно, че от нарушението, обективно не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици, не са причинени вреди на фиска.

2

Същото било установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения на ю.л.- жалбоподател. Извършеното административно нарушение за неспазване на трудовото законодателство се явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в нейния краен минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай и без вредоносни последици.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27, чл.28 и §.1, ал.1, т.4 от ДР от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че трудовото законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗНЗ.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, само защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице и други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.26, ал.3, вр. с ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

3

Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата. Съдът констатира, че поисканите от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в тежест на АНО разноски в размер на 400,00 лв. са закономерно определени във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.2 вр. с ал.4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-2400379/13.12.2024г., издадено от Директор на ДИТ - Р., против „БАЛКАН ФЮЧЪР“ЕООД с ЕИК 206736986, с което за нарушени на чл.26, ал. 3 във вр. с чл.26, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа и на основание чл.85, ал.4 във връзка с чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „БАЛКАН ФЮЧЪР“ЕООД с ЕИК 206736986, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ДИТ - София да заплати на „БАЛКАН ФЮЧЪР“ЕООД с ЕИК 206736986, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. /петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р., в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

4