Решение № 10678 от 21.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10678 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110145159 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. М. Й., А. Л. Ф., М. Л. Й., Д. Н. С., Е. Ф. Р. и И. Ф. Й., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1596.93 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл.2..., за периода 01.05.2018 г – 30.04.2020 г., както и на сумата 23.38 лева - главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.06.2018г.29.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 235.83 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 03.06.2021г., както и на сумата 4.69 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2018г. - 30.06.2021г.

Сумите се претендират разделно, при следните квоти: от по 1/12 от ответниците А. М.

Й., А. Л. Ф. и М. Л. Й., в качеството им на наследници на Л. Ф. Й.; по 3/12 от ответника Д.

Н. С., в качеството й на наследник на Н. Ф. Й.; по 3/12 от ответника Е. Ф. Р. и по 3/12 от ответника И. Ф. Й..

Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния 1 топлоснабден имот, като негови собственици, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от името на ответника А. М. Й., чрез назначения особен представител – адв. Н., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищеца и да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период. Навежда довод, че представеният от ищеца договор, сключен с ФДР „Електрон Комерс“- гр. Велико Търново и представител на Етажната собственост на сградата, в която се намира процесния имот, не е действал за процесния период, тъй като е преустановил действието си на 03.09.2007 г. Оспорва по съдържание приложените от ищеца към исковата молба извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като прави искане за открИ.е на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на същите и възразява по приемането им като доказателства по делото, доколкото нямат характеристиките на писмен документ, тъй като следвало да съдържат подписи на съставителите ги лица.

Ответникът А. Л. Ф., чрез назначения особен представител – адв. Й., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е доставял до процесния имот в количество топлинна енергия в претендираната стойност и с необходимото качество за предоставяните от дружеството услуги. Навежда довод, че претендираните от ищеца суми са недължими, с оглед неизпълнение на изискванията сметките да се изготвят при реално енергийно потребление, като в тази връзка счита за приложима разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. При евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Ответникът М. Л. Й., чрез назначения особен представител – адв. И., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от името на ответника Д. Н. С., чрез назначения особен представител – адв. Т., с който оспорва иска. Оспорва да е потребила топлинна енергия, поради което и да дължи претендираната от ищеца стойност на тази услуга. Релевира възражение за погасяване на задълженията по давност с изтичането на 3-годишен срок, с оглед тяхната периодичност.

Ответникът - Е. Ф. Р., не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът - И. Ф. Й., чрез назначения особен представител – адв. Т., е депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна неподсъдност на делото, с оглед постоянния адрес на ответниците. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, по което да е клиент на топлинна енергия за предоставяните от ищеца услуги. Оспорва ищецът да е 2 доставил топлинна енергия в количество, която да е на стойност в размер на исковата претенция, както и оспорва да е ползвал топлинна енергия в претендирания обем. Поддържа, че начислените от ищеца вземания се претендират, без да са извършвани реални отчети в топлоснабдения имот, а изготвените документи съставляват частни такива, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, като в тази връзка оспорва същите по съдържание. Оспорва общият водомер в абонатната станция на сградата да е преминал изискуемата метрологична проверка и да съставлява годно средство за измерване.

Поддържа и да е налице нищожност на чл. 32 от ОУ за доставка на топлинна енергия, поради противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, доколкото се ограничават правата на потребителя чрез изискването да се заплаща оспорено количество топлинна енергия, чието правилно отчитане зависи изцяло от доставчика на услугата. Оспорва да е дължима и претендираната цена за услугата дялово разпределение, тъй като такава услуга не е предоставяна от ищеца. С оглед неоснователността на главните искове, оспорва да са дължими и акцесорните претенции за лихва за забава. Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът моли предявените искове да се уважат. Претендира разноски.

Процесуалните представители на ответниците молят исковете да се отхвърлят. Оспорват приетите заключения като изготвени само на база документи на ищеца, които не са представени. Оспорват качеството на потребител на ответниците. От адв. Й. е постъпила писмена защита по спора, в която допълнително е релевирано възражение, че квотите, при които се търси задължението, при евентуалното уважаване на исковете, не са правилни.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 15.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Електрон Комерс“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 03.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. В случая обаче, услугата по дялово разпределение се извършва от ищеца. Това обстоятелство се доказва от заключението по СТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на 3 имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото от експертното заключение се установява, че за исковия период услугата дялово разпределение се е осъществявала от „Топлофикация София” ЕАД.

Доказването на обстоятелството кой осъществява услугата прави неоснователни релевираните възражения за преустановяване действието на по-рано сключен договор с друга ФДР.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имот, който установява, че на 24.08.1995г. топлоснабдения имот – апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж.к. Д., бл. ...., е придобит от А. Р. И..

А. Р. И. е починал на 15.11.2011г. и е оставил за свои наследници:

Е. Ф. Р. /сестра/;

И. Ф. Й. /брат/;

Н. Ф. Х. /сестра/;

Д. Н. С. – племенница, по заместване на своята майка, която е била сестра на общия наследодател – Н. Ф. Й.;

А. Л. Ф. и М. Л. Й. /племенници, по заместване на своя баща – брат на общия наследодател, починал преди него – Л. Ф. Й./.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че по силата на наследствено правоприемство посочените по-горе наследници са собственици на процесния имот, както следва: за Е. Ф. Р. 2/10 ид.ч., за И. Ф. Й. 2/10 ид.ч., за Н. Ф. Х. 2/10 ид.ч., за Д. Н.

С. 2/10 ид.ч., за А. Л. Ф. 1/10 ид.ч. и за М. Л. Й. 1/10 ид.ч.

Като собственици на имота те се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците, защото доказателства за противното не са налични по делото.

Като ответници по делото обаче са посочени само лицата Е. Ф. Р., И. Ф. Й., Д. Н. С., А.

Л. Ф. и М. Л. Й.. Не е посочена като ответник наследника Н. Ф. Х. Същевременно, като 4 ответник е посочено лицето А. М. Й. – преживяла съпруга на Л. Ф. Й., наследник на покойния общ наследодател в качеството му на брат, но починал преди него. Ето защо, по право на заместване, неговият дял от наследството се поема само от неговите деца, но не и от неговата съпруга, поради което тя не се явява собственик на имота. Няма данни по делото, а не се въвеждат и такива твърдения, че А. Й. е ползвател на имота, поради което съдът намира, че това лице няма качеството на потребител. На това основание предявеният срещу нея иск подлежи на отхвърляне.

По делото е поставен спор срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за процесния период и досежно размера на търсените вземания, предвид възражението на някои от ответниците за изтекла погасителна давност, а именно А. Л. Ф., М. Л. Й., Д. Н.

С., И. Ф. Й.. Възражение за погасяване на вземането по давност не е релевирано от Е. Ф. Р. и А. М. Й. /спрямо последната, както се посочи, предявените искове подлежат на отхвърляне на друго основание/.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.