Решение № 2763 от 17.04.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7617/2018
- Вид
- Решение № 2763
- Подписан
- 17.04.2019
- Състав
- СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е №
София, 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Габриела Лазарова при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа докладваното от ……………….съдия Михайлов ………...…в.гр.д. № 7 617....... по описа за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „О.1“ ЕООД, с която оспорва решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокирани доводи, че съдът неправилно е направил преценка на доказателства (разменена кореспонденция) като по този начин е приел за установено, че изпълнителя е представил цялостен дизайн.
Твърди, че и съдебно-техническата експертиза не е установила към кой момент е изпълнено възложеното. Твърди, че ищецът не е установил подписването на двустранно споразумение за удължаване на срока, липсва приемане на работата.
Твърди, че решението на противоречи на съдебната практика, която константно приема, че възложителят изпада в забава, само когато неоснователно отказва приемането на работата или неоказва съдействие за това. Твърди, че се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради констатирането на редица неточности в изработеното.
Твърди, че съдът неправилно е приел за основателен и предявеният акцесорен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира разноски и пред двете инстанции.
Ответникът по тази въззивната жалба „С.” ООД оспорва същата. Твърди, че наведените жалбата доводи са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди, че от доказателствата се установява, че страните са уговорили продължаване на срока чрез разменената кореспонденция, както и че е налице изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя.
Твърди, че от същата кореспонденция не се установява посочването на конкретни недостатъци, а от СТЕ се установява, че изработеното съответства на договореното. Моли съда да потвърди атакуваното и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и изразени в съдебно заседание и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 358 094 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 24 116/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 79 състав, че съдът е осъдил „О.1“ ЕООД да заплати на „С.“ ООД, на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, сумата от 167.58 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима и незаплатена цена по чл. 2, ал. 3 от договор за изработка на уебсайт по поръчка от 08.12.2015 г. за покупка на домейн име, SSL сертификат и за хостинг; сумата от 1 800 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 2 от договора за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.04.2016 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 10 от договор за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., като е отхвърлил иска за сумата над 150 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. или за сумата от 50 лв.; осъдил е „О.1“ ЕООД да заплати на „С.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, сумата от 758.78 лв., представляваща разноски по делото и е осъдил „С.“ ООД да заплати на „О.1“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ЕПК, сумата от 9.04 лв., представляващи разноски по делото.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 08.12.2015г. между „О.1“ ЕООД, в качеството му на възложител и „С.“ ООД, в качеството му на разработчик (изпълнител), е сключен договор за изработка на уеб сайт по поръчка, по силата на който ищцовото дружество е поело задължението да изработи и предостави на ответника информативен уеб сайт с функционалност и информационни архитектура съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, срещу поемане на насрещно задължение за заплащане на възнаграждение в общ размер от 2 000 лв. и допълнително начислен ДДС. Видно от договора плащането на работата е уговорено на етапи - аванс в размер на сумата от 500 лв., дължим в срок до 5 работни дни от сключване на договора срещу представена фактура, и окончателно плащане в размер на сумата от 1 500 лв., платими в срок до 5 дни от изработката на уеб страницата срещу представена фактура и приемно-предавателен протокол. Видно от чл. 2, ал. 3 от договора, в срока за предаване на аванса и срещу представена фактура възложителят дължи да заплати на разработчика и сума в общ размер от 139.65 лв., от които 58.75 лв. за покупка на домейн име, 27.50 лв. за покупка на SSL сертификат и 53.40 лв. за хостинг - всички за една година с допълнително дължим ДДС. Страните са постигнали договореност разработването на уеб сайта да се извърши до 18.01.2016 г. и да го предостави на възложителя в работеща форма, както и срокът за изпълнение може да бъде удължен при поставянето на допълнителни изисквания от страна на възложителя, водещи до увеличаване на количеството и съдържанието на работата, което ще се осъществява с допълнително писмено споразумение между страните. В клаузите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 са регламентирани правото на разработчика, респ. насрещното задължение на възложителя за предоставяне от страна на последния на съдействие и информация, необходими за изпълнение на договора, а в клаузата на чл. 7 всеки от тях да подпомага комуникацията и да не забавя работния процес.
Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, че същите са уговорили неустойка при забава в изплащането на възнаграждението в размер на 0,1 % на ден върху неиздължената сума, но не повече от 10 % от общо дължимата, а с разпоредбата на чл. 19 страните са постигнали съгласие всички съобщения и уведомления, както и цялата кореспонденция помежду им във връзка с договора да се осъществява в писмена форма по електронната поща на конкретно вписаните в същия адреси.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 500 лв., представляваща договореното авансово плащане, както и, че „С.“ ООД е започнало работа във връзка с изработване на уеб сайта.
От представените по делото като писмени доказателства разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че ищцовото дружество е напомнило за материалите, необходими за започване работата по процесния уеб сайт ден след подписването на договора, а на 28.12.2015 г. ищецът е изпратил електронно съобщение до ответника със списък от данните, които следва да му бъдат изпратени, за да е възможно довършването на сайта в уговорения срок. Със съобщение от 09.01.2016 г. разработчикът е изпратил на възложителя цялостен дизайн с пълна обосновка и с ново искане за изпращане на необходимата информация, а със следващо съобщение от 11 януари е посочил, че поради липсата на направени коментари във връзка с визуалната част ще започне техническата работа с цел своевременно пускане на сайта. На 22 януари до ответника е изпратено съобщение, с което ищецът го уведомява, че около 99 % от работата по уеб сайта за уиски феста е завършена, поради което същият вече може да бъде показан. Поискано е ответникът да изкаже впечатленията си, като е подчертано, че изпълнението на останалата част от работата, а именно текстове, снимки, локация, лектори, master класове, име на феста, е в зависимост от неговите усилия. Със съобщение от 26 януари са изпратени данни за електронния адрес, на който сайтът може да бъде прегледан, с посочени парола и потребителско име.
Изяснено е, че към този момент работата по последния е завършена и ще продължи след получаване на необходимата информация. На 29 януари на възложителя е изпратена проформа фактура за окончателното плащане с ново напомняне за нужните данни. От приложените разпечатки се изяснява, че кореспонденцията между страните във връзка с изпълнение на договора е продължила и през месеците февруари и март 2016 г. с изпращане от ответника на информация относно мастър клас, лога, лектори, място на събитието. Установява се, че на 01.03.2016 г. от електронен адрес на ищеца до този на ответника е изпратено съобщение, в което е описан подробен план за действие с оглед целта, поставена между страните при проведен разговор за пускане на първата версия на страницата на 11 март и включващ работа по следните етапи: заглавна страница, събитието, новини, дегустации, лектори, билети, брандове, участници в изложението и локация.
Изяснява се, че в отделните етапи са предвидени дейности, които следва да бъдат реализирани от разработчика, но и такива от самия възложител, изразяващи се в изпращане на разнородна информация - снимки, резюме на събитието, списък на майсторските класове, текст, който представя лекторите, както и техни снимки и биографии, текстове с описание на всеки билет и цени, лога на всички брандове участници. В отговор, още същия ден ответникът е изпратил съобщение, с което благодари за изпратения план. На 7 март ищецът е поискал от възложителя да представи всички необходими материали за пускане на сайта до края на работния ден на 9 март, доколкото в противен случай срокът за пускане ще бъде преместен след уговорената дата - 11 март.
Видно от същата електронна кореспонденция, че 15.03.2016 г. „С.“ ООД е напомнило, че пускането на сайта е обусловено от окончателното плащане. „О.1“ ЕООД е изпратило за публикуване информация към секция новини, часове на събитията по дати и такава, касаеща билетите. След комуникация между страните ответното дружество, в качеството си на възложител по процесния договор, е изразило становище, че купува продукт, който не харесва като дизайн и, че е останал неудовлетворен от работата на разработчика. С ново съобщение от 23 март ищецът е отправил предложение към ответника да окаже необходимото съдействие за завършване на уеб сайта като в 3-дневен срок представи цялата информация за попълване на съдържанието му. На 29 март „С.“ ООД е изпратило на електронния адрес на ответното дружество покана за заплащане на сума в общ размер от 1 967.58 лв. с вкл. ДДС, дължима за извършената работа по договора за изработка на уеб сайт по поръчка от 08.12.2015 г., в която е оспорило наличието на основание за едностранното му прекратяване на основание чл. 17, ал. 1, както и издадената за претендиралата сума фактура № 70 от 29.03.2016 г.
От събраните писмени доказателства се изяснява, че ответникът е изготвил уведомление от 25.03.2016 г. за прекратяване на договора за изработка на уеб сайт от 08.12.2015 г., адресирано до „С.“ ООД, с което на основание чл. 17, ал. 1, предл. 3 от същия е отправил тридневно предизвестие за прекратяването му поради лошо и забавено изпълнение от страна на разработчика, като е поискал и възстановяване на авансово заплатената сума. Приложена е и товарителница от 25.03.2016 г., в която е отразено, че на тази дата на ищцовото дружество, чрез неговия управител са връчени документи, изпратени от „О.1“ ЕООД, без последните да са описани и без подпис на лицето - получател.
От заключението на съдебно компютърно
- техническата експертиза, се установява , че уеб сайтът е динамичен, състоящ се от две части - административни, достъпни единствено с потребителско име и парола, през която се управлява съдържанието на втората - публичната част, видима за всеки потребител, в конкретния случай заключена, като се помещава на сървър. В тази връзка вещото лице уточнява, че възложителят има възможност да променя съдържание, текст, картинки. Изяснено е, че процесният уеб сайт отговаря на договорните фунционалност и дизайн - да бъде модерен и информативен сайт, позволяващ редакция на съдържанието, работа без познание на програмен език и промени по изображенията и текстовете, да съдържа начало, новини, информация за майсторски класове и лектори, локация и контакти. Вещото лице е установило, че като функционалност изработеният сайт съвпада с изпратения от ответника пример, налице е линк към сайт за продажба на билетите. Уточнено е, че функционалната част на уеб сайта е изпълнена, като не е попълнено актуалното съдържание в отделните секции, в тази за изложителите са поставени единствено лога, а в тази, озаглавена „Общи условия“ - линк към сайт. Вещото лице твърди, че при принтиране на хартиен носител на съдържанието на уеб сайт не е задължително виждащото се на екрана на монитора да съвпада с това, което се разпечатва на хартиен носител, което може да бъде зададено при допълнително създаване на .css файлове. В показанията си дадени в съдебно заседание експертът уточнява, че между страните е водена продължителна електронна кореспонденция, в които съобщения възложителят е написал в кои части да бъде следва да бъде написано нещо, а ищецът ги е изпълнил. Конкретизира, че според приложението към процесния договор не е налице клауза, предвиждаща задължение за разработчика да изпълни сайта по начин, позволяващ да изглежда добре при снемането му на хартиен носител.