Решение № 2467 от 24.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2467 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110147113 по описа за 2021 година искове с пр.осн. чл. 226, ал. 2-3 и чл. 220 от КТ:

Ищецът - СВ. ЮЛ. К., твърди, че работил в ответното дружество - ФИРМА.

Правоотношението било прекратено от страна на работодателя, който не спазил срока на предизвестие, а освен това и задължал трудовата книжка на ищеца за периода от 14.06.2021г. до 30.06.2021г.

Във тази връзка моли ответникът да се осъди да му се заплати:

- сумата от на 4 840,24 лева, като размерът е определен съгласно чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ (обезщетение за 13 дни от м. юни 2021 г., като за база при изчислението е взето последното получено пълно брутно трудово възнаграждение от ищеца); и

- сумата от 13 031,42 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане срока на предизвестието за 13 работни дни за м.юни 2021г. и 22 работни дни за м.юли 2021г.

Претендира и разноски.

Ответникът – ФИРМА, оспорва иска – правоотношението било прекратено на различно основание, а освен това работникът отказал да си получи трудовата книжка, оформена своевременно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

1 от фактическа страна:

Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение (ТД от 05.04.2021г.).

Срокът на предизвестие е 60 дена, като сделката е със срок за изпитване (чл. 3).

Със Заповед от 11.06.2021г. (предполага се, че тогава е и достигнала до знанието на работника, съобразно изложеното в исковата молба), правоотношението е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, считано от 14.06.2021г. (това е и удостоверението в трудовата книжка – л. 15, гръб). Датите в документа са:

- тази на издаване – 11.06.2021г.;

- тази от която работодателят желае да се прекрати правоотношението – 14.06.2021г.;

- на връчване – 14.06.2021г. и

- на изпращане – 17.06.2021г. (тезата на ответника, че тази дата е добавена впоследствие, не е неприемлива; няма нинкакво задължение за евентуало ръкописно добавяне – изложеното в молба – л. 92);

Трудовата книжка е върната на ищеца на 30.06.2021г. с Приемо-предавателен протокол (тогава е връчена и Заповедта за уволнение), като преди това е изпратена Телепоща на 24.06.2021г., която е оформена като непотърсена – 25.06.2021г., според печата (л. 31). Адресът е този, посочен в исковата молба – гр. С..

Депозирано е заключение на СТЕ, голословно оспорено от ответника и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 01.06.2021 г. в 18:09 ч. от V.

V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и . N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”, като отговор на Съобщение 1

Прикачено е Заявление Предизвестие за напускане (видно от изображението в експертизата), става въпрос за документа, находящ се на л. 18.

В него се иска да се прекрати правоотношението на основание чл. 325, ал. 1 от КТ (по взаимно съгласие – считано от 01.07.2021г.), и евентуално, а не алтернативно (както е посочено в исковата молба - Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.), заявлението да се счита такова по чл. 326, ал. 1 от КТ

В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 01.06.2021 г. в 18:09 ч. от V.

V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и I. N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”, като отговор на Съобщение 1

Отговорът е на английски език (документът на л. 19). В превод гласи следното:

Благодаря за твоя e-mail: жалко е за нас, че ще напуснеш компанията, но ти желая успех в бъдещите ти дейности. Нека запазим 2-месечния период на предизвестие, тъй като се затрудняваме да намерим подходящи front-end web разработчици, и ще ни е нужно малко време за процеса по назначаване. Неке се споразумеем на 2 месеца, става ли? Към него няма 2 прикачени файлове.

В папка “Пратени” е налично съобщение, изпратено на 02.06.2021 г. в 09:19 ч. от V.

V. (имейл) до „S. K.“ (имейл) и I. N. (имейл) и явно копие до T. Y. (имейл) с тема “L. N.”, в продължение на разговора от Съобщения 1 и 2.

В отговора се сочи, вече от ищеца: Здравейте И. и В., с този e-mail аз официално ви изпращам моето предизвестие за напускане … Има съществена възможност аз и семейството ми да мигрираме в Обединеното Кралство. Това е единствената причина за моето решение.

Разменена е и друга кореспонденция, която включва и уволнителната заповед и протокола.

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. К.а (преценение по реда на чл. 272 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца). От показанията ù се установява, че бил изпратен email-ът за прекратяване на правоотношението. После страните се съгласили за 2 месеца.

Ищецът искал да използва двумесечното предизвестие (това се потвърждава и от писмената му защита – л. 136). След 2-седимици обаче му обяснили, че го освобождават (това е становището и на ищеца, изразено в о.с.з. от 25.11.2021г. – л. 74). Тогава не му върнали трудовата книжка. Първоначално работодателят отричал да съхранява книжката, но тя била намерена и върната впоследствие, като първо го извикали на 29-и, но я върнали едва на 30.06.2021г. Заради срока на уволнение ищецът не могъл да си намери друга работа.

Имал уговорка за Великобритания и именно по тази причина и напуснал. Поради задържането на книжката не успял да си намери работа или да се регистрира на борсата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, но не намира, че те не установяват по безсъмнен начин търсене на работа или посещение в бюрото по труда (повече съображения са изложени по-долу). от правна страна:

1. по иска с пр.осн. чл. 220 от КТ:

Съгласно О. на ВКС от 19.03.2014г., I г.о., по ч.гр.д. № 808 по описа за 2014г.: Първо, съдебната практика константно приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (решение № 203/ 30.05.2010 г. ВКС, ІІІ-то ГО, последвано от множество други по реда на чл. 290 ГПК). Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (чл. 326, ал. 1 от КТ).

Според вещото лице e-mail-ът на ищеца е достигнал до г-н V. V. (В. В.), който, според ТР, а и пълномощното по делото (л. 77), е един от управителите на дружеството.

Трудовият договор се прекратява:

1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

3

3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора (чл. 335, ал. 2, т. 1 и 3 от КТ).

Ако работникът отправи волеизявление за прекратяване на правоотношението на основание по чл. 326 от КТ, това е потестативен акт, който прекъсва правната връзка. Не е необходимо последващо саниране (одобрение) от страна на ответника. Работодателят издава заповед за прекратяване на правоотношението, но за разлика от тази по чл. 71, ал. 1 от КТ – която също е потестативна (както е в случая), тя би имала само констативно значение за ориентация на служителя ТРЗ и нищо повече. Или доводът на дружеството за обратното е неоснователен.

Изключително често срещана процесуална злоупотреба е да се оспорва като недоказан факт, за който страната знае или следва да знае дали се е осъществил.

До работодателя е изпратено ел.съобщение, което е достигнало до него, тъй като е налице и отговор – искането за 2 месеца. То представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Приложими са още чл. 4 от закона – относно авторството; чл. 8 относно потвърждаването и чл. 13, ал. 1 – относно подписа.

Така, юридически хронологично (но и с оглед на момента на потестативен ефект) релевантните волеизявления са се случили в следния ред:

1. ищецът уведомява на 01.06.2021г. работодателя си, че желае правоотношението да се прекрати или по взаимно съгласие, но считано от следващия месец - 01.07.2021г., а ако това не може да се случи, молбата да се счита за предизвестие, а то, съобразно посоченото по-горе, е 2 месеца (т.е. 01.08.2021г.).

Волеизявлението на работника може и да се входира в деловодната система на дружеството работодател, което действително би улеснило доказването на потестативния акт, но това въобще не е нормативно изискване. Никакъв особен „надлежен ред“ не съществува – релевантно е само достигането на информацията до представляващите дружеството.

2. малко по-късно, но на същия ден, работодателят се съгласява с втората хипотеза.

3. на 14.06.2021г. правоотношението действително е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, тъй като срокът на предизвестие на ищеца не е изтекъл. Различна би било хипотезата, ако работникът бе поискал да не спази срока за предизвестие, но волята му е била различна.

Работодателят може да развали договора (да се разбира да уволни работника) и няма значение дали потестативното му волеизявление е законосъобразно или не (т.е. дали има право или не да го стори). Уволнението прекъсва трудовоправната връзка. Ако работникът желае, той може да се защити като предяви искове, уредени в нормата на чл. 344 от КТ.

4

Защита под формата на възражение, какъвто опит бе направен в това производство – е недопустим (л. 136, гръб – доводът, освен другото, е и процесуално преклудиран).

Предвид електронната кореспонденция на страните, съдът намира, че прекратяването на правоотношението от страна на работодателя, тъй като то е първо и е породило прекратителен ефект, е хипотеза на злоупотреба. Дружеството е било доволно от работата на работника, но е използвало некоректно ситуацията, с оглед икономическия си и органицазионен интерес (по-бързо попълване на щата и замяната на стария работник с нов).

Това уволнение не е атакувано. Т.е. порокът, за който стана дума, е без значение.

Правоотношението не е прекратено на някое от основанията по чл. 328 от КТ, което означава, че обезщетение по чл. 220 от КТ не се дължи.

Разпечатката съдържа 60 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da5a1f7d-3763-4b10-97f0-46279d3c154a