Решение № 225 от 18.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№225 гр. Пазарджик, 18.06.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети юни………………..…………………………… през две хиляди и деветнадесета година......................... в състав:

Председател:

МИНА ТРЪНДЖИЕВА

Членове:

АЛБЕНА ПАЛОВА

МАРИАНА ДИМИТРОВА при секретаря

Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 282 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 111/10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 232/2015 г. В.ският районен съд е приел за установено по отношение на ОБЩИНА В., Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул. "Хан Аспарух" № 35, че е налице грешка в кадастралната основа по одобрени кадастрални карта, регистър и план на гр. В.,както и че ищците Л.Н.К., ЕГН ********** *** и И.Н.Д., ЕГН ********** ***, са собственици на ½ идеална част от следната реална част от недвижим имот:

ПОЛСКА КУЛТУРА с площ от

7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на гр.В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, при граници (съседи): №143006-вътрешна река на държавата-МОСВ; №143020- др. селскостоп. тер.; № 213001-горско стопа. тер. на ДАГ-ДЛС-„А."; № 143007 - полски път на община В.; №143022-др. селскостоп. тер. на Б.Г.Д., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта и по отношение на имот №143022 по КВС на В., за установяване на грешка в кадастралната карта, както и за признаване право на собственост върху същия имот за разликата над 1/2 идеална част от него, като неоснователен.

Осъдил е ОБЩИНА В. да заплати на Л.Н.К. и И.Н.Д. сумата от 100 лв. - разноски за производството по съразмерност.

Осъдил е Л.Н.К. и И.Н. *** сумата от 802,50 лв. - разноски за производството.

Против така постановеното решение в отхвърлителната му част в законния срок е постъпила въззивна жалба от Л.Н.К. и И.Н.Д. чрез техния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се твърди, че искът е искът е отхвърлен за разликата над ½ идеална част поради Претенцията в тази част е отхвърлена от РС, който се е мотивирал с липса на правен интерес. Твърди се, че искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е свързан с управлението на имота и като такъв може да бъде предявен от всеки съсобственик в интерес на останалите. По отношение на частта, с която е отхвърлена претенцията за имот № 143022 от КВС, също се твърди, че решението е неправилно и немотивирано. Прави се анализ на представените по делото писмени доказателства, като се твърди, че няма налична нормативна база за предоставяне на земеделска земя от директора на Горско стопанство, тъй като той нямал компетентността да извършва това. Анализират се предпоставки на § 4 и следващите от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, за които също се прави извод, че не са били налице, за да се приеме, че този имот е собственост на Д.. Частично признаване на тези обстоятелства се съдържали в приложено доказателство - писмо от 28.11.2006 год., с което Кметът на Общината признавал частично твърденията, такива, каквито са изложени във въззивната жалба. Прави се искане решението на РС да бъде отменено в обжалваните части и постановено ново, с което да се уважи предявения иск и в тези части, с присъждане на разноски. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание с устно развити съображения в пледоарията по съществото на спора.

В законният срок не е постъпил писмен отговор от Община В.. Процесуалният пълномощник на Община В. оспорва жалбата в съдебно заседание и взема становище по съществото на спора с искане решението да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Община

В. ищците са твърдели, че са съсобственици на недвижим имот, а именно: ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на гр. В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, при граници (съседи): №143006 - вътрешна река на държавата-МОСВ, № 143020 - др.селскостоп, № 213001-горско стопа.тер на ДАГ-ДЛС-„А.", № 143007 - полски път на община В., № 143022 - др.селскостоп.т. на Б.Г.Д..

Имотът бил възстановен с

Решение № 1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-В. на наследниците на М.И.М.. През 2006 имотът бил нанесен по реда на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ, за което била издадена скица Ф02449/07.09.2006 г. от ОСЗГ-В.. Впоследствие били извършени корекции на графиката на имота - с изместване на западната граница на изток. За да защитят правата си, ищците предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС. С Решение № 393 от 13.12.2012 г. на РС-В. по гр.дело №1070 от 2009 г. било признато за установено по отношение на община В., че ищците Л.К. и И.Д. са собственици на имоти №№143020, 143021 и 143022, находящи се в землището на В., местността В.

(Т.К.), доколкото същите са част от имот 1433003 - ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на гр.В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, като ответникът бил осъден да предаде владението на горните имоти на ищците.

С Решение № 327/11.07.2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик - по гр.дело № 269/2013 г. това решение било отменено, а искът с правно основание чл.108 от ЗС бил отхвърлен. В мотивите на своето решение съдът приел за безпристрастно и обективно даденото заключение по изготвената СТЕ и по отношение на обстоятелството, че са били направени няколко корекции от ОСЗГ-В. и била преместена границата на собствеността на имота на ищците на изток, като по този начин бившите гъбарници оставали отново свободни, без да са налице основания за това.

Съдът приемал, че настъпилата промяна в границите на процесния имот се дължала евентуално на грешка в основните данни в КВС - гр.В., която обаче можела да бъде поправена не с иск с правно основание чл.108 от ЗС, а чрез установителен иск по чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР. ВКС не допуснал обжалване на горното решение, поради което същото е влязло в сила. Грешката не била поправена и към настоящия момент. ОСЗ - В. неколкократно извършвала корекции на графичното изображение на имот №143003 по КВС-землище на В., възстановен с Решение № 1939А от 23.03.2001 г. на ОСЗГ-В. като отмествал западната граница на имота на изток, като по този начин бившите гъбарници останали свободни, което графично изображение в тази му част не съответствало на графичното изображение съгласно скица Ф02449/07.09.2006 г., издадена от ОСЗГ - В. и не отразявало правилно възстановения с горното решение на ОСЗГ- В. имот. В този смисъл била и приетата по горното дело СТЕ, кредитирана и от двете съдебни инстанции.

Съседните имоти - 143020 и 143021, съгласно издадената скица, били собственост на Община В., придобити по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, което обуславяло и пасивната процесуална легитимация на ответника. Невъзможността от поправката на допусната грешка по административен ред от своя страна обуславяла правния интерес от предявяването на настоящия иск - с оглед оспорването на претенцията от община В. в предходен съдебен процес. В обобщение на гореизложената хронология ищците са твърдели следното:

Имот № 143003 по КВС на гр. В., възстановен с Решение № 1939А от 23.03.2001 г на ОСЗ-гр.В., бил възстановен на наследниците на М.И.М. в реални граници. Съгласно чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ представител на наследниците посочил границите на имота така, както са го владели, изпълнена била процедурата по чл.18д, ал.5 и сл. от ППЗСПЗЗ. Изготвена била скица с № Ф02449/07.09.2006 г., която отразявала точно реалните граници.

Впоследствие и без никакво правно основание западната имотна граница била изместена на изток, като по този начин находящите се там гъбарници останали свободни, т.е. имотната граница е изместена така, че тези гъбарници излизали извън процесния имот, на които обстоятелства се основава настоящият иск. По отношение на пасивната легитимация на ответника ищците са твърдели, че искът е предявен срещу Община В., тъй като съседният имот, границата с който се твърди, че е изместена, бил собственост на Общината съгласно удостовереното в представените скици. В същите било посочено, че имот № №14020 и 14021 са земи по чл.19 от ЗСПЗЗ - които се стопанисват и управляват от Общината, тъй като тези земеделски земи останали след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстанови ми стари реални граници земите стават общинска собственост. Претенцията е западната граница да бъде отразена в КК и КР така, както е била графично отразена в скица № Ф02449/07.09.2006 г.

Искането е да бъде постановено решение, с което на основание чл.124, ал.2 от ГПК във връзка с чл.53, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ПОЛСКА КУЛТУРА от 7.229 дка, осма категория, местност В., имот №143003 по картата на землището на го. В., ЕКАТТЕ 10450, община В., област Пазарджик, отразен графично съобразно скица №Ф02449/07.09.2006г., издадена от ОСЗГ-В., като при одобряване на кадастралния план на гр.В. е допусната грешка, като западната регулационна линия на имот №143003-същата е погрешно заснета, а именно: частта от имота, отбелязана с букви ABCDEF на приложената комбинирана скица, приложена към исковата молба, е неправилно премахната/отнета от имота, за сметка на частта, отбелязана с букви GHDKLMNO в комбинираната скица, която е неправилно прибавена към имота, съответно в западната и източната част на същия, при съседи: на неправилно премахнатата част са имоти с №№*********, *********, *********, 335002, а на неправилно придадената част: *********, *********,*********, 336002.

С уточнение вх. №

2505/13.07.2018 г. ищците заявяват, че грешката, поправянето на която се иска, е следната: да се включат в рамките на възстановения на наследниците на М.И.М. имот с №143003 и двата новообразувани и отделени от него имота, а именно:

№143021 с площ от 0.999 дка и №143022 с площ от 0.200 дка; двата имота са с форма на неправилни четириъгълници и от всички страни граничат с имот 143020.

Начинът им на трайно ползване е „друга територия, заета от селското стопанство". Към момента тези имоти представлявали част от остатъчния фонд, т.е общинска собственост на община В.. Грешката в кадастралната карта била допусната още при възстановяване на земеделската земя - 23.03.2001 г., тъй като границите на имота погрешно били нанесени още към момента на реституирането им.

Неправилно придадената част е с площ от 1.756 дка и е част от имот 143020 по плана, действащ към 2006 г. Придадената част също била част от остатъчния фонд, т.е. собственост на община В.. Искането за установяване на собствеността е към 23.03.2001 г. - датата на възстановяване на имота на наследниците на М.И.М., като претенцията е по отношение на имоти №143021 с площ от 0.999 дка и №143022 с площ от 0.200 дка с описаните по-горе характеристики. С молба вх. № 4459/26.11.2015 г. са уточнили, че искането е за поправка в Кадастралната карта на гр. В., одобрена на 12.09.1995 г.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал такъв, като счита предявения иск за процесуално недопустим, а по същество и за напълно неоснователен. Оспорва иска, както по основание, така и по размер, като моли бъде отхвърлен изцяло и да бъдат присъдени на направените по делото разноски и излага подробно становище във връзка с оспорването. Счита, че исковата молба е процесуално недопустима поради въвеждането на искова претенция, по която между страните вече има произнасяне с влязло в сила съдебно решение. С процесната искова молба се правел недопустим опит за пререшаване на решен от съда спор за материално право (право на собственост) върху следните недвижими имоти - № № 143020, 143021 и 143022. С влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 269/2013 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, съдът в диспозитива на решението изрично отхвърлил установителната претенция на Л.Н.К. и И.Н. *** за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлени имоти №№ 143020, 143021 и 143022, находящи се във В.ското землището, местността Т.К. (В.).