Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 21.01.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 100/2025
Вид
Решение № 27
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Виктория Росенова Стоилова, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. С., 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК

Образувано е по молба с вх. № 12098 от 04.11.2025 г. подадена от Н. И.

Н., Д. И. Д. и Й. С. Г., чрез адв. Венцислава С. с правно основание чл. 247, ал.

1 ГПК, с искане за поправка на допусната в диспозитива на постановеното по гр.д. № 100/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд решение. В молбата се твърди, че съдът погрешно е посочил, че постановеното по делото решение подлежи на обжалване, като считат, че съдът не е съобразил цената на предявените искове.

Препис от молбата е връчен на насрещните страни по реда на чл.247, ал.2 ГПК, като отговор е подаден единствено от Н. С. – Г. – И. и Й. И. Н., чрез адв. С. В., с който се изразява становище за основателност на депозираната молба.

Молбата се явява процесуално допустима, тъй като подаването на молбата по чл. 247 ГПК не е ограничено със срок. Преценена по същество молбата с правно основание чл. 247 ГПК се явява и неоснователна, по следните съображения:

По своята правна същност очевидната фактическа грешка е всяко 1 несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното обективиране в писмен вид (чл. 247 от ГПК), когато не се отнася до извод на съда и не е резултат от мисловната му дейност (правна грешка).

В настоящият случай производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Н. К., А. Г. и М. С. В. – Л. са собственици на основание давностно владение на три броя сгради построени в Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с.А., общ.А., обл. С., одобрени със Заповед № РД-1854/21.06.2016г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.А., местност „Я.“, площ 5498 кв.м., а именно: сграда с идентификатор *** със застроена площ от 103 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 426 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1; сграда с идентификатор *** със застроена площ 66 кв.м., предназначение: друг вид сграда за обитаване, брой етажи: 1.

В молбата с правно осн. чл. 247, ал. 1 ГПК се изтъква от молителите, че цената на предявените искове, определима по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, се намира под прага за касационно обжалване (по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК). В случая обаче е налице изключението предвидено в същата разпоредба, доколкото се касае до искове за собственост и прага за касационно обжалване е изключен изрично.

На следващо място следва да се изтъкне, че указанията на съда относно обжалваемостта на един съдебен акт, обаче, нито го правят обжалваем (ако той не е такъв по закон), нито отнемат възможността за обжалването му (ако законът го допуска). Съгласно съдебната практика по чл. 274, ал. 2 ГПК, така Определение № 60401/ 13.12.2021г. по ч.гр.д. 4614/ 2021г., IV. Г.О., ВКС, Определение № 293 от 18.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4037/2014 г., II г. о., ГК, „…указанията за реда на обжалване на решенията не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните характер, като дори да са налице погрешни указания на съда в тази връзка, те не рефлектират върху обжалваемостта на съдебния акт, която се определя от закона.”

2

Ето защо, като се съобразят всички тези съображения, искането за поправка на очевидна фактическа грешка се явява неоснователно.

С оглед гореизложеното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 12098 от 04.11.2025 г. подадена от Н. И. Н., Д. И. Д. и Й. С. Г., чрез адв. Венцислава С. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 415/29.07.2025 г. по гр.д. 100/2025 г. по описа на Софийския окръжен съд в частта, в която е посочено, че решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от получаване на препис него от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3