Определение № 726 от 24.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 801/2023
- Вид
- Определение № 726
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 24.07.2023
- Състав
- Венелин Иванов, Георги Ушев, Даниела Врачева
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 726 гр. София, 20.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Даниела Врачева
Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600801 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.
С определение от 13.04.2023 г. по ЧНД № 2095/2023г., Софийски градски съд е отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 08.03.2023 год., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11100/2017г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 9589/2017 год. по описа на СГП, водено срещу обвиняемия К. П. /гражданин на Република Сърбия/ за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр.ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК и делото е върнато на СГП с указания по приложение на закона.
Срещу определението на Софийски градски съд е постъпил протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който се иска отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението на СГП от 08.03.2023 год. за прекратяване на наказателното производство. В протеста се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, като се излагат подробни съображения в подкрепа на доводите на прокурора. Изразява се становище, че е налице случайно деяние и обвиняемият е бил поставен в условия, при които не би могъл да предотврати настъпването на съставомерните последици.
Софийски апелативен съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:
Протестът е депозиран от легитимиран субект, съобразно нормата на чл.243, ал.7 от НПК, в законоустановения срок и срещу подлежащ на протестиране съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен.
Досъдебното производство е било образувано по реда на чл.212,ал.2 от НПК на 30.03.2017 г. и се води срещу обв. К. П., гражданин на Република 1
Сърбия, за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, във вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. На 31.03.2017 г. К. П. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 30.03.2017 г. , около 20,20 ч., в гр. София, при управление на МПС, влекач марка „МАН“ с рег.№ ***, по северна скоростна тангента , с посока на движение от ул. “Челопеченско шосе“ към с. Мрамор и под моста на бул. “Лазар М.“, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се на пътното платно пешеходец Т. Х. Ц., след което заедно с МПС избягал от местопроизшествието.
Впоследствие неколкократно прокуратурата е прекратявала наказателното производство, като нейните актове са били атакувани от пострадалите лица и са били отменяни от съда. Това е детайлно описано в подлежащия на контрол съдебен акт и е ненужно отново да бъде преповтаряно, доколкото предмет на настоящото производство е единствено определението от 13.04.2023 г. по ЧНД № 2095/2023г. на Софийски градски съд, с което за пореден път е отменено постановление на Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по делото.
В това определение се акцентира основно на няколко обстоятелства:
На първо място и то според САС напълно основателно, СГС е посочил, че в обжалваното постановление на СГП обясненията на обв. П. дори не се споменават - нито се обсъждат, нито се съдържа твърдение дали се кредитират или не, съответно в кои части. СГС е на мнение, че дори само поради необсъждането на обясненията на обвиняемия, постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява необосновано. Този извод на контролираната инстанция се споделя и от въззивната. В конкретния казус обвиняемият П. в обясненията си излага свързани с инкриминираното деяние обстоятелства, на които не е обърнато никакво внимание в акта на прокурора. Такъв подход от гледна точка на съдебната практика по принцип е порочен, но в настоящия случай е недопустим, тъй като обясненията на обвиняемия по това дело се явяват единствения източник на преки гласни доказателства, защото той е единственият жив участник в инкриминирания инцидент. При това положение, в мотивите на постановленито да не бъдат обсъдени тези обяснения дори с едно изречение, до степен, че прокурорът да не заяви дали ги кредитира или не, при изначалното му задължение да ги анализира, се явява съществено процесуално нарушение.
Възражението, изложено в протеста срещу тази конкретна констатация на СГС, че прокуратурата ясно е посочила какво счита за установено и какво не и то е базирано на обективните находки, с които са работили експертизите, е неоснователно. Разбира се, няма пречка прокурорът да се довери на експертното мнение и да игнорира изложеното в други доказателствени източници /обясненията на обвиняемия/, но не и без да изпълни задължението си да ги анализира и аргументирано да отхвърли изложените в тях твърдения, ако ги счита за неверни. Недупостимо е обаче в постановление за прекратяване на наказателното производство, от прокурора избирателно да се обсъждат едни доказателствени материали, а други въобще да не се коментират, все едно, че не съществуват и по този начин да бъдат изграждани 2 каквито и да било фактически и правни изводи.
Второто обстоятелство, на което се акцентира в определението на СГС, е необходимостта от назначаване на допълнителна КМАТЕ, която да изследва хипотезата на настъпване на ПТП при придвижване на пешеходеца по аварийната лента без същият да е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил до настъпване на инцидента.
САС намира, че по делото не се налага извършване на допълнителна КМАТЕ поради следните обстоятелства:
От наличните по делото експертизи (три на брой) непротиворечиво е установено мястото на настъпване на удара между товарният автомобил „Ман“ и пешеходецът Т. Х. Ц. по широчината на пътното платно, както и посоката на движение на последния. В първата назначена по делото КМАТЕ по въпроса за мястото на удара е посочено следното: широчината на пътното платно на „Северната скоростна тангента“ в района на надлеза на ул. „Лазар М.“ е 14 метра с три ленти за движение във всяка посока, с широчина на всяка лента 3,5 метра и една лента за принудително спиране с широчина 2,3 метра. Мястото на удара се намира по широчина на пътното платно – около 3,5 метра вляво от десния край на пътното платно на „Северната скоростна тангента“, считано в посоката за движение на автомобила. Т.е. ударът между товарният автомобил и пешеходецът е настъпил не в аварийната лента, а в най-дясната лента за движение на пътното платно. Това обстоятелство е установено на база обективните данни, по делото а именно: местоположението на установения при огледа на местопроизшествието труп на мъж; координатите на установената при огледа на местопроизшествие следа от протектор на гума; мястото на установяване на детайл от автомобил с надпис „Ман“; пътната обстановка, описана в протокола за оглед; травматичните увреждания на пешеходеца; констатираните находки и следи по кабината на товарен автомобил „Ман“ и полуремаркето, отразени в протокола за оглед; обясненията на самия обвиняем; показанията на свидетелите Н. Н. и В. В.. Посоката на движение на пешеходеца също е установена от експертизата и тя е била отдясно на ляво спрямо посоката на движение на превозното средство. Т.е. пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно. Този извод е базиран на основа на цялостната морфологична характеристика и взаимно разположение на травматичните увреждания, получени при удара.
Идентични са и констатациите на назначената по делото повторна КМАТЕ. Отново на базата на същите обективни данни е прието, че мястото на удара се намира по широчината на пътното платно – около 3 – 3,5 метра вляво от десния му край, считано в посока на движение на автомобила. Т.е. отново се приема, че ударът е настъпил не в аварийната лента, а в крайната дясна лента за движение. Относно посоката на движение на пешеходеца констатацията е същата като в предходната експертиза – той се е движел отдясно на ляво спрямо посоката на движение на превозното средство.
След поредното връщане на делото от съда, е била назначена и трета комплексна трасологична-автотехническа експертиза. В нея вече не е 3 поставен въпросът за мястото на удара по широчината на пътното платно, тъй като очевидно този въпрос е бил изяснен от предходните две експертизи, но отново присъства задача за определяне на посоката на пресичане от пешеходеца на платното за движение. Отговорът отново е същия – според описаните травми в съдебно-медицинската експертиза, посоката на придвижване на пешеходецът е била отдясно – наляво спрямо посоката на движение на товарния автомобил. По делото липсват данни с каква скорост се е придвижвал пешеходецът и затова в експертизата са разработени различни варианти за това, като при всички избрани варианти се констатира, че ударът е бил непредотвратим за водача на товарния автомобил.
Основателни са релевираните доводи в определението на СГС, че едва ли е възможно пешеходецът да е тичал по пътното платно предвид релефа на местността, който е виден от приложения по делото снимков материал. Не е ясно също дали пешеходецът е прескочил мантинелата или не, за да стъпи на платното. По делото няма данни в тази насока. Но така или иначе ясно са установени мястото на удара /който е настъпил в най-дясната лента по посока на движение на товарния автомобил, а не в аварийната/, както и посоката на движение на пешеходеца /който е пресичал пътното платно отдясно - наляво по посока на движение на товарния автомобил/, поради което в случая е безпредметно изследването на други хипотези /движение на пешеходеца в аварийната лента/, за които по делото няма обективни данни. В тази насока изложените в протеста аргументи са основателни.
Всички разсъждения на СГС относно това какво точно е налагало присъствието на пешеходеца на пътното платно; защо той го е пресичал при наличието на близък надлез; как се е озовал на пътното платно - прескочил ли е мантинелата или не, са резонни, но не намират отговор между кориците на делото, тъй като в началният етап на разследване не са били разпитани близки хора на починалия пешеходец хора, с изключение на неговите родители. От техните разпити е видно, че той е съжителствал с жена, която може да е била в състояние да даде данни какво е налагало придвижването на Т. Ц. по пътното платно на „Северната скоростна тангента“; оставил ли го е някой с автомобил на това платно; на кое точно място и поради каква причина. В тази насока биха могли да бъдат установени и разпитани и негови приятели, които след повече от шест години обаче едва ли биха си спомнили за тези обстоятелства.
Третата група аргументи, послужили като основание на СГС да отмени постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство по делото, са свързани с цитираната в съдебното определение практика на ВС ТР № 28/1984 г. на ВС, в което е посочено, че величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от влиянието на различни фактори като атмосферните условия, релефа на местността, психофизиологическото състояние на водача и на всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Скоростта на движение се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост.
В светлината на това решение, СГС основателно поставя въпроса, че 4 независимо от заключението на съответните експертизи до настоящия момент, дали при движение нощно време, при неосветено пътно платно и ограничена видимост, при евентуалната физическа преумора от дългото пътуване на водача, скоростта от 90 км/ч, макар и да е в рамките на максимално допустимата за участъка скорост - в размер на 100 км/ч., е била онази скорост на движение, която е съобразена с обстоятелствата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Без съмнение прокурорът дължи отговор на този правен въпрос, доколкото постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде съставено не само когато прокурорът намери, че не е осъществен съставът на престъплението, за което е повдигнато обвинение, но и ако не е осъществен състав на нито едно друго престъпление /в случая дали не е нарушена друга разпоредба от Закона за движение по пътищата/.