Определение № 414 от 23.04.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Габрово, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500244 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Максо България“ АД против Разпореждане рег.

№286/07.02.2025г. постановено по ч.гр.д. №196/2025г. от РС Севлиево, с което частично е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Ф. А. за присъждане на сумата от 2183,17лв -главница, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 308,85лв договорно възнаграждение за периода 21.02.2024г. – 20.11.2024г., сумата 113.02лв наказателна лихва за периода от 21.02.2024г. до 23.01.2025г. и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че заповедният съд неправилно приел, че следва се отхвърли цялото заявление, поради „вероятно" проторечие на чл.10а, ал.2 от ЗПК Сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор било възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Това било посочено изрично в чл.4, ал.1 и ал.2 от процесния договор за кредит. Клиентът имал право да избере пакет, при който изрично заявява, че не желае да сключи застрахователен договор.

Заповедният съд неправилно приел, че формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя. Сключването на договор за застраховка не било задължително условие за сключване на процесния договор за потребителски кредит. На кредитоискателя била предоставена необходимата преддоговорна информация при условията на КЗ във връзка с предоставяната му от застрахователната компания услуга „застраховка" и същият взел мотивирано решение, съобразно собствените му потребности, че има необходимост и желае да се ползва от същата. Главницата по кредита възлизала на 2796,11лв, от които 2550,00лв били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 246,11лв била заплатена от заявителя по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният заплатил свое задължение за застрахователна премия. Относно сумата от 246,11лв кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получавал парична сума, а със същата заплащал цената на стока/услуга, като усвояването ставало чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лице-доставчик на стоката/услугата (застраховател). Застрахователната премия била заплатена от заявителя по сметка на застраховател от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният заплатил свое задължение за застрахователна премия. В този смисъл сумата от 246,11лв (част от главницата, усвоена чрез 1 заплащане на задължение за застрахователна премия) не представлявала „Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, тъй като сключването на договора за услуга не било задължително условие за получаване на кредита.

Усвоената от кредитополучателя по договора за кредит главница възлизла на 2796,11лв, като последния се задължил да върне сумата в срок от 12 месеца, при последователни месечни вноски в размер на 286,52лв, съгласно погасител план.

Приложимият по процесния Договор годишен лихвен процент бил в размер на 40.00%, а приложимият годишен процент на разходите - в размер на 48,21%, като общият размер на всички плащания възлизал на 3438,24лева.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Максо България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. Ф. А. за присъждане на сумата 2183,17лв -главница, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата 308,85лв - договорно възнаграждение за периода 21.02.2024г. – 20.11.2024г., сумата 113.02лв - наказателна лихва за периода от 21.02.2024г. до 23.01.2025г.

Първоинстанционният съд приел, че клаузата за предоставяне на допълнителни услуги по Пакет Total, чието съдържание било установено от съда чрез справка на сайта на заемодателя, вероятно противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като част от закупените с пакета услуги като например отлагане на погасителни вноски са свързани с управление на кредита.

По отношение на включената в пакета Total застраховка „Разширен пакет“ при ЗД “Евроинс България“ АД, било видно от Приложение №1 към Договора, че застрахователната премия в размер на 246.11лв е включена в размера на кредита, като чистата стойност на получената от длъжника сума е 2550.00лв, а общата стойност на отпуснатия кредит – 2796.11лв.

С оглед на това депозираното заявление по чл.410 от ГПК не отговаряло на изискванията на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, тъй като в договора за кредит само формално били посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, но никъде по ясен и разбираем начин не било посочено, че сумите за застраховката ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора ГЛП в размер на 40%, което е в пряко противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита.

По този начин се препятства възможността на потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономическите последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР в размер на 48.21%.

Практически посочения в договора ГПР не е действителният, т.к. при определянето му разходите за закупуване на Пакет Total не са били взети предвид като разход по кредита съгл. §1, т.1 от ДР на ЗПК, което е видно от чл.10 от приложимите Общи условия. Те обаче са включени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и е в разрез с изискването за добросъвестност между страните като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума.

Съгласно Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, чл.10, §2, б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за 2 освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. По изложените по- горе съображения съдът намира, че Договор за кредит №************, сключен на 21.11.2023г. е недействителен, като на основание чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/.

По кредита са извършвани плащания от страна на кредитополучателя, поради което било невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане. клаузата за предоставяне на допълнителни услуги по Пакет Total, включва услуги свързани с управление на кредита, което е нарушение чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Освен това в пакета Total е включена застраховка „Разширен пакет“ при ЗД “Евроинс България“ АД. Видно от Приложение №1 към Договора застрахователната премия в размер на 246.11лв е включена в размера на кредита и в размера на месечните вноски, като чистата стойност на получената от длъжника сума е 2550.00лв, а общата стойност на отпуснатия кредит – 2796.11лв.

Застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер.

Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

Безспорно в настоящото производство съдът няма възможност да изчисли дали ако към договорения ГПР бъде включена и застраховката би се надвишил определения в закона максимален размер.

Съдът намира, че непосочването в договора за кредит на конкретни параметри, които са посочени в приложение 1 към договора, както и непосочването и невключване на дължимите суми по застраховката и пакет Total в преддоговорната информация предоставена на кредитополучателя със Стандартния европейски формуляр въвежда потребителя в заблуждение относно действителните параметри и условия на кредита и го мотивира за сключване на договор, който при обявяване на всички условия същият едва ли би сключил.

С горните действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Тъй като по делото не се претендира целия размер на главницата по договора, а само част от нея, то очевидно длъжника е извършил плащания, чиито размер заявителя не е посочил, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита

От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по претендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, или и върху сума от допълнителния пакет и застраховката. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на РС Севлиево, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено, като правилно

3

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№286/07.02.2025г.

№196/2025г. от РС Севлиево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. постановено по ч.гр.д.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4