Решение № 160 от 09.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100511200 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. И. Т. с ЕЕН: ********** срещу Решение № 7049/23.06.2022 г., постановено по гр.д. № 63827/2021 г. по описа на СРС, ЕО, 39-ти състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. Т. не дължи на ответника следните суми: 2 856.48 лв. доставена топлинна енергия за периода м. 10.2009 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 478.82 лв. за периода от 16.10.2012 г. до 09.06.2014 г., за сумата от 313.68 лева - мораторна лихва за периода 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г., както и за сумата от 163.40 лв. съдебни разноски, по които суми е издаден изпълнителен лист от 15.10.2013 г. по гр.д.

№ 21154/2012 г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Поддържа се, че изпълнение по издадения изпълнителен лист не се дължи поради настъпила погасителна давност на вземането, в която насока се излагат подробни съображения. Предвид изложеното, моли за отмяна в цялост на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в която се излагат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и се иска потвърждаване на първостепенното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и е подадена в законоустановения срок от процесуално 1 легитимирана страна, е обоснован правен интерес срещу постановеното съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество - въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г„ II г. о„ ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първоинстанционно решение, се установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран е искова молба е правно основание чл. 439 ГПК, подадена срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да се признае за установено, че И. Т. не дължи на ответника следните суми: 2 856.48 лв. - доставена топлинна енергия за периода м. 10.2009 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 478.82 лв. за периода от 16.10.2012 г. до 09.06.2014 г., за сумата от 313.68 лева мораторна лихва за периода 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г., както и за сумата от 163.40 лв. съдебни разноски, по които суми е издаден изпълнителен лист от 15.10.2013 г. по гр.д. № 21154/2012 г. по описа на СРС, ГО, 85-ти състав. Посочено е, че след 26.05.2014 г. няма извършени други изпълнителни действия и задължението по изпълнителния лист се е погасило по давност.

В депозирания по чл.131 от ГПК писмен отговор ответникът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва изцяло предявените искови претенции и твърди, че към датата на образуването на изпълнителното дело е било действащо ППВС № 3/1980 г., според което образуването на изпълнителното дело прекъсвало давността, а с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. процесното ППВС е отменено, както и че т.10 се прилага само по отношение на висящите изпълнителни производства, считано от 26.06.2015 г. занапред. Прави искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искови претенции като неоснователни и недоказани.

След изложение на фактическите и правни твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява следното:

На 15.10.2013 г. по ч.гр.д. № 21154/2012 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен 2 лист на основание издадена заповед от 18.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение и въз основа на този изпълнителен лист длъжникът И. И. Т. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 856.48 лева - доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.10.2009 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 313.68 лева за периода от 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г.; 163.4 лева - разноски по делото.

С молба с вх. № 10850/10.05.2014 г. на пълномощника на кредитора е образувано изп. дело № 2014858040600 по описа на ЧСИ У.Д. с per. № 858 на КЧСИ и с район на действие СГС, в която взискателят е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, да пристъпи към принудително изпълнение, да извърши необходимите справки, да се снабди с нужните документи и да определи способа на изпълнението, като му е възложил и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На 16.07.2014 г. ЧСИ връчил на длъжника Т. лично покана за доброволно изпълнение на отразените в заповедта задължения.

На 26.05.2014 г. са изпратени осем запорни съобщения до търговски банки върху всички открити сметки на длъжника.

На 30.07.2014 г. по изпълнително дело № 20148580400600 на основание чл. 458 ТПК е конституиран като присъединен взискател НАП.

С молба от 20.03.2017 г. взискателят релевирал искане към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия за събиране на дължимите вземания чрез налагане на запор върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника.

На 28.02.2019 г. взискателят депозирал нова молба, в която отправил искане към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия за събиране на дължимите вземания, посочвайки конкретен изпълнителен способ - налагане на запор върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника.

С молба от 29.01.2020 г. взискателят поискал от ЧСИ да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжника, да бъде извършена справка в НОИ за активни действащи трудови договори, както и искане да предприеме извършване на изпълнителни действия - да извърши опис и оценка на движимите му вещи.

На 19.05.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело с № 20148580400600, образувано при ЧСИ Д., е прекратено, тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на принудителни действия.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост като погасени по давност вземания за сумите от 2 856.48 лева - доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 10.2009 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 16.10.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 313.68 лева за периода от 01.12.2009 г. до 27.09.2012 г.; 163.40 лева - разноски по делото.

3

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда (определение № 956/ 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, 1 т. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., I т. о., ВКС и др.). В цитираната съдебна практика е възприето разбирането, че защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не бъде подадено възражение в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от длъжника заповедта се стабилизира и възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.

В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство - в случая настъпила погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист от 15.10.2013 г.

При така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже правен интерес от иска, че ответникът претендира плащането на сумите, че е изтекъл определен период от време между две последователни действия на ответника по събиране на вземанията по изпълнителния лист. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало вземане към длъжника по повод доставена и незаплатена топлинна енергия и че е проявил активност за събиране на вземанията си, като е предприел своевременно действия за събирането им, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД.

Съдът приема за установено по делото, че за ответника са налице валидно възникнали вземания срещу длъжника Т., който е осъден за сумите по издадения изпълнителен лист от 15.10.2013 г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от влязлата в 4 сила заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която не е подавано възражение от длъжника И. Т. по реда на чл.414 от ГПК.

Ищецът основава отрицателните си установителни искове с позоваване на настъпването на перемпция /основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, на изпълняемото право е придадена изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизане в сила на заповедта възраженията срещу дълга се преклудират, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г„ II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., IV г. о., ГК.