Определение № 820 от 09.10.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Плевен, 09.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело № 20244430201780 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 213 АЛ. 4-6 НПК

РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН е сезиран с жалба от името на М. Б. Б. от с.ГОРНИ ДЪБНИК, ОБЛ.ПЛЕВЕН, против Постановление от 01.10.2024г. по преписка №***/2024г. по описа на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-ПЛЕВЕН, с което е потвърдено Постановление от 03.09.2024г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по пр.пр.№390/2024г. по описа на РП-ПЛЕВЕН.

Жалбоподателят счита, че Постановлението на ОП-ПЛЕВЕН е неправилно, като не са взети предвид редица обстоятелства: съдебното минало на заподозряното лице и това на пострадалия; повишената внушаемост на Б. към инкриминираната дата, предвид семейните му проблеми – във връзка с които имало образувани две граждански дела по описа на ПлРС; прикриването от страна на заподозряната на действителната й самоличност; липсата на всякаква житейска логика в поведението на пострадалия, така, както е приета от представителите на РП-ПЛЕВЕН и ОП-ПЛЕВЕН. На тази основа, моли за отмяна на Постановление от 01.10.2024г. по преписка №***/2024г. по описа на ОКРЪЖНА

ПРОКУРАТУРА-ПЛЕВЕН, като необосновано и незаконосъобразно.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице по чл.213 ал.1 НПК и в срока, предвиден в чл.213 ал.4 НПК, поради което се явява допустима. По нейната основателност, съобрази следното:

Пр.пр.№ 390/2024г. по описа на РП-ПЛЕВЕН е образувана въз основа на сигнал от страна на М. Б. Б., с наведени данни за престъпление по 1 чл.209 ал.1 НК, извършено от лице от женски пол и *** произход, представило се като „***“ от с.БРЪШЛЯНИЦА. Както РП-ПЛЕВЕН в своето произнасяне от 03.09.2024г., така и ОП-ПЛЕВЕН в атакуваното пред настоящата инстанция Постановление, приели една и съща фактическа обстановка, за извеждането на която преценили, че сведенията, представени от страна на М. Б. са недостатъчно убедителни, а тези, представени от страна на лицата ***, *** и ***, се ползват с достоверност. Както РП-ПЛЕВЕН, така и ОП-ПЛЕВЕН, от правна страна приели, че в случая, не са налице обективните признаци на престъпление по чл.209 ал.1 НК, тъй като нито са налице неправилни представи, в резултат на определено психическо въздействие от страна на *** спрямо М. Б., нито – последният е предприел акт на вредоносно за самия него, имуществено разпореждане; приели, че наказателноправната измама е възможно да бъде осъществена посредством договорни отношения, но в този случай, деецът по правило няма намерение да изпълни своите задължения по договора; че процесният случай е гражданскоправен по своя характер и следва да бъде отнесен за евентуално разглеждане и решаване, пред гражданския съд.

След щателно запознаване с материалите по делото, Съдът намира, че не могат да бъдат споделени нито фактическите, нито – правните доводи на ОП-ПЛЕВЕН, намерили отражение в атакуваното Постановление, респ. – тези, изложени в Постановлението на РП-ПЛЕВЕН от 03.09.2024г.

На първо място, от фактическа страна, накратко, Съдът приема, че на 07.12.2023г. М. Б. получил пенсия и посетил гр.ПЛЕВЕН, за да си купи обувки. В близост до магазин за дрехи и обувки „втора употреба“, находящ се на ул. „***“, бил срещнат от непозната за него жена от ***ски/*** произход, която го заговорила. Представила му се като „***“ от с.БРЪШЛЯНИЦА и го помолила за следната услуга: да посетят находящия се в МОЛ „***“-ПЛЕВЕН, магазин „***“, където Б. да закупи стоки на изплащане на свое име, за която услуга да получи от „***“, паричната сума в размер на 100 лева, като същата „***“ обещала, че всъщност, вноските по изплащането на стоките, ще бъдат извършвани от самата нея. Б. се съгласил да направи услуга на непознатата, за което, получил от нея /„на ръка“/ всъщност сумата от 150 лева; същевременно, двамата посетили гореспоменатия магазин и закупили оттам, на името на М.

Б. вещи на обща стойност 3434,99 лв. – климатик, готварска печка и мобилен 2 телефон. Непознатата незабавно организирала транспорта на така закупените стоки от непознат мъж и момче, които дошли и натоварили същите стоки на МПС, а при отпътуването си, „***“ уведомила Б., че цяла БРЪШЛЯНИЦА я познава, докато той, на свой ред, заявил, че ще я потърси по нейното местоживеене, във връзка с плащането на вноските. На следващ ден, Б. действително посетил споменатото село, но така и не открил непознатата.

Едва в хода на започнала предварителна проверка станало ясно, че се касае за добре известната на полицейските органи, криминално проявена *** от с.БРЪШЛЯНИЦА, а нейните спътници по извозването на закупените от името на Б. стоки, били лицата *** и *** – съответно нейни син и племенник. В своите обяснения, *** изразила несъгласие с изнесените от Б. данни – изложени по-горе в настоящия абзац: заявила, че всъщност, случайно срещнала непознатия Б., който сам я заговорил, предложил й да й продаде ботуши „втора употреба“, но когато тя му се оплакала, че има желание да си купи климатик, сам Б. й предложил да закупи такъв на свое име, на изплащане. Наред с това й предложил, след като се закупи климатика, да бъде продаден за 500 лева, за да може Б. да си плати консумираните електроенергия и вода в имота, в който живеел, като същевременно обещал на *** сам да си плаща вноските по покупката на климатик на изплащане. *** приела това предложение от страна на Б., заедно посетили споменатия магазин „***“, но очевидно, Б. имал желание да прояви още по-голяма щедрост към непознатата, като й предложил да закупи, наред с климатик, също и готварска печка, а *** му обещала 1000 лева, които носела в себе си. Така, наред с климатика, била закупена и готварска печка, а също и два броя мобилни апарати, единият от които обаче Б. задържал за себе си. Наред с това, Б. веднага получил от *** сумата от 1000 лева, а покупките били извозени от сина й *** и неговия братовчед ***. Впрочем, последните две лица, в хода на предварителната проверка, дали обяснения изцяло в потвърждение на тезата, изложена от страна на ***.

Същата теза обаче, Съдът намира не само за неубедителна, но и за изключително нелепа от житейска страна. В хода на предварителната проверка, прокурорските и полицейските органи изследвали редица обстоятелства, свързани с имотното състояние на *** и това на Б., вкл.дали имотът в който последният живеел, бил електрифициран и водоснабден /доколкото в обясненията си Б. заявява, че бил споделил с непознатата, че в 3 имота му няма ток и вода/, без обаче да държат сметка, че всички тези обстоятелства нямат не само пряко отношение към подлежащите на изясняване факти, но и изобщо нямат отношение към правната страна на случая. Без значение е както имотното състояние на Б., така и това на ***, а релевантни се явяват техните, макар и кратки, отношения по закупуване на климатик, готварска печка, мобилни апарати, на изплащане, при това – на името на Б.. Касае се за ограничен кръг релевантни факти и обстоятелства, които за жалост, са се развили „на четири очи“, а в заключителния си етап /извозване на закупеното имущество/ - се включили и лично близките на ***, *** *** и *** ***. Съдът намира, че РП-ПЛЕВЕН и ОП-ПЛЕВЕН, не са отчели, че действително, М. Б. е лице в силно напреднала възраст – 72 навършени години към инкриминираната дата, а е добре известно, че тази категория лица се отличават с повишена внушаемост, доверчивост и занижение в интелектуалния капацитет, което често ги прави лесна жертва на доста по-млади, добре организирани и съобразителни лица, а широкото разпространение на печално известните „телефонни измами“ е ярко потвърждение на тази констатация. Поставят се редица логични въпроси, без разумен отговор в изнесената от *** и нейните близки, версия на случая, в т.ч.: защо Б. би се ангажирал да купува всевъзможни стоки на изплащане, на свое име, за да направи добро на една напълно непозната – ***; защо тя не се е представила с истинското си име, а като „***“; къде са нейните доказателства, че е изплатила на Б. твърдяната от нея и нейните близки, парична сума в размер на 1000 лева, освен същите твърдения; защо климатикът не е бил продаден, така както твърди ***, за да се набавят пари за спешните нужди на М. Б..

И като цяло, възниква резонният въпрос – на какво биха се дължали тези прояви на необичайна щедрост – климатик, печка, мобилни телефони, стоки на обща стойност 3434,99 лв. от страна на един пенсионер, получаващ пенсия в размер на 345 лева, спрямо една напълно непозната, при това, както се оказва – представила се с фалшиво име? Предполагаемо, *** е породила у Б. големи симпатии, в резултат на които последният е решил да се задължи, практически доживот със стоки на изплащане, за да угоди на нея и нейното семейство? Разбира се, всички тези риторични въпроси не намират никакъв разумен отговор в обясненията, депозирани от страна на ***, *** и 4

*** ***И, но именно безкритичното им подминаване от страна на контролираните прокурорски инстанции са довели до това, че същите обяснения са приети като убедителни, пред тези на М. Б.. В действителност, именно обясненията на споменатите три лица са напълно недостоверни, нелогични, а и очевидно, предвид близките отношения помежду им – добре синхронизирани, пред изолираните, но правдиви обяснения на един възрастен човек, който независимо дали живее в собствен или съсобствен имот, независимо дали си плаща сметките за електроенергия и водоснабдяване, воден от човещина и обяснимото желание да спечели 150 лева допълнително към незначителната си пенсия, решил да направи на една непозната услуга, поради което - се задължил със сумата от 3434,99 лв., а тази сума междувременно дори нараснала, видно от представените по делото Покани за доброволно погасяване; тук е мястото да бъде отбелязано, че дори в хода на продължилата значителен период от време предварителна проверка, не са приобщени всички относими писмени материали, вкл. – преписи на сключените от Б. договори, които очевидно са два на брой. Съдът намира обясненията на М. Б. за убедителни, логични и напълно съизмерими с обичайната житейска логика и ги кредитира, още повече – следва отново да бъде подчертано – предвид възрастта и материалното положение на жалбоподателя; именно от неговите сведения, се разкрива една изключително коварна измамническа схема: използване на лице в силно напреднала възраст, с повишена внушаемост и спад в интелектуалната сфера, за да бъдат закупени стоки на изплащане в полза на измамника, при което, задълженията по изплащането, остават за споменатото лице в напреднала възраст. В тази връзка, като че ли незабелязано за прокурорските инстанции, е останало и основателно изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство - съдебното минало на ***: видно от справката й за съдимост, независимо от реабилитацията по право, в миналото същата е съдена на три пъти за престъпления против собствеността и веднъж – за престъпление по чл.234в НК; характеристичните данни за нея също я разкриват като лице, част от криминалния контингент, т.е. още веднъж, макар и непряко, се потвърждава тезата, застъпена именно в обясненията на пострадалия, а не тази, разказвана привидно убедително, от страна на *** и нейните близки.

Както беше изтъкнато обаче, Съдът не споделя и правните съображения, изложени от контролираните прокурорски инстанции. Същите, 5 макар и принципно правилни, са непълни, защото не държат сметка за няколко основни, принципни положения, свързани с престъплението по чл.209 ал.1 НК. Вярно е, че наказателноправната измама е възможно да бъде осъществена посредством договорни отношения, като деецът по правило няма намерение да изпълни своите задължения по договора, но в случая не се касае за гражданскоправен, а за наказателноправен казус. В съзнанието на пострадалия Б. е била създадена неправилна представа – че *** ще изплаща купените стоки на обща стойност 3434,99 лв. Вярно е, че част от своеобразния ненаименован договор между Б. и *** е включвал изплащането на сумата от 150 лева на пострадалия, но в действителност, даването на тази сума е било част от възбуждането на заблуждение, защото е имало за цел да се формира у Б. неправилната представа за сериозните намерения на *** по така постигнатата договорка – да изплаща сама вноските по стоките на изплащане. Именно въз основа на така породената заблуда, пострадалият е пристъпил към поемане на задължения, във връзка с покупка на споменатите стоки на изплащане – т.е. предприел е вредоносно за своя патримониум поведение, чрез акт на юридическо разпореждане. И тук, съжденията на прокурорските инстанции отново се явяват неправилни, защото поемането на тези задължения от страна на Б., представлява несъмнено неблагоприятно, отрицателно изменение в отношението между активи и пасиви в неговия патримониум, т.е. налице е и имотната вреда, настъпила като пряка и непосредствена последица от поведението на измамения, по сключване на договорите за покупка на стоки на изплащане. Следва обаче да бъде подчертано, че е налице и користната цел от субективната страна на престъплението по чл.209 ал.1 НК /както и прекия умисъл/ - *** е целяла настъпване на благоприятно имуществено изменение за себе си, чрез придобиване на стоки, за които трябва да плаща някой друг /в случая, пенсионер с пенсия в размер на 345 лева/ – при това, за немалката сума от 3434,99 лв.